Първият български порнороман, посветен на Лора

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 12:48 EEST

Първият български порнороман, посветен на Лора

2004-08-16 @ 20:38 EEST

Възлюбената на Яворов персонализирала еротичното в литературата ни.
Набеждават Христо Стоянов, че пише порно, прозата му се оказва "свенлива".
Писателят Стоян Вълев е единственият, който успява да създаде някаква еротика.

"Ева" на Адрей Протич е може би първият български порнороман, става ясно от дисертацията на прочутия учен Алберт Леви, посветена на еротичното в литературата ни. Протич е изкуствовед и писател от кръга на вестник "Българан" заедно с Елин Пелин, Ал. Божинов, Д. Бояджиев и Д. Подвързачов. Той е и един от най-ярките символи на столичната бохема в първата половина на миналия век, един от най-изисканите по облекло и държане мъже в София.
Въвел е в българския език понятието "женманшифист", тоест бохем, чииито отличителни черти са дълговете, лекомислието и многото влюбвания. Женманшифистът, пише изкуствоведът, владее до съвършенство изкуството

винаги да намира пари в заем,

да прави дългове. Кой обръща внимание на безбожната лихва! И кой мисли да повърне в обещания ден взетата сума, когато той е готов да заложи душата си на дявола за няколко лева, необходими, за да си поднови гардероба?
Герой на "Ева" е именно такъв женманшифист, чийто прототип естествено е самият писател. Разказът е посветен най-вече на Лора Каравелова, прочула се повече покрай драмата на Пейо Яворов. При използването на дневника на Протич биографите на Лора и Яворов са щедри откъм позоваване, що се относя до психологически характеристики, засягащи поета и любовно-семейната му драма. Ала за драмата на самия Протич, който е безнадеждно влюбен в Лора, който е свидетел на връзката й с Петър Нейков, на годежа и брака й с д-р Дрянков, по-късно и на нейния развод, интимна връзка и семеен живот с Яворов, завършили със смъртта й, на всичко това не се обръща внимание.
Повестованието се води под формата на дневник, в който Протич споделя и

най-съкровените си еротични изживявания.

Особеното в тоя роман е, че всичко става само в главата на героя, докато в действителност той не съумява да прелъсти нито една жена. Въпреки това книгата е издържана в доста предизвикателен стил, който контрастира на общоприетото за ония времена.
Според Леви воденето на такъв тип дневник било чиста проба сублимация на неудовлетвореното либидо на автора, проява на така наречената еротографомания.
"Ева" всъщност е първата цялостна белетристична изява на българския литературен ерос, смята Леви. Той прави и едно смело и рисково заключение: "Със своето присъствие в българското социокултурно пространство Лора Каравелова персонализира - чрез някои стихове на Яворов, прозаични творби на П. Нейков, "Ева" на А. Протич - процеса на утвърждаването на еротичния дискурс в литературата" - пише ученият.

От скромната кариера из порноизданията

на пишещия тези редове му е останало едно писмо от главната редакторка на седмичника "Чук-чук". В него тя споделя възхищението си от способността му да борави с пишеща машина - умение, което очевидно е в изключително сериозен дефицит сред кореспондентите на вестника. И още едно писмо получил - от редактор в "Хай клуб" - вече в жанра "учтив отказ": "Пич, разказът не става. Човекът, който ги подбира тия работи, каза, че е готин, ама има прекалено много пряка реч. Напиши нещо друго до един месец, докато той е в отпуска и ще ти го пусна аз".
Две писма, два документа, чието подробно анализиране би могло да се окаже достатъчно за проумяването на технологиите в съвременното порно писане: да се ползва машина (е, може да се пише и на ръка!), да има по-малко пряка реч (тъй де, героите да си приказват ли са се събрали, или работа да вършат!), да се побърза, докато шефът е в отпуск, тоест да имаш връзки... Дал Господ особености и специфика!
Преди време от прокуратурата накарали екип филолози, начело с Георги Господинов да изкажат експертното си мнение по въпроса "Са ли романите на Христо Стоянов порнография?". Вещите лица отговорили, че не, не са. Сравнени с куп неща на Буковски и Х. Милър, текстовете даже изглеждали твърде срамежливи, изчервени и със сведени очи. Доближавали се до маниера на Бокачо в стремежа си да се изразяват с колкото се може повече културни думички. Любопитен факт е, че в обвинението си срещу набедения порнограф магистратите цитирали най-безобидните клишета като "прасковката й" и "мъжествеността му", а пък пропуснали далеч по-мерзкото и възмутителното според една по-широка общественост:

