изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 09:41 EET
РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 15.08.2018 /ЧАСТ ПЪРВА/    
НовиниРЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 15.08.2018 /ЧАСТ ПЪРВА/


Правителството одобри доклад с нови и актуализирани мерки в Националната програма за реформи на България за 2018 г.

 

Министерският съвет прие доклад и отчетна таблица с нови и актуализирани мерки към Националната програма за реформи (НПР) за 2018 г., в отговор на Препоръката на Съвета на ЕС от 2018 г.

Ангажиментите в НПР за 2018 г. са подсилени с включването на осем нови мерки в областите: управление на държавните предприятия, подобряване на процесите на оценяване и одит в небанковия сектор, активни политики на пазара на труда, реформа на несъстоятелността и повишаване качеството на професионалното обучение. Актуализирани са осем мерки в областите: надзор и законодателство в банковия и небанковия финансов сектор, пазара на труда, предучилищно и училищно образование, ефективност на системата на здравеопазването и намаляване на преките плащания от страна на пациентите.

Отчетът за изпълнението на специфичните препоръки ще бъде представен на Европейската комисия през април 2019 г. със следващата актуализация на НПР и на Конвергентната програма.

 

експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение

 

Правителството одобри доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение.

Докладът съдържа информация за дейността на Междуведомствената комисия в периода от 1 януари до 31 декември 2017 относно издадените разрешения и удостоверения, осъществения износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба. В документа е заложено още състоянието на системата за експортен контрол на Република България, изпълнението на международните ангажименти на страната ни в тази област и неразпространението на оръжията за масово унищожение.

Прилагането на принципите на експортния контрол на национално ниво е тясно обвързано със защита на националната сигурност, икономическите и външнополитическите интереси на страната. Прозрачността и предоставянето на информация е сред основните принципи, приети от международните организации и режими в областта на експортния контрол.

Докладът се публикува на интернет страницата на Междуведомствената комисия, каквато е практиката през последните години.

 

Одобрени са 11 Национални научни програми за периода 2018-2022 г.

 

Правителството одобри 11 Национални научни програми за периода 2018-2022 г. Те имат за цел да създадат условия за търсене и намиране на решения на актуални и значими обществени предизвикателства, свързани с екологични, технологични, културно-исторически, етични, здравни, икономически и др. въпроси и проблеми, както и със стимулирането на младите учени в страната. Програмите са разработени съгласувано със секторните политики на редица министерства. Научните дейности са определени след постигнато съгласие между висшите училища и научните организации в България за съвместно изпълнение на заложените в програмите цели.

С изпълнението на програмите се постига преодоляване на фрагментацията в научноизследователската система, консолидиране на научноизследователския потенциал, споделено използване на изградена инфраструктура, концентрацията на финансови ресурси за решаване на важни за обществото проблеми и избягване на двойното финансиране.

В рамките на отделните тематични програми се планират изследвания на климата, водните ресурси, бедствията, цифровите технологии, технологии за електронно здравеопазване, разработване и въвеждане на методология за изследване на дарената кръв, изследвания в областта на здравословните храни и биотехнологиите, изследвания за добиване на нисковъглеродна енергия за транспорта и бита и др.

Освен намиране на компетентни решения, програмите ще допринесат за: насърчаване реализацията на младите учени в организации, занимаващи се с научна дейност в страната; нарастване броя на учените в България; дългосрочна реинтеграция на научната диаспора в български научни и научно-образователни институции и повишаване на трансфера на знания.

Одобрените от Министерския съвет програми са:

ü  Национална научна програма „Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността“;

ü  Национална научна програма „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“ (ЕПЛЮС);

ü  Национална научна програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“;

ü  Национална научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“;

ü  Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и прогрес на обществото“;

ü  Национална научна програма “Електронно здравеопазване в България“;

ü  Национална научна програма „Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България“;

ü  Национална научна програма „Млади учени и постдокторанти“;

ü  Национална научна програма „Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България“;

ü  Национална научна програма “Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука“ (ВИХРЕН);

ü  Национална научна програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (Петър Берон и НИЕ).

 

Правителството предлага о. з. генерал-лейтенант Пламен Атанасов, о. з. генерал-лейтенант Галимир Пехливанов и о. з. вицеадмирал Румен Николов да бъдат удостоени с орден „За военна заслуга“ I степен

 

Правителството взе решение да предложи на Президента на Република България да издаде укази, с които да награди с орден „За военна заслуга“ I степен о. з. генерал-лейтенант Пламен Атанасов, о. з. генерал-лейтенант Галимир Пехливанов и о. з. вицеадмирал Румен Николов.

Предложението да бъдат удостоени с ордена е заради заслугите им за развитието и укрепването на Българската армия, за дългогодишна и безупречна служба и принос за националната сигурност. 

 

Изменя се правителственото постановление за състава и дейността на комисията по проблемите на безопасността на движението по пътищата

 

Правителството промени свое постановление, свързано с определяне на състава и дейността на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата. Целта е постигане на дългосрочно планиране на действията на държавните институции и неправителствения сектор, изместване на фокуса от следствието на проблема към действия за неговото предотвратяване

Очакваните ползи от приетото постановление са: синхронизиране, регулиране, кратко и дългосрочно планиране на действията на институциите - държавна и местна власт, неправителствен сектор, в посока пътна безопасност; регулярен и стриктен контрол и отчетност на дейността на основните отговорни институции с цел предприемане на навременни действия при регистрирани неблагоприятни тенденции; увеличаване на количеството и качеството на провежданата превенция на ПТП; редуциране на рисково поведение на пътя и респективно намаляване на пътния травматизъм; актуализиране на съществуващите нормативни, стратегически и програмни документи с сферата на пътна безопасност.

 

 

Линията на бедност в България през 2019 г. ще е 348 лева, реши правителството. Сумата е с 27 лева по-висока в сравнение с размера й през настоящата година.

Сумата е определена на база на Методика, утвърдена от Министерския съвет през 2006 г. Показателят се изчислява в зависимост от данните в изследването „Наблюдение на домакинските бюджети в Република България“, което ежегодно се провежда от Националния статистически институт.

Линията на бедност се използва като референтна стойност при формирането на социалната политика в областта на доходите и жизненото равнище на населението.

 

 

Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2018 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец юни 2018 г. е положително в размер на 1 713,9 млн. лв. (1,6 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 2 014,4 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 300,5 млн. лева.

Постъпилите приходи и помощи по КФП към юни 2018 г. са в размер на 19 210,1 млн. лв. или 50,3 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 1 699,5 млн. лв. (10,1 %), а постъпленията от помощи са близки по размер (увеличение с 27,4 млн. лв. или 4,1 %).

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 16 021,0 млн. лв., което представлява 51,4 % от планираните за годината приходи. Съпоставено с данните към месец юни 2017 г., данъчните постъпления нарастват номинално с 10,2 % (1 482,7 млн. лева).

Приходите от преки данъци са в размер на 3 113,9 млн. лв. или 54,1 % от предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват с 342,9 млн. лева (12,4 %).

Приходите от косвени данъци са в размер на 7 646,2 млн. лв., което е 50,4 % от разчетите за годината. Съпоставено с данните към юни 2017 г., постъпленията в групата нарастват с 536,0 млн. лв. (7,5 %). Постъпленията от ДДС са в размер на 5 101,5 млн. лв. или 52,2 % от планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 30.06.2018 г. е 61,1 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 2 408,4 млн. лв. (46,8 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 118,2 млн. лв. или 62,2 % от разчета за годината.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 676,3 млн. лв. или 61,6 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са 4 584,6 млн. лв., което представлява 50,2 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13,8 % (555,6 млн. лева).

Неданъчните приходи са в размер на 2 491,2 млн. лв., което представлява 53,0 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от помощи са в размер на 697,9 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2018 г. възлизат на 17 496,1 млн. лв., което е 44,5 % от годишните разчети. За сравнение, разходите за същия период на предходната година са в размер на 15 737,3 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи.

Нелихвените разходи са в размер на 16 495,6 млн. лв., което представлява 44,3 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към юни 2018 г. са в размер на 15 154,7 млн. лв. (48,7 % от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 312,1 млн. лв. (21,3 % от разчетите към ЗДБРБ за 2018 г.). Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 28,8 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 424,2 млн. лв. или 58,7 % от планираните за 2018 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 576,3 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.

Размерът на фискалния резерв* към 30.06.2018 г. е 10,83 млрд. лв., в т.ч. 9,87 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,96 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

 

* Обхватът на показателя фискален резерв е в съответствие с §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.

 

 

 

Министерският съвет одобри Решение за условията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет по договори, което отменя РМС № 593 от 2016 г. Решението е изготвено в изпълнение на един от основните приоритети на правителството за повишаване събираемостта на бюджетните приходи. Развива се мярката за осъществяване на ефективна защита на фискалната позиция и се оптимизира процесът по събиране на бюджетните приходи от мита, данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, администрирани от Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“ (АМ).

Предвижда се в 30-дневен срок след сключване на договори на стойност, равна на или надвишаваща 30 000 лв., всички разпоредители с бюджет, без тези по бюджета на Народното събрание и на съдебната власт, задължително да уведомят НАП и Агенция „Митници“ за това. Уведомяване ще се извършва и в случаите, при които платец по договора е лице, различно от разпоредителя с бюджет, сключил договора. Промяната цели да повиши приходите в бюджета, като предостави възможност на приходните администрации на по-ранен етап - още след сключване на договора - да налагат обезпечителни мерки, които да гарантират събирането на публичните задължения на лицата - изпълнители по договори/получатели на плащания.

Обменът на информацията между разпоредителите с бюджет и приходните администрации ще се извършва чрез информационна система при спазване на определени срокове и ред. Информацията за сключен договор ще се регистрира от разпоредителите с бюджет в информационната система не по-късно от 30 дни от сключване на договора, а информацията за предстоящо плащане не по-късно от 10 дни преди датата на плащането.

С приетото решение се цели да се повиши събираемостта на публичните вземания, да се намалят разходите за събиране на публичните вземания чрез електронен обмен на информация и ефективно да се използват съществуващите информационни технологии и ресурси в институциите. Очаквани ефекти са осигуряване на по-добра отчетност и прозрачност за дейността на публичния сектор в съответствие с принципите, нормите и най-добрите практики на ЕС, ограничаване на корупционните практики и засилване на междуинституционалното сътрудничество и координация на национално ниво в процеса по събиране на бюджетните приходи.

 

специализанти

 

 

Правителството одобри отпускането на допълнителни средства в размер на 1,5 млн. за 2018 г. за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации на Българската академия на науките за 2018 г. Стипендиите се предоставят на докторанти, които са български граждани и граждани на държави-членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, приети във висши училища и научни организации в страната, субсидирани от държавата, с изключение на докторантите на свободна докторантура.

Целта е средствата да окажат положително въздействие за привличането и задържането на младите учени в страната, както и за реализацията на докторантите като качествени изследователи и преподаватели. Същевременно се очаква те да допринесат за изпълнението на приоритетите, заложени в националните стратегически документи за развитие на науката и образованието.

Ректорите на държавните висши училища и ръководителите на научните организации утвърждават правила за разпределение на допълнителните средства, разработени от специална комисия, включваща представители на докторантите. Средствата се предоставят на положително атестираните докторанти до 2 месеца след приключване на атестацията им съгласно Правилника за прилагане на закона за развитието на академичния състав и се изплащат еднократно въз основа на броя на месеците, за които са атестирани положително. 

 

 


Сходни връзки


Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди