На 29 септември 1918 г. разбунтувалите се фронтоваци се сблъскват с проправителствените части край Владая и Княжево.
Едните
са отстоявали България по фронтовете на Първата световна война и са
въстанали с искане за справедлива република. Другите влизат в бой с
убеждението, че бранят българската държавност от войнишки метеж. И от
двете страни вярват, че жертват живота си за Родината.
Бунтът
е удавен в кръв. Това е датата на големия български разкол, от който ни
делят точно сто години. В разни епохи той ще противопоставя
републиканци и монархисти, граждани и селяни, леви и десни. Ще отнеме
живота на десетки хиляди българи. Ще съсипе много съдби.
Общонародните
цели на Възраждането ни донасят свобода, Съединение и възход. Разколът
слага край на тази епоха и ще бъде белязан от братоубийства, терор и
пилеене на национална енергия. Великите идеали ще бъдат погребани под
безизходни спорове. Те определят и съвременния ни политически дебат, в
който партийни, лобистки и индивидуални облаги закриват хоризонта на
националния интерес.
Група общественици се обърнаха към мен с
инициатива за национално единение. Убеден съм, че милиони българи
съзнават необходимостта от него. Съзнават, че историята не бива да
слугува на политиката. Че наследените обществени разломи трябва да се
преодоляват, а не да бъдат употребявани за злободневен политически
бизнес. Че ожесточението от миналото, минира пътя към бъдещето.
Наивно
е да очакваме, че стогодишният разкол ще приключи днес или скоро. Че ще
завърши с победа на някоя от страните на сто и първата или някоя от
следващите години. Но моралното и интелектуалното надмогване на разкола е
единственият път към успеха.
България избра пътя на европейска
демокрация и трябва да гради своето бъдеще около принципите на
свободата, законността, справедливостта и уважението към човека.
Единението
не закрива политическия дебат, а бди той да се провежда в името на
националния интерес, с уважение към чуждото мнение и свободата на
словото. Единението не е индулгенция за престъпления, а борба за
законност и правосъдие, на които обществото може да разчита. Единението
не може да се случи под знамето на никоя идеология, а само и единствено
под знака на културата и човеколюбието.
Вярвам, че след
години на разделение обществото ни все повече ще осъзнава нуждата от
единение. Процесът ще е дълъг, ще срещне съпротивата на сили, които се
хранят от разделението. Но, убеден съм: мъдростта ще победи
ожесточението.