Завършихме Техникума по ветеринарна медицина в гр. Толбухин в далечната 1988 година. Бяхме задружни, както се казваше в онези времена. Бяхме малко на брой. В нашия випуск имаше три паралелки. Всеки познаваше всеки. С някои човек ставаше по-близък, с други не толкова, но определено имахме усещането за общност и чувство за принадлежност. Празнувахме заедно, учихме заедно, ходихме на бригади и бяхме… щастливи.

Срещнахме се в двора на техникума. Някои не бяха стъпвали там от деня на завършването… Да минем по старите пътеки, да се съберем на пейките (както правихме в междучасията), да се насочиш първо (по навик) към най-близкия ти приятел си беше вълнуващо. Идвахме по един, по двама, леко притеснени, но широко усмихнати и с отворени сърца. Да се видим, да поговорим, да се прегърнем… С някои се наложи да се запознаваме отново. Само с едно ръкостискане и прегръдка, между стари приятели, 30-те години спираха да съществуват и дори лицата ни ставаха по-млади, по-усмихнати и щастливи. Вече нямаше значение кой какъв е днес. Бяха важни спомените от общите преживявания, купоните, бригадите, влюбванията…  Бяхме ние, но с около 30 години… по-млади. Събирахме се на групи, питахме се кой къде е днес, как му се е случил животът, щастливи ли сме. Всички бяхме много искрени. Никой не представи живота си, като невероятно приключение (защото той, за съжаление, рядко е такъв) и мисля, че такъв вид откровеност и близост е възможна само за хора, чиито животи и души са се срещнали и вървели заедно във важни етапи от живота им. Това прави хората близки, не само чрез спомените, а и чрез белезите в душата… Това което сме днес, до голяма степен, се дължи на близостта ни тогава,  защото заедно сме формирали характери, ценности и връзки. Не бива да позволяваме на времето и ангажиментите да ни вземат тази близост. Тя е ценна и ние друга такава вече няма да създадем.

Случи се наистина невероятна среща, която продължи до сутринта. С много танци, усмивки, наздравици и обещания за много и скорошни срещи.

Дано да ни се случи!

Затова искам да благодаря на всички, които дойдоха и на всички, които искаха, но не успяха. Благодаря на тези, които бяха с нас от разстояние. Уверяваме ви, че сме ви чувствали с нас през цялото време. Всеки от вас беше споменат с хубав спомен и съжаление, че го няма. 

Спомнихме си и за тези, които вече не са сред нас физически, но ги помним и ни липсват…

Още веднъж БЛАГОДАРЯ! Благодаря, че ви срещнах, че бяхте част от живота ми и се надявам да останете важна част от него!
До нови срещи, приятели!

Диана СТЕФАНОВА