изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-10-23 @ 21:46 EEST
КОГАТО ПОСЕЩЕНИЕТО НА МУЗЕЙ СЕ ПРЕВЪРНЕ В ПРЕЖИВЯВАНЕ…    
Забележителности Поводът, да пиша за това, е посещението ми тази година в къщата-музей на Яворов в Чирпан. 
Аз не обичам много такива къщи-музеи. Те са ми някак мрачни, скучни и… тъжни. И тази е такава - красива, уредена, но… „мъртва”. Разгледахме я и седнахме в залата към музея за беседа с Тодор Иванов - главен уредник и директор на Фондация „Яворов“ и самият той поет. Представи се, усмихна се, пошегува се...и започна да ни разказва… и ни хвана за сърцата и ни заведе на… пътешествие…. Не беше само разказ, беше преживяване. Усетих и видях всичко – детсвтвото на поета, живота му, любовите, разочарованията. Насълзяваха ми се очите, усмихвах се и се гордях, страдах и се вълнувах…



Аз обичам стиховете на Яворов от дете. Мама много ги обичаше и бях научила много от тях наизуст, за да я зарадвам. Помня ги и сега. Тук разбрах какъв световен отзвук е имало стихотворението „Арменци” и че в Армения всички деца в първи клас го учат, че има улици, училища и паметници на името на Яворов там /сега, когато се сетя за това стихотворение ставам е една идея по-горда българка/, каква е причината за стихотворението „Стон” и защо е написал „Градушка” – любимото ми стихотворение…



Това посещение, в музея на любимия ми поет, се превърна за мен в преживяване, от тези – разстърсващите, вълнуващите и запомнящите се. Излязох от там развълнувана и щастлива, останах такава през целия ден. И сега, като се сетя, ми става топло и светло на душата…



По този повод се сетих и за едно друго такова посещение преди 7-8 години в Панагюрище. Групата си бяхме купили билети за всички музеи в града, които включваха и беседа с екскурзовод. Обиколихме къщите-музеи в града. За последната – Лековата къща, екскурзоводът /един леко нервен младеж/ нямаше време да ни придружи, защото беше към края на работния ден и ни изпрати да отидем до там с… чистачката.



Отключи ни жената, ние се поогеледахме вътре и бяхме готови да си ходим. Бяхме се поуморили вече и всичко ни се сливаше. Чистачката започна да ни разказва… така между другото… за собственика на тази къща, който бил търговец по занятие и революционер по душа. За желанието му да покаже на хората това, което е видял по широкия свят и да го нарисува в къщата си . За „Колелото на живота” изрисувано в коридора и как по-късно в тази къща бил настанен офицер със съпругата си и трите им деца и как съпругата на офицера, видяла и оценила това произведение, го покрила с чаршаф, за да не го надраскат децата и да не избелява от слънцето. За местните хора, за „бързоходеца” от Панагюрище, който носил писмата между революционните комитети в областта и как доживял освобождението, но вече не можел да ходи… предали го краката… Затова по време на честванията по случай Освобождението, хората го изнасяли на ръце от дома му, за да може да гледа празненствата… За човека, който е бил знаменосец на четата на Бенковкси и който се разплакал, когато казали че Райна Княгиня ще развее знамето по време на Априлското въстание… и още много и много…



Бяхме вече излезли навън и жената ни разказваше. Постепенно около нея се събрахме групичка от около 10-тина човека, които я слушахме с отворена уста. А тя… една такава горда и усмихната, разказва с лекота и удоволствие. Научила всичко от предишния уредник на музея, който си оставил книгите и тя ги чела… пък и нали е местна знае много истории… Благодарих й от сърце. А на себе си пожелах повече такива чистачки по музеите, които да направят посещението ти незабравимо. Защото всичко, което се случва от сърцето на човек стига до когото трябва. 
Има такива музеи, с такива сърцати хора, които са там по призвание. 
Сега не влизам в музей предубедено, а с очакване… кого ще срещна там и къде ще ме заведе… 
Ако някой ви каже, че в музей е скучно – не му вярвайте! Проверете сами!

Диана СТЕФАНОВА

 

 


Сходни връзки


Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди