РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 22.08.2018 /ВТОРА ЧАСТ/

Приети са промени в Устройствения правилник на ИА „Одит на средствата от ЕС”

Правителството прие промени в Устройствения правилник на Изпълнителната агенция „Одит на средствата от ЕС” (ИА ОСЕС).

С направените изменения се обезпечава дейността по осигуряване на информационните и комуникационните технологии на Агенцията и поддръжката на компютърната техника и програмното осигуряване, като се предоставя възможност за възлагане на дейността на външен изпълнител.

Изпълнението на специфични одитни дейности по програмите, съфинансирани от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм за периода 2014-2021 г., се прехвърля от дирекция „Одити на средствата по териториално сътрудничество и други програми” към дирекция „Одити на средствата по регионална политика”. За ресурсното обезпечаване на извършването на одитната дейност по този финансов механизъм се прехвърлят необходимите щатни бройки от дирекция „Одити на средствата по социална политика и образование” и дирекция „Одити на средствата по териториално сътрудничество и други програми” към дирекция „Одити на средствата по регионална политика”, като в структурата на дирекция „Одити на средствата по регионална политика” се обособяват два отдела.

Направените изменения не водят до увеличаване на щатната численост на ИА ОСЕС, а финансовото и ресурсно обезпечаване на промените ще се извърши в рамките на бюджета на Агенцията.

Изменя се ПМС относно предоставянето на помощ по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“

Правителството допълни свое Постановление № 167/2016 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“ за периода 2014 - 2020 г.

След извършен системен одит по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“, които дирекция „Международни проекти“ - МВР управлява, от страна на Европейската комисия беше изготвен окончателен одитен доклад. В резултат, бяха формулирани препоръки по отношение на процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по двата фонда.

Съгласно ПМС № 167/2016 г. при провеждане на процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ кандидатите, чиито проектни предложения са предложени за отхвърляне от оценителната комисия на етап „Оценка на административно съответствие и допустимост“, могат да подадат писмени възражения срещу предложението за отхвърлянето им пред ръководителя на отговорния орган. Ръководителят на отговорния орган определя със заповед лица, които да извършват проверка за основателността на възраженията. В проверката не могат да участват лица, които са участвали в първоначалната оценка на проектните предложения. Ръководителят на отговорния орган се произнася по основателността на всяко възражение.

Европейската комисия препоръчва на отговорния орган да инициира промени по отношение на процедурата по обжалване на етап „Оценка на административно, съответствие и допустимост“, като се въведе механизъм възражението/жалбата да бъде адресирана и до друг орган, извън отговорния, като например ръководството на Министерството на вътрешните работи.

С цел изпълнение на препоръките на ЕК, МВР предлага допълнение на ПМС № 167/2016 г., като се даде възможност на кандидатите за безвъзмездна финансова помощ, по отношение на които производството е прекратено, да подават писмени възражения срещу произнасянето на ръководителя на отговорния орган пред висшестоящ административен орган - министъра на вътрешните работи или оправомощено от него лице. Министърът на вътрешните работи или оправомощеното от него лице да определя със заповед лица, извън структурата на отговорния орган, които да извършват проверка за основателността на получените възражения.

Очаквани резултати от предлаганото допълнение са, както изпълнението на препоръка на ЕК, формулирана в окончателния одитен доклад, така и осигуряването на публичност и прозрачност при провеждане на процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ФУМИ и ФВС.

Министерският съвет прие също така и допълнение на ПМС № 79/ 2014 г. за създаване на комитети за наблюдение на Споразумението за партньорство на Република България и на програмите, съфинансирани от ЕСИФ, за Програмен период 2014-2020 г. В чл. 12, ал. 8 от постановлението след думите „Оперативна програма „Добро управление“ се добавя „и за Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.

Мотивите за предлаганата промяна са във връзка с ПМС № 237/2017 г„ с което беше създадена Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ИА „ОПНОИР“) и приет нейния устройствен правилник. Със създаването на изпълнителната агенция дейността, активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Министерството на образованието и науката относно Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“, свързани с изпълнение на функциите на управляващ орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП „НОИР“) и на междинно звено по приоритетни оси 3 и 4 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007 - 2013 г. преминават към агенцията.

Съгласно чл. 2 от постановлението за създаването й, агенцията изпълнява функциите на управляващ орган на ОП „НОИР“ 2014 - 2020 г. и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно националното законодателство и правото на Европейския съюз, като в съответствие с чл. 6 от правилника на агенцията, изпълнителният директор е ръководител на управляващия орган на програмата. С оглед на обстоятелството, че управляващият орган на ОП „НОИР“ вече не е дирекция в Министерството на образованието и науката и не е част от структурата му, правомощията на министъра на образованието и науката по чл. 12, ал. 8 от ПМС № 79/2014 г. за определяне на поименния състав на Комитета за наблюдение на ОП „НОИР“ следва да се изпълняват от изпълнителния директор на ИА „ОПНОИР“, определен и за ръководител на управляващия орган на програмата, което обосновава необходимост от предлаганата нормативна промяна.

Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 59 340 лв. обезщетения по решения на ЕСПЧ

Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 59 340 лв. обезщетения в изпълнение на пет решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Решенията по делата срещу България са постановени в периода 01 февруари 2018 г. – 19 юли 2018 г.

Делото „Гьошев и други срещу България“ е във връзка с жалба за невъзможността да бъде оспорено по съдебен ред постановления по Закона за движението по пътищата, с които са наложени глоби до 50 лв.  ЕСПЧ намира, че това представлява нарушение на чл. 6 от Конвенцията и присъжда на жалбоподателката единствено разноските по делото от 1504 евро, като заявява, че намирането на нарушението е достатъчна обезвреда за претърпените от жалбоподателите неимуществени вреди.

По делото „Михалеви срещу България“ наследодателят на жалбоподателите притежавал фабрика, национализирана през 1947 г. и впоследствие ползвана от държавно предприятие. След приемане на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти жалбоподателите  получават нотариален акт за правото им на собственост върху имота, но пред ЕСПЧ претендират, че са били лишени от компенсация за недвижимия имот за времето, в което не са го ползвали. Съдът отбелязва, че реституцията е изрично призната от властите и през продължителен период от време те са третирали жалбоподателите като собственици на сградата. Като се позовава на решението си по делото „Явашев и други срещу България“, Съдът приема, че пълната липса на обезщетение вместо реституция нарушава справедливия баланс между обществения интерес и индивидуалните права на жалбоподателите. Постановява, че въпросът за обезщетение не може да бъде решен на този етап, и приканва правителството и жалбоподателите да пристъпят към споразумение. Присъдени са 1500 евро за разходи и разноски.   

Решението по делото „Петров и други срещу България“ е постановено по четири обединени жалби – на Стоян Петров, Илиян Михайлов, Йордан Петров и на Лазар Колев. Жалбоподателите по делото изтърпяват дългогодишни наказания лишаване от свобода или доживотен затвор. Те повдигат оплаквания по чл. 3 от Конвенцията с оглед лошите условия на задържане, както и ограничителните условия на режима на изтърпяване на наказанията. Михайлов, Й. Петров и Колев твърдят и нарушение на чл.13 от Конвенцията - липса на вътрешноправно средство за защита. Твърдените от тях факти са настъпили преди приемане на промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (в сила от 7 февруари 2017 г.). Осъденият на 20 г. затвор С. Петров се жалва, че е настанен в постоянно заключена килия, без право на участие в колективни мероприятия. Изтърпяващите доживотен затвор - Михайлов и Й. Петров са поставени на специален режим и оплакват, че са настанени в постоянно заключени помещения и контактуват само с осъдени на доживотен затвор.   Претенциите на Колев се отнасят до това, че му е наложен специален режим, изолиран е от останалите затворници и има възможност да контактува единствено с изтърпяващи наказание доживотен затвор. Твърди още, че не е имало течаща вода в килията му, която била по-малка от 6 кв. м.  Оплаква се от хигиенните условия поради наличието на хлебарки и други паразити, от недостатъчната естествена светлина в помещението и от постоянното изкуствено осветление.  В решението си Съдът отбелязва, че към момента на предявяване на претенциите за обезщетение, е действало старото законодателство, т.е. промените в ЗИНЗС, касаещи прилагането на специалния режим, все още не са били приети. Практиката на ЕСПЧ сочи, че изолацията на осъдените на доживотен затвор трябва да е обусловена от конкретни съображения за сигурност. В комбинация с лошите условия на задържане, които жалбоподателите са търпели за периоди между 4 и 10 г, тези обстоятелства обуславят нарушение на чл. 3 от Конвенцията. ЕСПЧ констатира и нарушение и на чл.13 от Конвенцията по отношение на втория, третия и четвъртия жалбоподател. Присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди на Михайлов е 4000 евро, а на Й. Петров и Колев по 3000 евро. За разноски по делото са присъдени общо   3046 евро. По отношение на Петров Съдът не е присъдил обезщетение и разноски, тъй като той не е заявил претенции за обезщетение.

Жалбоподателката по делото „Хаджиева срещу България“ се оплаква, че през 2002 г., когато е била на 14 г. родителите й са задържани във връзка с искане за екстрадиция и за нея не е имало кой да се грижи повече от 13 дни. Тя претендира, че липсата на съдействие от страна на властите й е причинило страдания. Според протокола от съдебното заседанието по искането за екстрадиция в Окръжен съд – Варна на 6 декември 2002 г. майката  е отговорила с утвърдително изявление, че има човек, който да се грижи за детето. По-късно на 17 декември 2002 г.  Апелативен съд – Варна отменил заповедите за задържане. В решението си ЕСПЧ приема, че е налице нарушение на чл. 8 по отношение на периода между задържането на родителите на жалбоподателката и съдебното заседание от 6 декември 2002 г. Според Съда задължението на властите да се информират относно това, дали има човек, който да се грижи за жалбоподателката, е възникнало при задържането на родителите й на 4 декември 2002 г., когато полицията не е предприела необходимите действия за уведомяване на отговорните институции, че жалбоподателката остава без надзор. Присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 3600 евро, а сумата за разходи от 5260 евро.

Наследодателите на жалбоподателите по делото „Йорданова и други срещу България“ са притежавали печатарски предприятия, които са национализирани през 1949 г. и 1950 г. Активите им са поети от държавна печатница, която по-късно е преобразувана в търговско дружество, управлявано от министъра на образованието. През 1998 г. жалбоподателите предявяват искания за обезщетяване за национализираните имущества по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти чрез получаване на акции в дружеството. Молбите са уважени и е определен размера на обезщетенията и равняващия им се брой акции, утвърдени от министъра през юни 2003 г. През август същата година с нови заповеди министърът на образованието определя като обезщетение за жалбоподателите компенсаторни записи вместо вече утвърдения брой акции. Тези заповеди са отменени с решения на ВАС като незаконосъобразни. Пред ЕСПЧ жалбоподателите се оплакват, че не са получили дължимото им за национализираните предприятия обезщетение.

В решенията си по делата „Мутишев и други срещу България“, „Хаджигеоргиеви срещу България“ и „Неделчева и други срещу България“ Съдът вече е приел, че в случаите, в които националният съд се е произнесъл окончателно по даден въпрос, административните органи нямат право да поставят под съмнение това решение освен при наличието на основателни и непреодолими причини. Съдът приема, че намесата в правата на жалбоподателите противоречи на принципа за законност по чл. 1 от Протокол № 1 и намира нарушение на тази разпоредба. В съответствие с искане на правителството ЕСПЧ отлага произнасянето си по дължимото обезщетение за претърпените от жалбоподателите имуществени и неимуществени вреди, като определя срок от четири месеца за предоставяне на становище или постигане на споразумение в тази връзка. Съдът също така присъжда в полза на жалбоподателите сумата от 4820 евро за разходи и разноски.

 РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 22.08.2018 /ПЪРВА ЧАСТ/