На 11 юли 2018 г., от 18.00 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива
изложбата „Пътищата на лятото“ на Ан дьо Колбер-Христофоров и Елена
Панайотова. Тя представя творчеството на две художнички от различни
поколения, свързани от дългогодишно приятелство, копнеж по пътувания и
творческа свобода.
Ан
дьо Колбер-Христофоров /р. 1936/ е известна френска художничка, която вижда
света по магически начин и го претворява с ярки цветове в картини и гоблени. Родена в Люк, Прованс, Южна Франция и е
потомка на Жан-Батист Колбер, френски политик и финансов министър
на Луи XIV. Живее и работи в Париж.
Участвала е в самостоятелни и групови
изложби във Франция, САЩ, Южна Корея, Германия, Италия, Финландия, Белгия,
Того, Габон, Русия, Япония, Албания, Бразилия.
Носителка е на награди
между които: 1989 - златен медал от Международния салон в Рим; 1990 - награда
на фондация Бернхайм, Париж; 1993 - Ротари Клуб, Ажен, Франция; 1993 - Сребърен
медал - Международно дружество, Париж; 1995 - Почетен медал,Дружество за
подпомагане на изкуствата, Париж; 1996 - трета награда на Международна изложба
в Брюж, Белгия; 2002 - сребърен медал на Салона в Дравей, Франция; 2003 -
сребърен медал, Салон Кинси награда за стенопис на Националното дружество за
изящни изкуства, Франция (2006).
Има многобройни участия в: Салон на Независимите, Салон на
Френските артисти Салон на малкия формат; Салон на
жените художнички и др.
В България е излагала в София, Добрич,
Варна, Балчик, Пазарджик, Банско.
Творчеството
й е наситено със завладяващ колорит, то носи светлината на Прованс и топлината
и ритъма на българските традиции. Тя е влюбена в природата и хората на България
и нейните картини очароват с неочаквани композиции и декоративни цветни
хармонии.
Френският галерист Жорж Дарвил; галерия „Аркур“ в
Париж казва:„…Една врата се открехна пред мен, когато видях творбите на Ан
Христофоров. Бях завладян от форми, цветове, усещания, които никога не бях
виждал или изпитвал. Ан Христофоров е творец, който неудържимо ни въвлича в
своя свят, в който проблясват цветове и оригиналност. Тя е далеч от всякакви
социални ограничения и не принадлежи към никаква школа. Пренебрегвайки
безплодния академизъм, но владееща въображението до съвършенство, тя броди
величествено в един светъл имагинерен свят, който за смаяния зрител е
откровение и вълшебство. Само свободните и изключително продуктивните творци, а
Ан Христофоров принадлежи към тях, могат да докоснат универсалното…“
Ан Христофоров признава, че за нея
най-важно е да бъде свободна, за да може да рисува това, което вълнува душата
й. „Да съзреш Земята, да пренесеш цветовете и тамяна от един друг свят, да
вкусиш дъха на времето – то е все едно да чуваш безкрайните песни и крясъците н
звездите, надбягващи се в небосвода на Вселената…”
Елена Панайотова е родена през 1964 г. в София, в
семейството на художниците Жана Костуркова и Тодор Панайотов. През 1989 г.
завършва Художествена академия, специалност „живопис“ в класа на проф. Д.
Добрев.
Има над 25 самостоятелни изложби в
България, Австрия, Германия, Македония, Франция и други страни, както и
многобройни участия в групови изложби и проекти. Работи в областта на
рисунката, обекта, инсталацията, живописта, фотографията... Художник с широка
култура, перфекционист, резониращ на обществените явления, които намират
отражение в темите, които разработва.
„…Елена Панайотова: сръчна, находчива,
експериментатор. Желанието й да твори явно е толкова завладяващо, че й е тясно
в един коловоз. Тя винаги търси разнообразие, граничещо с хаотичност, но и
педантично се вглежда в детайла. Работите й са подчинени на заобикалящата ни
вещественост, сякаш сама за себе си, но заедно с това крият добре обмислени
послания. В тях трепти жива емоция; трудно бихме ги подминали с безразличие….“
пише изкуствоведката Светла Петкова.
В изложбата „Пътищата на лятото“, чрез творческата
интерпретация на древните картографски изображения, художничката ни повежда по
старите пътища.
„Винаги са ме привличали старите карти и
като изображение, и като носители на познание за съответната епоха. Разбира се,
картографията се появява по практически причини - търговия, пътуване,
икономика, опознаване или завземане на нови територии.. Но сега в нашето
дигитално време на Google maps и сателитите, които виждат всичко, ми изглежда
невероятно с каква акуратност линиите на старите карти следват брегове, реки,
планини и местоположение на селища.
От моята гледна точка това са и първи
абстрактни изображения, пренасящи реалността в съвсем нереално измерение. За
мен от години е удоволствие да интерпретирам стари карти, работейки с туш и
мастила на хартия, да пътувам мислено из непознати земи и да следвам пътищата,
преминати от древните картографи и изследователи. Дълбоко в клетките ни лежат
заспали описания на местности, отминали битки и любови. Защото сме родени в
южни земи, населявани от дълбока древност. Люлката на европейската цивилизация.“