ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР: 20 ЮЛИ - СВЕТИ ИЛИЯ - ГОСПОДАРЯТ НА ЛЕТНИТЕ СТИХИИ
2018-07-20 @ 10:19 EEST
На
20 юли всяка година християните по цял свят отдават почит на свети
пророк Илия познат още като 'Гръмоделецът' или 'Гръмовник'.
Светията е един от тримата велики старозаветни мъже, в еднаква степен значим и почитан с пророк Моисей и свети Йоан Предтеча.
ЖИТИЕ НА ПРОРОК ИЛИЯ
За него е писано в Стария завет (Юдейската Библия), Новия завет, Талмуда и Корана, също е герой от фолклора на различни народи, включително и българския. Почитан е от юдеи, християни, мюсюлмани, бахаи, свидетели на Йехова, мормони и раелити.
Пророкът е от Аароновия род и е живял 900 години преди Рождество Христово, при управлението на цар Ахав и царица Йезавел в Израил. Царят и царицата били идолопоклонници на езическия бог Ваал. Въпреки предупрежденията и проповедите на светеца, те не сменили вярата си и разгулния си начин на живот. Даже и сушата, която продължила три и половина тежки години, не успяла да ги накара да се вслушат в думите на пророка и да приемат правата вяра.
Когато свети Илия изпълнил мисията си на земята, той получил небесно известие. Ведно със своя верен ученик Елисей се отправил към река Йордан и там Огнена каляска го взела в Небесното царство.
Свети Илия владее градушките, гръмотевиците и светкавиците
По българските земи свети Илия се почита като господар на небесни природни стихии. Хората вярват, че когато той препуска с конете си и огнената си колесница по небесните пътища, причинява огън и гръмотевици. Наричан е 'Гръмовник', 'Гръмоделец' и 'Гръмоломник'.
Народните вярвания гласят, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, в същия момент на земята гърми. А след като се изправял в битка с крилати змейове, триглави змии или дори Сатаната, тогава на земята вилнеели опустошителни природни стихии. Разсърди ли се светецът - чакайте ледени зърна от ръкава си да пусне или да заключи в небесната пещера дъждовете и на земята да настъпи суша. Загърми ли навръх Илинден, овошките ще загинат или повредят, а лешници и орехи ще са празни, само виното ще е добро.
Какво се прави на Илинден
Традицията повелява в чест на светеца във всяка къща да се заколи курбан. Обикновено се избира и коли най-старият петел, т.нар. 'баща'. Стопанката на къщата става рано призори и замесва обредна пита или погача 'боговица' и 'колач' за св. Илия. Трапезата се прекадява. Често селските сборове се организират на този ден. За здравето на всички се принася в жертвоприношение домашно чифтокопитно мъжко животно - вол, теле или бивол. Готви се курбан и се освещава. Край могила, параклис, оброчище (място, където по-рано е имало църква) или стари дъбови дървета извън селото се нарежда трапеза. Според вярващите само така ще могат да умилостивят светеца и да опазят селището и реколтата си от наводнения и градушки. Какво не се прави на Илинден според народните поверия Днес не трябва да се работи, за да не се разсърди светията. Не бива и да се къпете в морето, дори да влизате във водите му, защото този ден морето взима най-много жертви - 'езически' курбан за светеца.
Кой днес да почерпи
Илинден се отбелязва като имен ден от носещите имената Илия, Илинда, Илиян, Илин, Искра , Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо, Илонка, Илионета и други производни.
На Илинден празнуват абаджиите, кожухарите, терзиите, кожарите и самарджиите, чийто патрон и покровител е свети пророк Илия.
Икони на светията
Изобразяват възнесението на св. Илия с колесница. От двете му страни са архангелите Гавраил и Михаил, встрани от тях апостолите Петър и Павел и евангелистите Йоан, Матей, Марко и Лука.
Рисуват светеца и пред пещерата, белобрад, с дълга дреха в охра.