изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-08-21 @ 18:30 EEST
СЪВРЕМЕННАТА ТЕОРИЯ НА ЕЛИТА    
Коментари Понятието „елит“ произлиза от френската дума „elite“, която означава „най-хубаво“, „отбрано“, „избрано“. Теорията на елита включва социално-философски, социологични, политикологични и културономични концепции, които утвърждават, че елитът представлява съвкупност от доминиращи (господстващи) обществени групи (образувания), които формират (създават) и осъществяват (реализират) държавната, националната, социалната, културната и икономическата политики. Те се явяват необходими и жизненоважни структурни или фундаментални компоненти, осигуряващи устойчивото развитие на всяко общество, държава и нация.


Съвременните научно-теоретични изследвания върху същността на елита показват, че той трябва да се разглежда като висша социокултурно-историческа ценност. Това означава, че елитът по отношение на неговото опазване, съхраняване и закрила се явява един от основните главни приоритети на националната сигурност. Необходимо е да се отбележи също, че понятието „елит“ в редица западно-европейските страни се употребява и за обозначаване на продукти от най-високо качество, а така също и за назоваване на най-добрите сортове в генетиката и в семепроизводството, и то още от втората половина на XVII в. Съгласно Оксфордския речник от 1823 г. терминът „елит“ се възприемал в качеството си на определение за представителите на социалните категории, произлизащи от висшата знат, т. е. от най-висшата обществена категория, т.н. „избрани хора“. Идейни предтечи на класическите и на съвременните теории на елита са древно-гръцкият философ, ученик на Сократ и учител на Аристотел, Платон (V – IV в. пр. Р. Хр.), британският писател, публицист, историк и философ Томас Карлейл (или Карлайл, 1795 г. – 1881 г.), немският мислител, класически филолог, композитор и поет Фридрих Вилхелм Ницше (1844 г. – 1900 г.) и др.
Платон разглежда елита като управляваща класа, състояща се от философи – професионалисти. Томас Карлейл лансира идеята, че елитът се явява резултат от противопоставянето на „героите“ и „тълпата“.
За Фридрих Ницше елитът представлява съвкупност от поредица възможни интерпретации на идеала за „свръх човека“.
Даването на легитимен статус на елита в категориално-понятийните комплекси на социалните и на хуманитарните дисциплини и оформянето на теорията на елита, като цялостна система от представи и от схващания за начина, по който трябва да се ръководи обществото, държавата и нацията се свързва традиционно с творчеството на италианския инженер, икономист и социолог Вилфредо Федерико Дамасо Парето (при раждането си Вилфрид Фриц Парето, 1848 г. – 1923 г.), на италианския правист (юрист) и социолог Гаетано Модка (1858 – 1941 г.), на немския социолог Роберт Михелс (1876 г. – 1936 г.) и др.
Изхождайки от представите за социалната хетерогенност, предопределена от негова гледна точка, както и от изначалните психологични неравенства на индивидите, Парето утвърждава, че във всяка област на човешката дейност на индивидуално равнище се дава някакъв (реален спрямо предполагаемия такъв) индекс, който се явява качествена оценка за неговата способност или способности. Съвкупността от хората, всеки от които е получил в сферата на своята си индивидуална дейност най-висока качествена оценка, Парето предлага да се нарича „елит“. По мнението на Парето елитът е избрана част от обществото. Останалата част от съответното общество е необходимо само да се приспособява към получените от елита стимули и мотивации. Според Парето историята на човечеството – това е историята на постоянната смяна на елитите. Така едни елити се въздигат, а други постепенно губят своята си социална роля и накрая отпадат. Парето нарича този процес „класова циркулация, и или кръговрат на елита“. В по-късните си изследвания тази радикална промяна, тези динамични изменения на обществените, на държавните и на националните структури, той определя и като революция. С тези си свои схващания Парето се доближава до културономичната концепция на елита, свързвайки промяната на елита с обмяната на културни ценности, с обновлението на културни модели, като се поддържа оптималното динамично равновесие (хомеостазис) на системите на обществените, на държавните и на националните интереси. На елита, според Парето, са присъщи най-вече „продуктивност и висока степен на дейност“. Към тези основни характеристики той добавя още: умението на елита да убеждава; манипулирането на емоциите на хората; готовността за прилагането на сила там и тогава, където и когато това се налага или е неизбежно. За Парето основен механизъм, чрез който управляващият елит се обновява, е социалната мобилност – колкото повече е открита управляващата класа, толкова повече тя ще е в състояние да запази своето господстващо положение.
Гаетано Моска счита, че във всички общества и във всички времена възникват две класи хора – класа, която управлява и класа, която е управляема. Първата, по правило е по-малка по численост и изпълнява водещи политически функции. Тя монополизира властта и се наслаждава на преимуществата, която самата тя си дава. В същото време другата класа, която е многочислена и която се управлява и контролира от първата, традиционно чрез изборна система, легитимира властта на първата класа. По този начин се легитимира моделът на социално-икономическо устройство, както и неговото устойчиво функциониране. Според Моска адекватната социална реалност на „политическата формула“ предполага вярването по отношение на „некомпетентното мнозинство“ в това, че то се подчинява не толкова на реалната сила, колкото на абстрактните принципи за осъществяване на властта. Елитът, съгласно Моска, се формира като политическа класа посредством такива социални процедури, като наследственост, кооптация (коптиране), избор/избори, делегиране и др. Всъщност Моска разглежда само политическия елит – един от видовете елити. Оптималният модел на политическия елит и то на функциониращия политически елит, според Моска, е т.н. „равнодействащ“ модел, който представлява взаимообвързаност, взаимодействие и взаимообусловеност между т. н. „закрита кристализация“ на политическия елит и неговото перманентно обновление. Всъщност Моска се опира на културономичната концепция за общественото развитие, която отрича схващането, че има „умиране“ и „раждане“ на една или друга цивилизация. Съществува един непрекъснат и циркулиращ цивилизационен (социокултурно-исторически) процес. На тази основа се формират само модификации, вариации и модели на цивилизационно развитие. Цивилизационното развитие има две основни характеристики – устойчивост и промяна. Тези основни цивилизационни характеристики се отразяват и по отношение развитието на политическия елит,
Роберт Михелс, анализирайки историческата съдба на политическия елит в Европа от първата третина на ХХ в., формира тезата за неизбежността на историческия крах на всеки бюрократично организиран партийно-държавен елит.
Съгласно Михелс всяка демократична структура атрибутивно съдържа в себе си олигархичен потенциал. Той даже нарича тази закономерност „железния закон на олигархията“. Всеки представител на управляващата класа Михелс назовава „човек – маса“, който за разлика от представителите на елитарната класа, не е способен да участва в социалното управление. Позицията на Михелс е, че антидемократичните тенденции в еволюцията на каквато и да е обществена система са очевидни. Те не се поддават на системно-функционален анализ. Главна причина за това, според Михелс, е тяхната изначалност, тяхната първоосновност, която е заложена в самата човешка природа и в същността на „организацията въобще“, схващана като системно-образуваща се конструкция.
По-нататъшното развитие на теорията на елита през миналия век е характерно с още повече акцентиране върху полемичния аспект на представяните проблеми. Все повече като елит се възприемали хората, които притежавали интелектуални или морални качества спрямо останалите хора. Но не и само това. Представителите на елита трябва да обладават и изразяват публично най-висши чувства на гражданска и на национална отговорност, на гражданска и на национална доблест. Най-добре тази позиция отстоява Хосе Ортега-и-Гасет (1883 г. – 1955 г.) – испански философ, социолог и есеист.
Американският социолог Амитай Етциони (рождено име Вернер Фалк, 1929 г.) счита, че елитът включва хората, които в обществото се ползват с най-голям престиж или авторитет, статус, богатство и очевидно, принадлежащи към властта.
Според американския политолог проф. Томас Р. Дай (1935 г.) елитът е това социално образувание, което разполага с формалната власт в организациите и в институтите, които са определящи за обществения живот. Друг американски политолог и теоретик на комуникациите Харолд Дуайт Ласуел (1902 г. – 1978 г.), казва, че „Човек се стреми към Благата чрез Институциите и с помощта на Ресурсите“. Той посочва осем такива блага: власт, знание, богатство, здраве, умение, привързаност, уважение и моралност. На тази основа Ласуел определя елита, „като хората, които притежават всички блага в най-голяма степен или тези, които получават по-голямата част от всичко, каквото може да се получи или притежава“. Харолд Ласуел посочва и осем групи от елита. Така например, една от тях, обединяваща  елита на шахматистите и елита на крадците, Ласуел отнася към елитарната (елитната) група на „благата – умения“. Личностите, които имат духовен авторитет, той отнася към елита, който притежава „благото – моралност“! Осемте елитни групи взаимно се пресичат и конкретният индивид може едновременно да влиза и да излиза, да се включва и да се изключва в две или в няколко групи. По този начин Харолд Ласуел поставя знак за равенство между елита и управляващата класа, група или социално обединение.
Американската социоложка Сузана Келер (1927 г.– 2010 г.) утвърждава, че в съвременното западно общество лидерството принадлежи не на един елит, не на една елитна група, а „по-скоро на комплексна система от специализирани елити, свързани със социални порядки и свързани един с друг с различни способи“. Според нея „този плурализъм на елита се отразява пряко върху неговото развитие, като поддържа самият плурализм в съвременното общество“. Сузана Келер въвежда терминът „стратегически елит“. Според нея, в противоположност с останалите сегментирани елити,. това е този елит, който получава или придобива преобладаващо влияние в цялостното, в глобалното развитие на обществото, По този начин, казва Сузана Келер,  се  сформират множество центрове на властта; създава се полиархична организационно-управляваща система или полиархия. Впоследствие се формирана и теория на полиархията от уелския писател хуморист от норвежки произход Роалд Дал (1916 г. – 1990 г.).
Промеждутъчна или междинна позиция между елитизма и плуреализма заемат привържениците на концепцията за „неограничената социална мобилност“ в индустриалното и в постиндустриалното общества. Те считат, че една или друга обществена страта (от лат.: „stratum“ — „слой“, „пласт“; елемент на социална структура; социален слой, група, обединение,  образувание), опирайки се на своята организация, в определен момент може да участва в осъществяването на държавната власт. Световно известният британски историк, философ на историята и културолог Арнолд Джозеф Тойби (1889 г. – 1975 г.) определя елита като творческо малцинство на обществото, което се явява противоположност на нетворческото.
През целия ХХ в. за изследване на феномена „елит“ (с изключение на Гаетано Моска и на неговите последователи, отъждествяващи елита с управляващата класа) най-типично е акцентирането върху противопоставянето на дихотомията „елит – маса“ от марксистката теория за класовата борба. И днес има подобни привърженици на тази архаична теза, особено в посткомунистическите страни, които се опитват да се приспособят с новите условия и да адаптират марксистко-ленниската идеология към съвременната наука. Тези изследователи изразяват неосоциалистически идеи.  Съвременната теория на елита се намира в остър конфликт с марксовата теория за класовата борба. Ако „Комунистическият манифест“ провъзгласява, че историята на съществуващите общества е история на борбата на класите, то кредото на елитистите, на съвременните теоретици на елита, се заключава в това, че историята на обществата те представят най-общо като история на единството и борбата на елитите. Развитието на елитите води до самоусъвършенстване на индивидите и до формиране на обществено, държавно и национално управление, изграждащо се изцяло върху ценностната система на гражданите. Целта е до минимум да намалеят групите на т. н. „не- елити“, които се явяват пасивните наблюдатели на това противоборство на елитните групи. Целта на елитистите е информационното общество да прерастне в т. н. „партньорско“ общество.
В края на 30-те – началото на 40-те години на ХХ век емигриралият от хитлеристка Германия в Съединените американски щати (САЩ) икономист, политолог, социолог и историк на икономическата мисъл Джон (Йозеф – рождено име) Алоиз Шумпетер (1883 г. – 1950 г.), реконструирайки теорията на елита, се стреми да съвмести постулатите на елитистите с идеалите и патоса на атлантическите (американските) демократични институти и ценности. В концепцията на Джон Шумпетер различните елити изнасят на пазара своите политически програми, а масите „купувачи“ по време най-вече на изборите или ги приемат, или ги отхвърлят.
В началото на 40-те години авторите на идеите и привържениците на идеалите на „демократичния елитизъм“ ( главно Харолд Ласуел и неговата школа) стават водещи в САЩ разработват теорията на множеството на елита, като чрез нея основно изразяват очакванията, желанията, предпочитанията, нагласите, интересите и потребностите на различните социални групи. По този начин отделните тези групи се уравновесяват (равнопоставят) една с друга. Авторите на тази концептуална постановка считат, че по този начин се предотвратяват условията за създаването на тоталитаризмът. През 70 – 90-те години на миналия век в американката социология и политология се политизират възгледите на привържениците на елитния плурализъм и тези на „неоелитаристите“. Последните считат, че голяма част от елита в САЩ де-факто осъществява (употребява) пряко властта, и че тази власт е „структурна“, т.е. не се явява зависима от изхода на едни или други избори.
През социалистическия период в държавите, които се управляваха в условията на социалистическата идеология и авторитаризма, официално се отричаше съществуването на какъвто и да е елит. Въпреки, че на де-факто съществуваше елитарна прослойка, поддържана от структурите на Българската комунистическа партия и от тези на идеологизираните структури на бившата Държавна сигурност. В действителност дихотомията „елит – маса“ се оказа повече приложима към общественото устройство на т. н. „зрял“ или „реален“ социализъм и то в неизмерно много по-голяма степен, отколкото към модела на западните демокрации. В социалистическа България беше формирана управляваща прослойка, съсредоточавайки в себе си неограничена икономическа и политическа власт, която ползваше многочислени институционални привилегии. „Перестройката“ в България, която беше наложена от Съюза на съветските социалистически републики, не е имала за цел да ликвидира партократичната власт на елита, а само нейното реформиране и модернизиране. Извърши се трансформация на единния тоталитарен или авторитарен елит. Заедно с това се формира посттоталитарен елит в повечето случаи от криминален характер. Ограбени бяха по най-бандитски начин с помощта и на международни престъпни организации от чужбина материалните и най-вече финансовите ресурси на страната. Затова и най-важният проблем в днешна България се явява лигитимността на формирали се по този начин и представящите се днес за елит групи или групировки. А легитимността на този т. н. „елит“ все повече придобива актуалност с изясняването на тяхната собственост. Проблемът за собствеността в съвременна България става все повече значим и то не само по отношение формирането българския елит..
В основата на съвременната теория на елита все по-определящо място стоят концепциите за ролята на културно-историческите ценности, за ролята на културно-историческото наследство като базов фактор за устойчивото развитие на всяко общество, държава и нация, който се явява и основен принцип в политиката на Организацията на обединените нации и на Европейския съюз. А това означава, че в основата на елитните образувания стоят културономични форми по своята същност и значение модели обществено, държавно и национално управление, които се опират на социокултурноисторическото наследство, на социокултурно-историческите ценности. По този начин се формира „елитарният“ статус на отделни групи от обществото, които са културно-творчески определящи, които изразяват креативния и иновативния потенциал на хората, обединени в общества, държави и нации. Тяхното въздействие върху живота на социума е определящо, жизненоутвърждаващо.
Всяка социокултурна иновация става социокултурно събитие само в резултат на своето концептуално оформление на равнище елитарно възприемане. По този начин тази иновация бива включена в актуалния социокултурен контекст и се адаптира за масовото съзнание. Дали се визира политически, културен, икономически или друг вид елит, винаги става дума за носители на политическа култура, на икономическа култура, на социална култура и т.н. Ето защо за какъвто и вид елит да става дума, то той не може да не бъде преди всичко културен елит. В този смисъл елитът винаги е носител на социокултурно-историчеки (културономични) ценности. Ето защо в последно време актуална се явява културономичната концепция на теорията на елита. Информационното общество се сменя с т.н. „партньорско общество“, където управлението на базата на информационния мениджмънт се заменя с т.н. „етичен мениджмънт“ – мениджмънт, основаващ се на социализацията на културните ценности. Така културономичната концепция на теорията на елита следва и съответства на зараждащия се нов тип обществени, държавни и национални отношения.

Проф. д.ик.н. Евгений Сачев, д-р по социология
Проф. д.ик.н. Стоян Денчев

 


Сходни връзки


Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.08 секунди