Събитията от последния месец сериозно са ударили върху авторитета на управляващите. На практика всички представители на управляващите (без Йорданка Фандъкова) бележат сериозен спад в обществената си популярност. Само за три месеца хората, които считат, че е добре кабинета да изкара пълен мандат са намалели с близо десет процента (с 6 % последния месец). Към момента разликата между тези, които биха желали пълен мандат за правителството (37 %) и желаещите т си отиде предсрочно (29 %) е само 8 %. (При 20 % преди три месеца). Намаляват се оптимистичните нагласи и се увеличава песимизмът по отношение на непосредственото бъдеще. Вероятно, влиян оказват и очакванията за покачването на цените на енергоносителите в зимния период. На този фон не се наблюдава драстично разместване на електоралните нагласи. ГЕРБ губи един процент от електоралната си подкрепа, но все още води пред основния си политически опонент (БСП) с 3,5 %. Кризата във властта от последния месец най-сериозно е ударила Обединените патриоти. Те са загубили над 3 % от електоралния си потенциал в рамките на месец. „Воля“ продължава постепенно да губи симпатизанти и вече е под 2 %. Две партии успяват да изплуват над психологическата граница от 2 % - „Демократична България“ и „АБВ“. Засега ДПС се утвърждава като трета политическа сила и не се наблюдава сериозно влияние на ДОСТ на Лютви Местан сред този електорат. Следва да се има предвид, че тази картина на относителна политическа стабилност би могло да се окаже твърде измамна. Над половината от избирателите (55 %) заявяват, че е възможно да гласуват за засега хипотетичните, „Партия на Слави Трифонов“ и „Партия на Румен Радев“. Тези избиратели очевидно търсят политическа алтернатива вън от основните политически играчи и тяхното поведение при едни избори и непредвидимо. (В този смисъл твърденията, че едни избори ще възпроизведат съществуващата в момента картина не почиват на познаването на обществено-политическите нагласи в обществото.)