Дистанцията
между първите две партии се скъсява, като през ноември разликата между ГЕРБ и
БСП е малко над 1% в полза на основната управляваща партия. За ГЕРБ биха
гласували 21,2%, а за БСП – 19,9%.
Българите
подкрепят акциите на прокуратурата, но не вярват, че ще завършат с ефективни
присъди. Това показва проучване на изследователски център „Тренд“, посветено на
нагласите на българите към основните политически партии, институции и съдебната
система.
Оптимистите
и песимистите са с почти равни дялове, като все още оптимистите остават малко
повече (46%) за сметка на песимистите (42%).
В оценката
за работата на парламента и правителство се регистрира спад на положителните
оценки и ръст на отрицателните. Една пета от всички запитани оценяват
положително парламента, докато 71% са на обратното мнение. Сравнително по-добри
са оценките за правителството, като 28% го оценяват положително срещу 62%,
които дават отрицателна оценка. При президента не се наблюдават чувствителни
разлики, като при него малко над една четвърт (26%) дават отрицателни оценки
срещу 59% положителни.
Отчита
се и ерозия в обществената подкрепа към основната управляваща партия, като
дистанцията между нея и БСП се скъсява достигайки 1,3% в полза на ГЕРБ.
Скандалите около Обединени патриоти в последния месец оказват влияние върху
електоралните стойности на коалицията, като те свиват своята подкрепа от 5,5%
през октомври до 4,2% през ноември. Ерозията към формациите съставляващи
управляващата коалиция не се прелива към опозиционните партии, а само увеличава
дела на деклариращите, че няма да гласуват.
В контекста
на засилената активност на българската прокуратура в последните месеци,
тествахме и оценката за работата на основните силови институции. Не буди
изненада, че отрицателните оценки превишават повече от два пъти положителните
при всяка една от опциите. С най-ниски оценки за работата си се ползва Висшия
съдебен съвет (13%), но и дейността му е най-непозната за интервюираните.
Министерството на правосъдието събира само 15% положителни оценки. Няколко
процентни пункта по-висока оценка респондентите дават на работата на Съда
(20%), прокуратурата (21%) и Министерството на вътрешните работи (26%).
Основният
проблем в съдебната система, който събира 3 пъти повече посочвания, в сравнение
с втория в класацията е корупцията. Липсата на независимост и политическото
влияние се нарежда на второ място с 9% следвано от бавната работа на съдебната
система (7%) и неадекватното законодателство (5%).
Институцията,
от която гражданите очакват действия за подобрение на съдебната система като
цяло е Министерството на правосъдието (38%), следвана от съдиите (31%),
главният прокурор (28%), Висшият съдебен съвет (26%), прокурорите (24%),
Народното събрание (23%) и правителството (20%).
Три четвърти
от българите смятат, че политиците оказват натиск върху работата на съдебната
система и само 8% са тези, които са на обратното мнение. А основният фактор,
който влияе върху решенията на българския съд са корупцията (36%) и политическото
влияние (32%), докато законите и справедливостта са съответно с 10% и 4%.
На
приблизително три равни части са разделени в мнението си интервюираните затова
дали трябва да се увеличат или да се намалят правомощията на прокуратурата. 31%
са на мнение, че трябва да се увеличат, за да се подобрят резултатите, докато
35% са на мнение, че не трябва да се увеличават, защото и сега са достатъчни.
34% пък не знаят или не могат да преценят.
Не
предизвиква изненада сериозната подкрепа за последните акции на прокуратурата
срещу български бизнесмени, като 81% от всички запитани ги подкрепят, като сред
тях малко над половината (51%) напълно ги подкрепят. Само 10% пък остават
скептични към действията на прокуратурата. Приблизително същият процент (83%)
са на мнение, че прокуратурата трябва да продължи с такъв тип акции.
Скептицизмът
към крайните резултати под формата на ефективни присъди е огромен. 60% смятат,
че няма да има ефективни присъди, докато само 16% смятат, че ще има.
В контекста
на убийството на журналиста Виктория Маринова се повдигна и въпроса дали е
справедливо при самопризнание обвиняемият да получава по-лека присъда, като тук
62% смятат, че това не е справедливо, докато 17% са на обратното мнение.
Близо три
четвърти от всички запитани пък са на мнение, че българските народни
представители не трябват да се ползват с имунитет и само 14% смятат, че
депутатите трябва да се ползват от това право.