КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: ТРЯБВА ДА РАБОТИМ НА ПАЗАРЕН ПРИНЦИП

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 14:27 EEST

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: ТРЯБВА ДА РАБОТИМ НА ПАЗАРЕН ПРИНЦИП

2018-06-11 @ 11:27 EEST

Стопанствата в България, преди още да влезе в Европейския съюз (ЕС), са изградени на пазарен принцип, а всички стопанства в Европа обаче са изградени на базата на подкрепата. Трябва да работим на пазарен принцип. Това коментира за Фермер.БГ председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов от Добрич.

През месец май НАЗ проведе УС, на който реши да застане против приемането на таван за директните плащания.

„Вчера (06.06.2018 г. бел. ред.) се върнах от Брюксел. Там чух разнообразни мнения относно рамката на ОСП след 2020 г. и бюджета. В момента започват първите анонси за преговори и за мен е несериозно да изказваме някакво мнение в самото начало. Да, ние решихме, че ще застанем против приемането на тавана, но на 1 юни стана ясна многогодишната финансова рамка (МФР). Кореспонденцията за това върви от месец ноември 2017 г. Още тогава имахме неофициално оповестяване за тавани от 60 хил. евро. След това излезе комюникето на Хоган, в което пишеше, че всяка страна-членка ще решава сама дали да има или да няма таван. Впоследствие се появи друго предложение и т.н. Нашето решение беше публикувано след като стана ясна МФР, тъй като за да поискаш нещо, първо трябва да имаш доводи“, обясни Костадинов.

Българска асоциация биопродукти (БАБ) също излезе със становище за таваните. От асоциацията са категорични, че такива трябва да бъдат поставени. Биопроизводителите посочват като мотив, че понижаването на тавана ще бъде „в интерес на малките и средни производители, които са гръбнакът на всяка икономика“. Според БАБ, земеделските стопани, които притежават голямо количество собствена земя, са я придобили именно благодарение на липсата на таван на плащанията през първия програмен период и недостатъчно ниския праг през втория програмен период. Асоциацията е на мнение, че ако таванът не се намали съществено, едрите фермери „ще концентрират повече собственост и така ще продължат да изместват средните и малките земеделци“.

Последва реакция на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, който поиска сегашният таван да се запази. Други асоциации в бранша също изразиха своето мнение. НАЗ обаче остават категорични, че таван за директните плащания не трябва да има.

„Разликата спрямо европейските ферми е, че когато се взимат европейски решения, като там най-големият производител е с 1000 дка земя. Той недоумява как ще стигне тавана от 60 000 евро. При нас нещата обаче не стоят така и затова сме против всякакви тавани. Нашите членове са от 50 дка и нагоре, но ние сме длъжни да изкажем цялостната позиция на нашите членове. Дава се възможност всяка страна сама да определя как да прилага таваните си – дали да ги има и колко да бъдат, което е важно заради спецификата на всяка държава членка.

По принцип в България се спекулира със земеделските производители и броя им. Около 80 000 са земеделските производители у нас. 60 000 са с до 300 дка и това е така, защото има пререазпределително плащане. Говорим за 60 000, от които по мои справки около 8 500 земеделски производители, като тук влизат животновъди и други, кандидатстват за държавната помощ за отстъпка от стойността на акциза върху газьола. Субсидията е изплатена на 8 200, тъй като при другите има неуредици с документите - добре, но останалите 70 000 с какво работят? Със слънчева енергия, с въздух ли?“, добави Костадинов и заключи, че според него асоциацията работи добре и продължава да застава зад своите членове.

Сходни връзки
Още от Земеделие

Stats