РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 15.08.2018 /ЧАСТ ПЪРВА/
2018-08-15 @ 17:40 EEST
РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 15.08.2018 /ЧАСТ ПЪРВА/
Правителството одобри доклад с нови и
актуализирани мерки в Националната програма за реформи на България за 2018 г.
Министерският
съвет прие доклад и отчетна таблица с нови и актуализирани мерки към
Националната програма за реформи (НПР) за 2018 г., в отговор на Препоръката на
Съвета на ЕС от 2018 г.
Ангажиментите
в НПР за 2018 г. са подсилени с включването на осем нови мерки в областите:
управление на държавните предприятия, подобряване на процесите на оценяване и
одит в небанковия сектор, активни политики на пазара на труда, реформа на
несъстоятелността и повишаване качеството на професионалното обучение.
Актуализирани са осем мерки в областите: надзор и законодателство в банковия и
небанковия финансов сектор, пазара на труда, предучилищно и училищно
образование, ефективност на системата на здравеопазването и намаляване на
преките плащания от страна на пациентите.
Отчетът за
изпълнението на специфичните препоръки ще бъде представен на Европейската
комисия през април 2019 г. със следващата актуализация на НПР и на
Конвергентната програма.
експортен контрол и неразпространение на
оръжията за масово
унищожение
Правителството
одобри доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и
неразпространение на оръжията за масово унищожение.
Докладът
съдържа информация за дейността на Междуведомствената комисия в периода от 1
януари до 31 декември 2017 относно издадените разрешения и удостоверения,
осъществения износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната и на
изделия и технологии с двойна употреба. В документа е заложено още състоянието
на системата за експортен контрол на Република България, изпълнението на
международните ангажименти на страната ни в тази област и неразпространението
на оръжията за масово унищожение.
Прилагането
на принципите на експортния контрол на национално ниво е тясно обвързано със
защита на националната сигурност, икономическите и външнополитическите интереси
на страната. Прозрачността и предоставянето на информация е сред основните
принципи, приети от международните организации и режими в областта на
експортния контрол.
Докладът
се публикува на интернет страницата на Междуведомствената комисия, каквато е
практиката през последните години.
Одобрени са 11 Национални
научни програми за периода 2018-2022 г.
Правителството одобри 11 Национални научни
програми за периода 2018-2022 г. Те имат за цел да създадат условия за търсене
и намиране на решения на актуални и значими обществени предизвикателства,
свързани с екологични, технологични, културно-исторически, етични, здравни,
икономически и др. въпроси и проблеми, както и със стимулирането на младите
учени в страната. Програмите са разработени съгласувано със секторните политики
на редица министерства. Научните дейности са определени след постигнато
съгласие между висшите училища и научните организации в България за съвместно
изпълнение на заложените в програмите цели.
С изпълнението на програмите се постига
преодоляване на фрагментацията в научноизследователската система, консолидиране
на научноизследователския потенциал, споделено използване на изградена
инфраструктура, концентрацията на финансови ресурси за решаване на важни за
обществото проблеми и избягване на двойното финансиране.
В рамките на отделните тематични програми се
планират изследвания на климата, водните ресурси, бедствията, цифровите
технологии, технологии за електронно здравеопазване, разработване и въвеждане
на методология за изследване на дарената кръв, изследвания в областта на
здравословните храни и биотехнологиите, изследвания за добиване на
нисковъглеродна енергия за транспорта и бита и др.
Освен намиране на компетентни решения, програмите
ще допринесат за: насърчаване реализацията на младите учени в организации, занимаващи
се с научна дейност в страната; нарастване броя на учените в България;
дългосрочна реинтеграция на научната диаспора в български научни и
научно-образователни институции и повишаване на трансфера на знания.
Одобрените от Министерския съвет програми са:
üНационална научна
програма „Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в
науката, образованието и сигурността“;
üНационална научна
програма „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“ (ЕПЛЮС);
üНационална научна
програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни
явления и природни бедствия“;
üНационална научна
програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“;
üНационална научна
програма „Културноисторическо наследство, национална памет и прогрес на
обществото“;
üНационална научна
програма “Електронно здравеопазване в България“;
üНационална научна
програма „Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България“;
üНационална научна
програма „Млади учени и постдокторанти“;
üНационална научна
програма „Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за
диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България“;
üНационална научна
програма “Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука“ (ВИХРЕН);
üНационална научна
програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (Петър Берон и НИЕ).
Правителството предлага
о. з. генерал-лейтенант Пламен Атанасов, о. з. генерал-лейтенант Галимир
Пехливанов и о. з. вицеадмирал Румен Николов да бъдат удостоени с орден „За
военна заслуга“ I степен
Правителството взе решение да предложи на
Президента на Република България да издаде укази, с които да награди с орден
„За военна заслуга“ I степен о. з. генерал-лейтенант Пламен Атанасов,
о. з. генерал-лейтенант Галимир Пехливанов и о. з. вицеадмирал Румен Николов.
Предложението да бъдат удостоени с ордена е
заради заслугите им за развитието и укрепването на Българската армия, за
дългогодишна и безупречна служба и принос за националната сигурност.
Изменя се правителственото постановление за
състава и дейността на комисията по проблемите на безопасността на движението
по пътищата
Правителството
промени свое постановление, свързано с определяне на състава и дейността на
Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на
движението по пътищата. Целта е постигане на дългосрочно планиране на
действията на държавните институции и неправителствения сектор, изместване на
фокуса от следствието на проблема към действия за неговото предотвратяване
Очакваните
ползи от приетото постановление са: синхронизиране, регулиране, кратко и
дългосрочно планиране на действията на институциите - държавна и местна власт,
неправителствен сектор, в посока пътна безопасност; регулярен и стриктен
контрол и отчетност на дейността на основните отговорни институции с цел
предприемане на навременни действия при регистрирани неблагоприятни тенденции;
увеличаване на количеството и качеството на провежданата превенция на ПТП;
редуциране на рисково поведение на пътя и респективно намаляване на пътния
травматизъм; актуализиране на съществуващите нормативни, стратегически и
програмни документи с сферата на пътна безопасност.
Линията на
бедност в България през 2019 г. ще е 348 лева, реши правителството. Сумата е с
27 лева по-висока в сравнение с размера й през настоящата година.
Сумата е
определена на база на Методика, утвърдена от Министерския съвет през 2006 г.
Показателят се изчислява в зависимост от данните в изследването „Наблюдение на
домакинските бюджети в Република България“, което ежегодно се провежда от
Националния статистически институт.
Линията на
бедност се използва като референтна стойност при формирането на социалната
политика в областта на доходите и жизненото равнище на населението.
Министерският
съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на
основните показатели на консолидираната фискална програма за първото полугодие
на 2018 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните
финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните
разпоредители с бюджет.
По данни
от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на
касова основа към месец юни 2018 г. е положително в размер на 1 713,9 млн. лв.
(1,6 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в
размер на 2 014,4 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 300,5
млн. лева.
Постъпилите
приходи и помощи по КФП към юни 2018 г. са в размер на 19 210,1 млн. лв. или
50,3 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната
година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 1 699,5 млн. лв. (10,1 %),
а постъпленията от помощи са близки по размер (увеличение с 27,4 млн. лв. или
4,1 %).
Общата
сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза
на 16 021,0 млн. лв., което представлява 51,4 % от планираните за годината
приходи. Съпоставено с данните към месец юни 2017 г., данъчните постъпления
нарастват номинално с 10,2 % (1 482,7 млн. лева).
Приходите
от преки данъци са в размер на 3 113,9 млн. лв. или 54,1 % от предвидените в
разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват
с 342,9 млн. лева (12,4 %).
Приходите
от косвени данъци са в размер на 7 646,2 млн. лв., което е 50,4 % от разчетите
за годината. Съпоставено с данните към юни 2017 г., постъпленията в групата
нарастват с 536,0 млн. лв. (7,5 %). Постъпленията от ДДС са в размер на 5 101,5
млн. лв. или 52,2 % от планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към
30.06.2018 г. е 61,1 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 2 408,4 млн.
лв. (46,8 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 118,2 млн.
лв. или 62,2 % от разчета за годината.
Постъпленията
от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на
676,3 млн. лв. или 61,6 % изпълнение на годишните разчети.
Приходите
от социално и здравноосигурителни вноски са 4 584,6 млн. лв., което
представлява 50,2 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на
предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13,8
% (555,6 млн. лева).
Неданъчните
приходи са в размер на 2 491,2 млн. лв., което представлява 53,0 % изпълнение
на годишните разчети.
Приходите
от помощи са в размер на 697,9 млн. лева.
Разходите
по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2018 г.
възлизат на 17 496,1 млн. лв., което е 44,5 % от годишните разчети. За
сравнение, разходите за същия период на предходната година са в размер на 15
737,3 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на
разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по
сметките за средствата от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния
бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и
социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли
2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната
пенсия от юли и октомври), по-високите разходи за персонал основно поради
увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на
средното образование и др., докато по сметките за средства от ЕС нарастват
основно капиталовите разходи.
Нелихвените
разходи са в размер на 16 495,6 млн. лв., което представлява 44,3 % от
годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към юни 2018 г. са в размер на 15
154,7 млн. лв. (48,7 % от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл.
нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 312,1 млн. лв. (21,3 % от
разчетите към ЗДБРБ за 2018 г.). Предоставените текущи и капиталови трансфери
за чужбина са в размер на 28,8 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 424,2
млн. лв. или 58,7 % от планираните за 2018 година.
Частта от
вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2018 г. от
централния бюджет, възлиза на 576,3 млн. лв., което е в изпълнение на
действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС
- Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените
ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26
май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените
ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г.
относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени
ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за
удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС,
Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.
Размерът
на фискалния резерв* към 30.06.2018 г. е 10,83 млрд. лв., в т.ч. 9,87 млрд. лв.
депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,96 млрд. лв. вземания от
фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
*
Обхватът на показателя фискален резерв е в съответствие с §1, т. 41 от
Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.
Министерският
съвет одобри Решение за условията и реда за разплащанията на разпоредителите с
бюджет по договори, което отменя РМС № 593 от 2016 г. Решението е изготвено в
изпълнение на един от основните приоритети на правителството за повишаване
събираемостта на бюджетните приходи. Развива се мярката за осъществяване на
ефективна защита на фискалната позиция и се оптимизира процесът по събиране на
бюджетните приходи от мита, данъци, задължителни осигурителни вноски и други
публични вземания, администрирани от Националната агенция за приходите (НАП) и
Агенция „Митници“ (АМ).
Предвижда
се в 30-дневен срок след сключване на договори на стойност, равна на или
надвишаваща 30 000 лв., всички разпоредители с бюджет, без тези по бюджета на
Народното събрание и на съдебната власт, задължително да уведомят НАП и Агенция
„Митници“ за това. Уведомяване ще се извършва и в случаите, при които платец по
договора е лице, различно от разпоредителя с бюджет, сключил договора.
Промяната цели да повиши приходите в бюджета, като предостави възможност на
приходните администрации на по-ранен етап - още след сключване на договора - да
налагат обезпечителни мерки, които да гарантират събирането на публичните
задължения на лицата - изпълнители по договори/получатели на плащания.
Обменът на
информацията между разпоредителите с бюджет и приходните администрации ще се
извършва чрез информационна система при спазване на определени срокове и ред.
Информацията за сключен договор ще се регистрира от разпоредителите с бюджет в
информационната система не по-късно от 30 дни от сключване на договора, а
информацията за предстоящо плащане не по-късно от 10 дни преди датата на
плащането.
С приетото
решение се цели да се повиши събираемостта на публичните вземания, да се
намалят разходите за събиране на публичните вземания чрез електронен обмен на
информация и ефективно да се използват съществуващите информационни технологии
и ресурси в институциите. Очаквани ефекти са осигуряване на по-добра отчетност
и прозрачност за дейността на публичния сектор в съответствие с принципите,
нормите и най-добрите практики на ЕС, ограничаване на корупционните практики и
засилване на междуинституционалното сътрудничество и координация на национално
ниво в процеса по събиране на бюджетните приходи.
специализанти
Правителството
одобри отпускането на допълнителни средства в размер на 1,5 млн. за 2018 г. за
предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от
държавните висши училища и научни организации на Българската академия на
науките за 2018 г. Стипендиите се предоставят на докторанти, които са български
граждани и граждани на държави-членки на Европейския съюз и на Европейското
икономическо пространство, приети във висши училища и научни организации в
страната, субсидирани от държавата, с изключение на докторантите на свободна
докторантура.
Целта е
средствата да окажат положително въздействие за привличането и задържането на
младите учени в страната, както и за реализацията на докторантите като
качествени изследователи и преподаватели. Същевременно се очаква те да
допринесат за изпълнението на приоритетите, заложени в националните
стратегически документи за развитие на науката и образованието.
Ректорите
на държавните висши училища и ръководителите на научните организации
утвърждават правила за разпределение на допълнителните средства, разработени от
специална комисия, включваща представители на докторантите. Средствата се
предоставят на положително атестираните докторанти до 2 месеца след приключване
на атестацията им съгласно Правилника за прилагане на закона за развитието на
академичния състав и се изплащат еднократно въз основа на броя на месеците, за
които са атестирани положително.