изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-12-11 @ 17:08 EET
ЧИНГИЗ-ХАН 1167 - 1227    
Китай

ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА КИТАЙ ОТ ЧИНГИЗ-ХАН



На 18 октомври 2004 г. една изключително любопитна информация обиколи света. В нея дословно се казва: В равнините на Монголия японски археолози откриха останки на дворец, където вероятно е погребан Чингиз-хан. Мястото, където е бил положен древният завоевател след смъртта си, е загадка от векове. Дворцовият комплекс е построен в самото начало на 13 век, на около 230 километра източно от столицата Улан Батор. Сред руините археолозите са открили части от метални инструменти, парчета от порцеланови съдове и конски кости, изгорени заедно с други ритуални предмети. Учените обясняват, че жертвоприношения на коне се правели само за високопоставени хора като Чингиз-хан и потомците му. \"Целта ни е да разберем как Чингиз-хан е успял да се сдобие с такава огромна власт и да създаде такава обширна империя. Междувременно открихме доказателства, че дворцовият му комплекс по-късно е бил превърнат в мавзолей за потомците му. Това се потвърждава от намерените навсякъде жертвеници\", разказва проф. Шинпей Като, археолог. Проф. Като смята, че гробницата на владетеля е близо до двореца, защото приближените му трябвало да ходят всекидневно до там, за да изпълняват ритуали. Работата на учените, обаче е трудна, тъй като се посреща враждебно от местните хора. В Монголия има поверие, че разравянето на древни гробници унищожава душите, които се смятат за пазители на живите. Затова в миналото археолозите са били принуждавани да прекратят разкопките си, заради протести. Гробът на Чингиз-хан е загадка от векове. Преди 3 години екип от американски археолози обяви, че го е открил близо до родното му място. Според легендата, приближените на владетеля убили слугите и войниците, присъствали на погребението.  http://www.btv.bg

В много от печатните и електронни източници за личността на Чингиз-хан се посочва, че \"владетелят на Евразия\" не е можел да чете и пише, но това не е попречило на изключително умния, хитрия, жестокия, войнствения монголец Темуджин /преименуван на Чингиз-хан при издигането му за владетел от вождовете на монголските племена/ да създаде най-голямата империя на всички времена в света. Тези факти винаги са ми звучали неистински, след като по география в гимназията бяхме учили, че днешна Монголия наброява едва един милион. Грубо казано, звучеше ми дори смехотворно, че владетел на един толкова малък народ е можел да покори такива огромни държави като Китай и Русия, както и десетки още народи, пръснати по Азия и Европа. Затова ми бе и толкова интересно да се поровя за малко повече исторически факти, свързващи властването на Чингиз-хан и покоряването на Китай.

Интересни са фактите, описващи историческата действителност, в която се ражда, възмъжава и създава империята си Чингиз-хан. В края на ХІІ век Монголия все още е разпокъсана държава, в която живеят племена с често войнстващи един срещу друг вождове. Отесняват териториите, в които живеят монголите /известни по това време като татари, тайчжути, кереити, наймани, меркити и т.н./ и те все по-често налитат на своите съседи - китайци, руснаци и други народи.

Борбата за власт по горното течение на река Хъй Лун Цзян и в степите край езерото Байкал наложила сформирането на първите племенни съюзи, начело с племенни вождове, изразяващи  волята на племенната аристокрация - нойоните. Сред главатарите на родовете особено се отличавал с храбростта си Йесугей-багатур, от рода Борджигин. Негов наследник и продължител на делото му станал неговият син Темуджин. С войнствен характер като баща си, той постепенно завладял земите на запад до Алтай и на изток до река Хъй Лун Цзян, обединявайки почти цялата територия на съвременна Монголия. В 1203 г. той се наложил над своите политически съперници, а през 1206 г. на курултай - съвета на нойоните, Темуджин бил провъзгласен за всемонголски повелител под името Чингиз-хан. По това време монголците имали добро въоръжение и организирана войска, в която царяла сурова дисциплина. Ако от десетката войни побегнел един, били убивани и десетте. Ако от стотицата побегнели десет, избивани били всичките сто войници. Историците ги описват, че \"носели криви саби, пиели от росата, яздели по вятъра и в боя се хранели с човешко месо\". Ярко изразеният войнствен начин на живот на монголите породил нукерите - въоръжени дружини в служба на нойоните. От тези родови дружини се създавали въоражените сили на монголите, скрепени с роднинска кръвна връзка и оглавявани от изпитани в дълги и изнурителни походи ръководители.

Успоредно с процесите в Монголия, южно от нея китайските династии продължават да водят една с друга тежки икономически и военни конфликти. Най-общо в този момент в Китайската империя управляват две династии - Сун и Дзин. Дзин са управлявали северната част на империята и сама по себе си тази територия е била държава в държавата, империя в империята. Южната част се управлявала от династията Дзин. Нейното управление също може да се смята като самостоятелна империя в рамките на огромната Китайска империя.

Империята Ся пък обхващала огромни територии от пустини, оазиси, степи, земи с развито земеделие, непосредствено граничещи с монголите. Нейното население било най-смесено и съставено от тангути, китайци, тюрки, уйгури, тибетци, всяка от които общности била във вековна борба за власт, имала и отделен поминък. Империята боледувала от разноезичие, етнически противоречия и религиозни конфликти. Ся държала контрола и върху търговията между династията Сун и Централна Азия. Към средата на века Ся започнала и набези срещу Сун.

