изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 05:12 EET
ЧАСОВНИКЪТ В „СТАРИЯ ДОБРИЧ” Е СПРЯЛ НА 7.30 Ч. ОТ НЯКОЛКО МЕСЕЦА, ЗАБЕЛЯЗА САМО СИНЪТ НА ПЪРВОМАЙСТОРА    
Общество
  

Часовникът на кулата в Стария Добрич не работи от няколко месеца и е спрял на 7.30 ч., но явно на никого от жителите на Добрич не му прави впечатление. Това са думите на Иван Ковачев, който е син на автора на една от емблемите на Добрич - възрожденския часовник, майстор Илия Ковачев. Илия Ковачев е трето поколение майстор ковач, роден в 1946 г. в град Габрово. Починал е през 2005 г. Почетен лидер на Международната гилдия на ковачите. Отличен е с почетното звание Първомайстор. Носител на редица награди и грамоти от панаири, изложби и съревнования, проведени в България и в чужбина. Представял е България на международни симпозиуми по ковачество в Полша и Германия. Участвал е в изложби в Русия, Индия, Китай, Монголия и други.



Най-голямата страст на Първомайстора били механизмите за часовникови кули. Илия Ковачев е реставрирал 12 старинни часовникови механизми за градски кули — в Севлиево, Дряново, Трявна, Елена, Ботевград, Етъра и други. Саморъчно е изработил 9 часовникови механизма за градски кули — в Орешака, ДОБРИЧ, Широка лъка и другаде.
Едно от най-големите постижения на Първомайстора е възстановяването на часовниковия механизъм от 16 век на кулата в Ордруф, Германия, където е творил Йохан Себастиан Бах.
„Този часовник е паметник на културата. Това е уникален механизъм с 4 циферблата и с много трудно изпълнение. Самият механизъм е стил от Средновековието. Баща ми направи този часовник по поръчка на държавата през 1985 година, преди пристигането на дипломатическия корпус в Добрич. След това бе обучен човек, който да го поддържа – бай Иван, но след като той почина, часовникът попадна в едно безхаберие. Стигна се дори до там, че живущите в близките жилищни блокове срязаха въжето, за да не им бие камбаната на всеки час, щото им пречела. Съкратихме дейността на часовника и оставихме само да се въртят стрелките. Между другото, това го няма не само в България, но и в целия свят. В Швейцария, до хотелите има по 3 часовника, с по 4 камбани. На никого не пречат. Това го има само в Добрич”, казва Иван Ковачев.

Иван Ковачев

През 2012 г. концесионерът на Гостилницата в Стария Добрич, Валентин Василев, позвънил на сина на Първомайстора и го помолил да направи всичко възможно, та този часовников механизъм да проработи на 24 май, защото все пак денят е най-светлият български празник. „Обади ми се и каза, че поема абсолютно всички разходи по реставрирането на часовниковия механизъм. Дойдох в Добрич, намерих всичко на кайма. Всеки се е учил върху механизма, заварявали части, чупили, покривът тече, тъй като от 30 години никой не е правил ремонт, трагедия, механизмът ръждясал. Взех часовника в ателието си в Габрово и му направих пълен основен ремонт. В същото време Василев започна глобален ремонт на кулата, за негова сметка. На Еньовден кулата беше перфектна, а часовникът – супер. Тогава намерихме един родолюбив и трудолюбив човек – бай Георги Мамата, който се ангажира да поддържа целия механизъм. Написах 20 страници техническо ръководство за поддръжка на възрожденски механизми, снимал съм над 20 кадъра упътвания. Всяка година идвам в Добрич, за да правя диагностика. Дойдох сега и намерих устройството замразено”, продължава да разказва Иван Ковачев. Признава, че бай Георги е спрял часовниковия механизъм перфектно. „Почистен, спрян както трябва. И защо е спрян? Защото, от 2012 г. Ротари клуб – Добрич, поели да плащат на бай Георги половината от хонорара за поддръжката на кулата и на часовника, тъй като Валентин Василев изплаща останалите 50 процента. Оказва се, че от няколко месеца – от пролетта, Ротари клуб спрели да плащат на бай Георги и той спира да се грижи за часовника. Човекът е обиден. Отива да си получи хонорара – казват му „ти кой беше, че не се сещам какво правиш”.  И не му плащат. А, нали се сещате, че тук става въпрос за едни смешни пари – въпреки че става въпрос за паметник на културата, който не е на бай Георги, а е на общината, на Добрич, на държавата. Този, който му е казал – кой си ти, че нищо не правиш, не знае, че този механизъм се навива всеки ден ръчно – и зиме, и лете. И бай Георги ходи всеки ден с един велосипед до Стария Добрич и обратно, през топлите месеци, а през студените – с градски транспорт, който никой не му плаща. Това наистина го няма никъде, само в Добрич. И друго ще кажа. Вие сте по-големи габровци от габровците. Това е паметник на културата, за Бога”, възмущава се синът на Първомайстора Иван Ковачев.  Толкова ли е трудно Общината да задели константен, регламентиран бюджет не само за заплата на този човек, но и за поддръжка на възрожденския паметник, който наистина е уникален. Няма такъв случай да спреш градския часовник заради пари, освен в Добрич, категоричен е Иван Ковачев.
След питане до Община Добрич относно скандалната ситуация, отговорът бе следният: „До средата на миналата година часовникът в часовниковата кула в „Стария Добрич” е стопанисван и поддържан от Ротари клуб. Община град Добрич не е била уведомена за прекъсване на поддръжката на часовника. След така стеклите се обстоятелства и предвид ангажимента ни да стопанисваме и пазим културните паметници, своевременно ще се вземат мерки, като се сключи договор и се възложи поддържането на часовника”.

ИСТОРИЯ

Първите сведения за часовниковата кула принадлежат на словенецът професор Руджиер Йосиф Бошкович (дубровнишки учен), който през 1762 г. пътешества по маршрута Истанбул – Айтос – Карнобат – Провадия – Нови пазар – Добрич – Хърсово – Галац и така посещава тогавашния Хаджиоглу Пазарджик. Столетие по-късно, в стар османски документ се съобщава, че градският часовник е построен със средства на местното население. Градежът му е от дялани камъни, а в архитектурно отношение кулата е с формата на петоъгълник, който завършва с покрит чардак и конусовиден покрив, „подобен на минаре”. През 1872 г. Феликс Каниц – австро-унгарски археолог, етнограф и географ от еврейски произход. заварва часовниковата кула в развалини. Само няколко години по-късно обаче тя отново заработва, като заслугата този път принадлежи на шейх Ариф Хикмет бей, който дарил два дюкяна с годишен наем 35 гроша за възстановяването и поддръжката й.
След Освобождението на Добрич от османско владичество грижата за часовниковата кула поема Градският съвет. Към края на столетието кулата е приспособена за противопожарен наблюдателен пункт. Тогава в нея е изградена и стаичка за дежурния, който давал сигнал при пожар с фенер.
По време на румънското владичество 1919-1940 г. часовниковата кула отново се променя. Тогава конусовидният й покрив на камбанарията се заменя с покрив под формата на гъба.
През 1965 г. старата часовникова кула се събаря. Сегашната кула е възстановена по скици, спомени и снимков материал, който се съхранява в Исторически музей – Добрич. Тя е построена от майстор Дянко Петков от с. Кладница, Пернишко и местни майстори от с. Българево. Неин проектант е арх. Витлеем Чалъков.
Днешната часовникова кула е с височина 21 м. Часовниковият механизъм е изработен от майстора-ковач Илия Ковачев от Габрово и е направен по схемата на старите възрожденски часовници от Елена, Дряново и Трявна. Механизмът му тежи 250 кг. Задвижва се от две тежести, които представляват речни камъни с различна тежина. Часовникът се навива ръчно. Кулата има и камбана, която тежи 320 кг и е отлята в цеха за камбани към Св. Синод в София. Първият й камбанен звън прозвънява на 28 юни 1985 г. НДТ


 


Сходни връзки


Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди