На 11 юли 2018 г., от 18.00 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива изложбата „Пътищата на лятото“ на Ан дьо Колбер-Христофоров и Елена Панайотова. Тя представя творчеството на две художнички от различни поколения, свързани от дългогодишно приятелство, копнеж по пътувания и творческа свобода.

 Ан дьо Колбер-Христофоров /р. 1936/ е известна френска художничка, която вижда света по магически начин и го претворява с ярки цветове в картини и гоблени. Родена в Люк, Прованс, Южна Франция и е потомка на  Жан-Батист Колбер, френски политик и финансов министър на Луи XIV. Живее и работи в Париж.

Участвала е в самостоятелни и групови изложби във Франция, САЩ, Южна Корея, Германия, Италия, Финландия, Белгия, Того, Габон, Русия, Япония, Албания, Бразилия.

Носителка е на награди между които: 1989 - златен медал от Международния салон в Рим; 1990 - награда на фондация Бернхайм, Париж; 1993 - Ротари Клуб, Ажен, Франция; 1993 - Сребърен медал - Международно дружество, Париж; 1995 - Почетен медал,Дружество за подпомагане на изкуствата, Париж; 1996 - трета награда на Международна изложба в Брюж, Белгия; 2002 - сребърен медал на Салона в Дравей, Франция; 2003 - сребърен медал, Салон Кинси награда за стенопис на Националното дружество за изящни изкуства, Франция (2006).

Има многобройни участия в: Салон на Независимите, Салон на Френските артисти Салон на малкия формат; Салон на жените художнички и др.

В България е излагала в София, Добрич, Варна, Балчик, Пазарджик, Банско.

Творчеството й е наситено със завладяващ колорит, то носи светлината на Прованс и топлината и ритъма на българските традиции. Тя е влюбена в природата и хората на България и нейните картини очароват с неочаквани композиции и декоративни цветни хармонии.

Френският галерист Жорж Дарвил; галерия „Аркур“ в Париж казва:„…Една врата се открехна пред мен, когато видях творбите на Ан Христофоров. Бях завладян от форми, цветове, усещания, които никога не бях виждал или изпитвал. Ан Христофоров е творец, който неудържимо ни въвлича в своя свят, в който проблясват цветове и оригиналност. Тя е далеч от всякакви социални ограничения и не принадлежи към никаква школа. Пренебрегвайки безплодния академизъм, но владееща въображението до съвършенство, тя броди величествено в един светъл имагинерен свят, който за смаяния зрител е откровение и вълшебство. Само свободните и изключително продуктивните творци, а Ан Христофоров принадлежи към тях, могат да докоснат универсалното…“ 

Ан Христофоров признава, че за нея най-важно е да бъде свободна, за да може да рисува това, което вълнува душата й. „Да съзреш Земята, да пренесеш цветовете и тамяна от един друг свят, да вкусиш дъха на времето – то е все едно да чуваш безкрайните песни и крясъците н звездите, надбягващи се в небосвода на Вселената…” 

Елена Панайотова е родена през 1964 г. в София, в семейството на художниците Жана Костуркова и Тодор Панайотов. През 1989 г. завършва Художествена академия, специалност „живопис“ в класа на проф. Д. Добрев. 

Има над 25 самостоятелни изложби в България, Австрия, Германия, Македония, Франция и други страни, както и многобройни участия в групови изложби и проекти. Работи в областта на рисунката, обекта, инсталацията, живописта, фотографията... Художник с широка култура, перфекционист, резониращ на обществените явления, които намират отражение в темите, които разработва.

„…Елена Панайотова: сръчна, находчива, експериментатор. Желанието й да твори явно е толкова завладяващо, че й е тясно в един коловоз. Тя винаги търси разнообразие, граничещо с хаотичност, но и педантично се вглежда в детайла. Работите й са подчинени на заобикалящата ни вещественост, сякаш сама за себе си, но заедно с това крият добре обмислени послания. В тях трепти жива емоция; трудно бихме ги подминали с безразличие….“ пише изкуствоведката Светла Петкова.

В изложбата „Пътищата на лятото“, чрез творческата интерпретация на древните картографски изображения, художничката ни повежда по старите пътища.

„Винаги са ме привличали старите карти и като изображение, и като носители на познание за съответната епоха. Разбира се, картографията се появява по практически причини - търговия, пътуване, икономика, опознаване или завземане на нови територии.. Но сега в нашето дигитално време на Google maps и сателитите, които виждат всичко, ми изглежда невероятно с каква акуратност линиите на старите карти следват брегове, реки, планини и местоположение на селища.

От моята гледна точка това са и първи абстрактни изображения, пренасящи реалността в съвсем нереално измерение. За мен от години е удоволствие да интерпретирам стари карти, работейки с туш и мастила на хартия, да пътувам мислено из непознати земи и да следвам пътищата, преминати от древните картографи и изследователи. Дълбоко в клетките ни лежат заспали описания на местности, отминали битки и любови. Защото сме родени в южни земи, населявани от дълбока древност. Люлката на европейската цивилизация.“

Екип на Художествена галерия - Добрич