"тя почеса котенцето си".

Сигурно са си помислили, че идва реч за домашен любимец!
Споменаваме тоя пример, не само защото някой е нарекъл порнографски така наречените романи на Стоянов. Те по-добре да се определят като публицистика с претенция да тласка читателя към ръкоблудствени прояви. Освен че са в жанр, който сме свикнали да четем из периодиката, те се и точат в еднообразни поредици. Но тъй или иначе и в тая "сериозна литература", и в текстовете по порновестници и списания отсъства каквато и да била еротика!
Въобще има ли в българското писане еротика? Алберт Леви в капиталния си труд "Българска ЕРОТИАДА" упорито защитава тезата, че имало. Няма да спорим с него, макар че тя цялата ни работа е като оная рима на Петко Славейков - "ненки-двенки". Изброил класикът ненките на лирическата си героиня и го блъснала в главата една еротика, та се невидяла. Но какво ли щеше да напише Дядо Петко, ако тия ненки бяха тринки? Или осемки?
Във връзка с евфемизмите Господинов казва, че в наше време

слабият писател се познава по това,

че на маса речта му може да бъде доста вулгарна, изпъстрена с най-невъобразими "неприлични" думи, но когато седне пред така наречения "бял лист", най-изненадващо за самия него той бива заслепен от неговата "белота". В това си заслепение "писателят" загубва способността си, с която се е отличавал като Христо Стоянов в компания, и из текста плъзват "котенца" и "катерички", търкулват се "прасковки".
Този стремеж към евфемизиране е характерен за най-широк диапазон български текстове: и в литературата, и в периодичния печат. Даже Леви признава на едно място в книгата си, че "Не-сексуалността на възпитанието в обществения живот води до не-еротизъм в литературата", тоест моралът, насаждан у нас най-убедително от православната инквизиция, описана в "Антихрист", е причината в литературата ни да няма еротика. Това разбира се не е непременно лошо.
Не се е родил още човекът, който със задоволителна точност да дефинира понятието "порнография". Когато обаче заговорим за

българска порнография,

задачата на добросъвестния изследовател става наистина мъчна. Затуй с голяма доза безотговорност с тази квалификация можем да закичим и съвременната жълта преса. В нея освен порнографията (снимката на Луканов с постмортална ерекция в моргата, безкрайният лов на хомосексуалисти във всички броеве на и тъй нататък), забелязваме и известен напън да се пише журналистика. Но технологията в създаването на този вид порно е отделна тема. Просто в България за разлика от почти целия останал свят да си писател и журналист са две различни неща (обозначавани на английски с една дума - writer). Тук даже двете гилдии се противопоставят. Журналистите, разбирате ли, се ровят в изпражненията, а писателите по цял ден обоняват лилии и пият езерна вода.
Както и да е. Важното е, че обонявайки лилии, гореспоменатите "писатели" придобиват удивителната способност да творят не-еротика. Затова, ако има въобще някакво порно у нас, то трябва да се търси по вестниците и списанията, а не в литературата.
Едно от малкото изключения на така изброените явления представлява творчеството на съвременния писател Стоян Вълев. Той пише най-вече в областта на еротиката, като при това прави и големи тиражи. Сред най-популярните му книги са двутомникът "Българският декамерон" и "Време за изневери".
Георги КАЛЕНДЕРОВ
ide.li

Сходни връзки
Още от Култура

Първият български порнороман, посветен на Лора | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats