КРАЯТ НА ПРЕТОРИАНЕЦА УБО - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 19:50 EEST

КРАЯТ НА ПРЕТОРИАНЕЦА УБО

2004-06-25 @ 14:04 EEST

Коментар от Красимир Узунов

В историята на Древният Рим възкачването на всеки един император започвало от щитовете на неговата преторианска гвардия. Върху щитовете на преторианците тръгва пътя на Калигула и Клавдий, Октавиан и Цезар, Тиберий и Тит. Пак върху щитовете на преторианците идват техните приемници, като съвсем естествено първата им работа е била да сменят командира на преторианската гвардия. Първо, за да им бъде верен. Второ - за да пази тайните им поне до следващия преврат...
В посттоталитарната история на България римският принцип беше меко казано пренебрегнат.В продължение на цели дванадесет години сини и червени, оранжеви и жълти управници имаха несменяем пазач на телата и тайните си.
Трима президенти, седем премиери, близо 150 министри и около 1 000 депутати от 1992 г. насам се осланяха и доверяваха на един и същ генерал. Припознаваха го за свой. Вярваха му и не чуваха или се правеха, че не чуват ропота на подчинените му. Незнаеха или се правеха, че не знаят, че офицерите и сержантите от поверената му елитна служба, си доработват допълнително при богатите на деня и след поредния отстрел в подземния свят бързо припознават нови работодатели.

За честта на пагона

Ерата на генерал Владимиров не признаваше сантименти. Несъгласните си отиваха. Други стискаха зъби и търпяха, заради службата. Трети, просто трупаха годините за пенсия. На повърхността бяха Папата и Клинтън, посещението на Путин, сравнението между нашите специално подготвени охранители и охраните на световните лидери, отбили се в София. Долу в подмолите оставаха обирът на дома на Бакърджиев, обраните участници на синия семинар в Боровец, дакелът на Ева Соколова, катастрофите по пътищата и лечението на провинциалната докторка имала неблагоразумието да се окаже на пътя на президентския кортеж в неподходящо време и на неподходящо място...
Струпаните облаци над генералската глава винаги бързо се разпръскваха. Бурята оставаше в чаша вода, а вината и отговорностите бяха за потърпевшите. Кой да си спомни за майора от Плевенската школа, загинал в излинялата си кола в катастрофата с червените депутатки край Севлиево? Или за катастрофите по пътя към Кулата?...
Инстинктът за самосъхранение на Владимиров и умението му да оцелява при кризи, вътре в службата или свързани с нея, бяха просто ненадминати и това донякъде обяснява високомерното му поведение дори при разследването на т.нар.”Гардгейт”, свързан с простъпките и двойната месторабота на част от служителите на НСО.
Всъщност стъпката накриво бе направена още по време на смятаната за тайна визита на президента Първанов в Кербала на 26 април т.г. Излишната театрална драматизация за някакъв атентат, извършен срещу българския президент, направи името на генерал Владимиров популярно за журналистите в целия свят чак дотам, че в някакъв далечен уругвайски вестник излезе сензационното заглавие за”Полският президент Първанов, оцелял при атентат в Ирак”. С други думи, каквото обяснението, такова и разбирането. Двете БМВ-та, които уж чакаха в засада президентския кортеж в Кербала, внезапно изчезнаха, отношенията със съюзниците се обтегнаха, полските журналисти се обидиха, военните ни се извиниха тихомълком, а “изстрелите станаха резултат от обстановката”, както мъдро заключи Генералния щаб.
Може би тогава за първи път, след 12 години мълчание се заговори за недостига на професионализъм, въпреки че доводи за това не липсваха още от времето, когато след прекаран инфаркт генералът демонстрираше добро здраве пред журналистки с вдигане на тежести по риза и вратовръзка на пода на собствения си кабинет.

Дългата следа на прехода

Всъщност пенсионирането на генерал Сава Джендов през февруари 1992 г. и назначаването начело на службата на генерал Владимиров, допълнително удължи прехода и трансформирането на службата от УБО в НСО. Попадането на случайни хора във властта в продължение десетилетие, неразбирането на проблемите и спецификата на службата за охрана, стремежът да се използват възможностите на властта, наблюдавани само отстрани, вживяването в ролята на министри и политици, не позволи на НСО да се отърве от родилните петна на някогашното си минало, засили тайнствеността, мнимата секретност, за сметка на отричането на действителни дарби и заслуги.
Критерий за работата на службата за охрана стана бързината на преориентиране към следващия президент или към следващата политическа сила, способността да се създава управленски комфорт и властта да се обгрижва, зад благопристойния параван на професионализма и високите морални изисквания на опазването на националната сигурност и авторитета на държавата.
И ако за генерал Владимиров подобно поведение бе оправдано, едва ли може да има оправдание за всичките тези, които един след друг се смениха зад кормилото на държавата и не погледнаха какво всъщност има под краката им. Защото заедно с политиците ни се сменяха и подземните босове, а подозрения за връзките им със службата за охрана, датират не от вчера.
Липсата на мандатност, на ясни принципи на работа, на прозрачност в дейността на НСО / разбира се не публична/ неминуемо водеше до скандалите днес. Стремежът всичко да бъде скрито от външните погледи и не заявеното скъсване със старите прийоми и похвати на някогашното УБО, превърна развръзката в хроника на предизвестена смърт, която изисква ново формулиране на задачите на НСО, а може би ново структуриране и нов начин на контрол.

Новата метла мете по новому

Само по този начин може да бъде изградено новото лице на службата за охрана, от която България и управляващите, които и да са те, имат нужда.
Само по този начин може да бъде преодоляна порочната практика за прилагане на двойната месторабота. Мотивацията и стимулирането са пътищата, чрез които може да се избегне скандалната ситуация, в която държавните ни ръководители и квалифицираните като престъпни босове да имат една и съща охрана и едни и същи шофьори. Времето на “приятелството” и на “споделените приятелски тайни”,заради които някакъв офицер от някаква служба, занимаваща се със сигурността на държавата, се оказал в някаква кола на потенциален обект на атентати, просто трябва да остане в историята, заедно с ръководството на тази служба, ако искаме да бъдем европейци, ако искаме да бъдем свободни хора и ако не ние, то поне децата ни да живеят в нормална държава.
Размерът и “ножицата” на заплащането в тази служба трябва да се определят единствено от важността на задачите, от степента на риска, от отговорността на работата, от нивото на действителния, а не на мнимия професионализъм, забулен от тайната на партийната привързаност и обещанията за сигурност и спокойствие.
Прилагането на тези принципи със сигурност ще гарантира не само така желаното скъсване с атавизмите на все още недопрочетеното минало, но и изграждане на сигурна, спокойна и стабилна служба за охрана на държавния връх. Такава, от която има нужда България.
Служба, в която ще служат действително най-добрите професионалисти. Служба, в която новоназначеният за началник, може от първия ден на своя командирски път да знае кога ще сдаде поста, без трепет в гласа и сълзи в очите.
Служба, в която началникът ще бъде сигурен и спокоен, както за това което оставя, така и за самия себе си и няма да се приема като неотменен фактор за националната сигурност само, заради длъжността, която в момента заема.
Всъщност истинско предизвикателство би било докосването до неосветената част на съвременната българска история, ако генерал Владимиров реши да разкаже част от това, на което е бил свидетел. Реминисценцията със спомените на бившите началници на УБО, публикувани непосредствено след ноември 1989 г. просто се натрапва.
В интерес на самата държава е бившите началници на службата за охрана, в частност и генерал Владимиров, да бъдат така гарантирани, че да не им се налага да работят за свободни охранители или да се препитават с публикуване на пикантни мемоари.
Така освобождаването на генерал Владимиров отбелязва не само краят на една епоха в опазването на тайните на българския държавен връх, но и отключва много въпроси, за които отдали се на навика, просто не сме готови да намерим отговор. Ликвидирането на последствията от скандала и гарантирането на спокойствие в работата на службата. Строгият подбор и контрола над нейната дейност могат да ни гарантират избягването на нови горчиви поуки в бъдеще, недопускането на срастване със стола, на който стоят началниците и горчиви примери за скрития живот на държавните гардове.
Само така съвременните преторианци на българската държава ще бъдат освободени от мисълта да оцелеят политически и да презапишат годината, а ще разчитат на своите възможности и на доказания си професионализъм.
Само така ще лишим от възможността след време някой друг генерал да говори за себе си като Цезар в “Галските войни”/ в трето лице / и да заяви драматично “Отиде си един достоен генерал...”
Най-добрата оценка за нас и за нашите дела, ако действително са значими, ще ги дадат историята и поколенията, които идват след нас.

FOCUS/NDT

Сходни връзки
Още от Коментари

КРАЯТ НА ПРЕТОРИАНЕЦА УБО | 1 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

КРАЯТ НА ПРЕТОРИАНЕЦА УБО

Автор: Anonymous да 2004-11-30 @ 13:34 EET

Koi da komentira?Ami nali posle chte go iade debel.

[ Отговор | # ]

Stats