Саграда Фамилия е проектът на живота на Антони Гауди. И не само на неговия, а и на неговите ученици, и на тези след тях... и до днес. Строежът на монументалната сграда започва през 1882 г., а година по-късно Гауди е назначен за главен архитект. В главата на младия гений се върти монументална катедрала с множество скулптури и 18 кули, приличаща на пясъчен замък. Легендата гласи, че амбициозният архитект планира храма малко по-нисък от близката планина, за да не се съревновава с Бог по съвършенство. Всъщност, от земята до най-високата точка на кулите разстоянието е 170 м.

Вътрешността впечатлява с главозамайващо високи колони и неописуеми стъклописи – музика от цветове. Детайли дебнат отвсякъде – от пода, по таваните, стените, зад колоните, по столовете.

Под крилете на стотици зелени папагали, по алеите на Гюел може да се пренесеш мислено в истинска страна на приказките. Още от самия вход те посрещат разноцветни гущери и дракони, покрити с малки шарени парченца керамични плочки, вдъхновени от гръцката митология, на която Гауди е бил истински фен. Нивата на парка са терасирани и се държат от внушителни колони във формата на палми. На най-горното ниво се намира прословутата пейка, която опасва целия покрив на непостроения търговски център, извита е като змия и е облепена с мънички цветни стъклени плочици в стил „Гауди”. Дългата цветна пейка е любимо място за снимки, разбира се, ако успееш да се вредиш от нахални китайци. Двете построени къщи са като от приказката за Хензел и Гретел, с овални форми, много цветове и мистериозни кули. Тук се намира и къщата, в която е живял Антонио Гауди – абсолютно обикновена, за разлика от къщите Каса Мила и Каса Батийо, в които няма нито една права линия.

Роден е на 25 юни 1852 г. в Каталуния. Антонио Гауди е най-малкият от общо петте деца на фамилията. Всички негови братя и сестри умират преди да навършат 40 години. Загубата на близки роднини в ранна юношеска възраст го променя и той често присъства на молитви в църковни храмове. Бащата на Гауди, Францес, е занаятчия, който се занимава с производството на медни казани и съдове. Това е и една от причините Антонио Гауди още от малък да придобие умения да работи с метал. Различен от другите деца на своята възраст, Гауди е страдал от детски паралич. Ограниченото от болестта му движение го провокирало да изследва природата. Самият той казва ”Моят първи учител е творецът Господ Бог, а аз съм негов ученик“. През 1878 година Антони Гауди се лицензира като архитект в университета в Барселона. Когато ректорът му връчвал дипломата, той казал: “Дадохме диплома на един луд човек или на един гений.”

Хълмът Монтжуик помещава редица интересни атракции – замък от 17-и век, Олимпийския стадион от игрите през 1992 г., Националния музей на каталунските изкуства и други. От музея се разкрива великолепна гледка, през Магическия фонтан, до площад „Испания” и двете венециански колони, както и овалната форма на бившата сграда за корида.

Живите статуи са емблематични за Ла Рамбла – с пищни и ефектни костюми, с грим, който заличава всяка видима част от кожата. Изумителни са! Тези „замръзнали” в образа мимове така са преобразени до съвършенство, че е почти невъзможно да повярваш, че са от плът и кръв, а някои от тях правят истинско представление, ако туристите пуснат монети в кутиите им. Мушваме се в една пресечка на Ла Рамбла и попадаме в Готическия квартал на Барселона. Тесни улички и цветни тераси, малки ресторантчета и китни магазинчета. Красота...