И двете селища са съществували от края на неолита и средния енеолит – края на VI и началото на V хилядолетие пр.н.е.

На територията на общината е и Големият остров при Дуранкулашкото езеро, върху археологическите разкопки, на които работи член кореспондент на БАН проф. Хенриета Тодорова. Откритото тук с гордост можем да наричаме – Българската Троя.

Шабла споделя сериозното културно развитие на Крайбрежието от много ранен период и далеч преди след десетки векове да открием, че “морето не е провинция”.

- В изключително трудните години на прехода, като че ли за Шабла управляващите си спомнят само през летните месеци, когато трябва да дойдат на почивка в резиденциите или да преминат границата по суша за Румъния, въпреки това градът оцелява и се развива. Какви са съвременните измерения на общинския център и общината?

- Общината ни е най-североизточната част на страната От нас не само с изгрева, но и с Гранично-пропусквателния пункт Дуранкулак започва Бъ лгария. От нас започват най-южните и красиви румънски плажове и курорти. За общината ни обаче се знае като “Северно Черноморие” – малко известно и почти неоткрито.

Потенциалът на общината за развитие на туризъм е невероятен. Близко е времето, когато това ще стане. Затова “Приказка край морето” нарекохме диска, който подготвихме за честването на 35-годишнината на града.

Към настоящия момент основно разчитаме на селското стопанство След като преминахме, заедно с всички, през тежките Ликвидационни съвети, днес между отделните форми за стопанисване на земята няма напрежение. Стремежът на кооперации и арендатори е за обновяване на машинния парк, за по-добра култура на земеделие, за по-добри добиви.

При 30% безработица хората не могат да преживяват със зърнопроизводство. От години всеки дом произвежда зеленчуци. Липсата на преработващо предприятие и възможности за износ ощетяват хората. Те не могат да получат подобаващото заплащане за труда. То се стопява сред множеството прекупвачи, и този, който им продава водата за напояване. Да стоиш на “кранчето на водата” и да определяш цена, която не доказваш, да не ремонтираш канали и да експлоатираш съоръжения, изградени от хората – е кощунствено. За съжаление допусна го държавата, но страдат хората. Сега, когато и държавата не може /или не иска/ да се справи със ситуацията – пак най-потърпевши са производителите. И отново в сила е поговорката “Бог високо – цар далеко”, защото въпреки положените усилия и на общинското ръководство, и на водоползвателите – за този сезон отново не се успя с решаването на проблема. За мен лично е притеснително, чи при Мниистър на земеделието и при четири депутати от ДПС в Добричка област, въпросът с водата не беше решен.

А колкото до управляващите – резиденцията и границата – това е проблем на самите управляващи. Шабленци имат достатъчната политическа култура и знаят, че всяко управление идва и си отива с избори.

Когато обаче на държавата не е икономически изгодно да стационира звено за спешна медицинска помощ, когато водата е 1.466 лв., когато в XXI век има нетелефонизирани села, когато обслужващите институции, дори не са в общинския център и за да се стигне до най-близкия от тях, му трябват 5 лв., изрядният данъкоплатец /каквито са шабленци/ сам прави изводите, от които следва да се срамуваме.

- В навечерието на празника бихте ли споделили с читателите на НДТ за постиженията в културата на Шабла и региона?

- Очакваме празника, като глътка въздух в трудното ежедневие. Шабла има своите традиции във фолклора, започна работа танцов състав, добри са изявите на ОбДК. Възстановихме работата на духовия състав. Шабла ще има вече свой вестник “Изгрев”. За празника сме подготвили и вече е у читателите юбилейният му брой, тъй като той ще продължи традициите на “Шабленски фар”.

За празника режисьорът Любомир Христов създаде филм за Шабла - “От тук започва България”, който вече беше излъчен по телевизия “M SAT” и “Седем дни”.

Предстои да бъде открит Младежки информационен център, чиято компютърна част е със съвременна техника и Интернет връзка, което ще даде възможност на нашите деца и младежи за повече контакти в т.ч. свързани с културата.

Очаквам, че Общинският съвет в предложения му вариант за решение ще утвърди и химн на общината по музика на композитора професор Александър Текелиев, както и да утвърди национален литературен конкурс за млади поети на името на рано напусналия ни наш съгражданин – поета Георги Давидов.

За да отговорим на високите изисквания на нашите съграждани, сме се постарали да им поднесем интелигентно организиран празничен ден.

- Какви са перспективите за интегриране на община Шабла в Европейския съюз, предвид присъединяването на България през 2007 г., тъй като Шабла де факто ще се явява граница на Евросъюза?

- Вярно, че ще ни бъде отредено отново такава роля. Съдбата на тези, които са граница, не е от най-завидните. Нали си спомняте за “Чифликът край Границата”, пък и досегашната ни съдба.

Искам да вярвам, че няма да е така при новите стандарти. На нас повече ни допада – свят без граници.

- Забелязва ли се вече повишен инвеститорски интерес от страна на чужди бизнесмени, особено като се има предвид, че предстои присъединяването към Евросъюза, и е ли е това, според Вас, възможност за възраждане на Шабла? Общината разполага с изключителни природни дадености. Какви са конкретните планове и прогнози за развитие?

- Определено. За мен е важно инвеститорите да приемат, че ще инвестират на наша територия и при население, което да стане част от тяхната инвестиция. Инвестициите им да се впишат в общината, а не обратно. Харесвайки природата ни, трябва да харесат и хората ни!

На този етап е важно да дойдат реалните инвеститори, тези които ще изграждат, не тези, които заявяват някакви планове, истинските им намерения да не са свързани с препродаване на терени.

Основните предложения са в областта на туризма и е естествено да бъде така, като се има предвид, че тук има такива дадености – лечебна кал, минерални извори, разкошни плажни ивиц, дюни; както и интересни скалисти брегове, подводни пещери; две защитени от Рамсарската конвенция езера, интересен и рядък животински свят. От тук минава VIA PONTICA – голяма част от птиците са защитени видове.