На 20 октомври
2018 г. от 17,00 ч. в Галерия "Георги Петров /„Луксор сити център“ ул.
„Независимост“ №5/ почитателите на творчеството на Красимир Бачков ще
имат удоволствието да се „запознаят“ с най-новата му книга. Организатори
на събитието са Община град Добрич, Сдружението на писателите и галерия
„Георги Петров“. За творчеството на Красимир Бачков литературоведът
Драгомир Георгиев пише:
„…Текстовете на Красимир Бачков са чужди на експерименталното само за себе си, на тях не им е потребен външен и показен ефект, те бягат от желанието да се харесват на някои постмодерни редактори. Напротив, те са в дълбоките бразди на родната традиция от Вазов, Алеко Константинов и Елин Пелин през Йордан Йовков и Ивайло Петров, за да се стигне до Деян Енев и Захари Карабашлиев. Бачков остава верен на свежестта и автентичността на случките, които познава, а героите му са част от неговия реален и духовен живот. Биографиите, поведението, историите и езикът им са колоритни, наситени с воля и енергия, с неподкупна виталност. Композицията на творбите е по-скоро класическа, с въведението в случката, с маркерите за мястото и времето на действието, за да се подготви читателят за срещата с героите. Те са най-често противоположни като характери и поведение. Тематичните ядра на творчеството му: „Дългият път през тунела“ (сборник разкази, 1994), „Синият кон“ (сборник разкази, 1997), „Легионът на обречените“ (роман, 2000),„Кураж за другите“ (сборник разкази, 2005), „В очакване на утрото“ (разкази и новели, 2006), „Слънце за двама“ (разкази, 2010), „Българчето“ (приключенски роман, 2013), „Учител“ – късометражен филм – 2014, по разказа „Докато пари“, режисьор Орлин Милчев – Атила, „Не за всеки“ (стихове, 2016), „Прединощта да изтече“ – късометражен филм – 2012, по разказа „Приятели“, режисьор Катерина Борисова, са свързани с духовните полета на ян и ин, за мъжкото и женското начало в реалността. Богата на образи, истории, герои и съдби е последната му юбилейна книга - „60 не Очаквани срещи“, разкази. Композицията на творбите е по-скоро класическа, с въведението в случката, с маркерите за мястото и времето на действието, за да се подготви читателят за срещата с героите. Те са най-често противоположни като характери и поведение. Идва ред на развитието на историята, на втурването в случката, но в нея винаги е важен пластът на психологическите влизания, втурвания в съзнанието и в подсъзнанието, в мотивите за поведението на персонажите. Финалът на творбите му е често пъти не толкова завършек на ситуацията, но и коментар с възхвала или с гняв от моралната деградация на човека и на обществото ни…“