В същото време племената джурджени претърпяват изключително бързо развитие. Те спечелват доверието на империята Сун.

В края на 12 век вече се създава джурдженската империя на Дзин /Манджурия/. Джурджените дори предприемат военни офанзиви срещу Монголия. Дзин създават отделни политически общности и начело поставят китайци, които са бивши служители в династията Сун. Дзин завладяват Северен Китай, преместват столицата си от Харбин край Пекин и постепенно установяват добросъседски отношения със Сун, която управлява южните части на страната. Джурджените имали система на всеки три години да предприемат военни офанзиви на север срещу монголците. По това време почти нямало китайско семейство, в което да не е имало момичета и момчета монголци да прислужват. Китайски пълководец от джурдженската империя разказвал, че лично Тумуджин /бъдещият Чингиз-хан/ също е бил пленяван и е прекарал 14 години в затворническа яма, откъдето у него се е зародила и жестоката ненавист и жажда за мъст срещу китайците. После Тумуджин избягал и се върнал отново при своите.

В края на столетието и началото на ХІІІ век династията Дзин управлява Джандзун /1189-1208/. По това време империята е в икономическа криза, причина за която са няколко наводнения на Жълтата река, започналите набези на монголите, имало и отделни нападения от страна на Сун.

Чингиз-хан замисля да нападне Китай, най-вероятно, през 1207 година. Първия си удар планира да направи срещу империята на китайските татари, в други източници - китайските монголи /киданите, китаните/, завоювали преди това Северен Китай. Първата крачка била покоряването на западните територии на държавата на тангутите през 1208 г. в Ся. Превзел няколко укрепени града, през лятото на 1208 година Чингиз-хан се отбива към Лунцзин, преживявайки нетърпимата жега, паднала през т.г. По това време до него стигнала вестта, че старите му врагове, монголите Тохта-бек и Кучлук, се готвят за нова война с него. Изпреварва ги и ги разбива в сражение на брега на р. Иртиш. Кучлук успял да се спаси и намерил приют при киданите. Удовлетворен от победата, Чингиз-хан с голяма мощ се отправя отново към Ся.

През 1209 г. монголите нахлули в Западна Ся. Тангутите били принудени не само да се признаят за васали на Чингиз-хан, но и да се включат на страната на монголите против джурчженската империя Дзин. В тези условия южносунското правителство, опитвайки се да се възползва от ситуацията, престанало да плаща дан на джурджените и сключило с Чингиз-хан договор за съвместни действия.

  Летописците посочват 1210 година като начало на военната офанзива на Чингиз-хан в империята Дзин - долината Орхон. Монголите първо се справят с провинцията Шан Си.

Съвременните историци узнават от китайските летописци, че най-голямата преграда пред монголите - Великата китайска стена, Чингиз-хан пробива, след като подкупва охраната. Въпросният участък на стената имал дължина около 500 километра. Той се простирал от коритото на Жълтата река и достигал на север до сегашния Пекин. Преградата била двойна - две паралелни стени, отстоящи една от друга на разстояние 1-2 километра. Чингиз-хан смятал, че най-силна съпротива ще срещне пред Пекин. Затова пълководецът форсирал с основните си сили участъка, отдалечен от Пекин на 150-200 километра. Въпреки силната съпротива, монголите удържат победа над дзинския пълководец Елюй Даши, дал в ръцете на Чингиз-хан цялата територия, лежаща между двете стени и позволил му да се ползва от многочислените императорски табуни с коне. След това бил завзет и проходът Цзюй-юн-гуан. Оттук-нататък за монголите следват победа след победа. Срещайки и ожесточена съпротива, на тях са им били нужни четири години - след продължителна обсада, дълги и кръвопролитни боеве, да превземат и разграбят и Пекин /1215/. После пълководците на монголския владетел насочват войските си и към Шан Дун.

Но преди това, след преминаването през Великата китайска стена, монголите покоряват населението и градовете до Нянси в провинцията Ханшу. С нарастващо упорство Чингиз-хан води войските си, като постила с трупове пътищата на победата си и настъпва във вътрешността на континента, установявайки властта си даже над провинцията Ляодун, в центъра на империята. Някои китайски пълководци, виждайки, че монголските завоеватели удържат неизменно победи, преминават на страната на Чингиз-хан и гарнизоните се предават без бой. Утвърждавайки своята победа под Великата китайска стена, през есента на 1213 година Чингиз-хан изпраща три армии към различни краища на китайската империя. Една от тях е под командването на тримата му синове - Джучи, Чагатай и Угадай, и  се отправила на юг. Друга - под командването на братя и пълководци на Чингиз-хан, се движела на изток, към морето. Лично Чингиз-хан и синът му Тули, начело на основните сили, настъпили в юго-източно направление. Първата армия се придвижила до Ханан, превзела 28 града и се присъединила към Чингиз-хан при Великия западен път. Армията под командването на братята и пълководците на Чингиз-хан завладяла провинцията Ляо си, а лично Чингиз-хан завършил триумфалния си поход едва след като достигнал скалистия морски нос в провинция Шандун. Опасявайки се от междуособици или вследствие на други причини, той решил през пролетта на 1214 година да се върне в Монголия. Преди това обаче отправил към китайския император послание-ултиматум: \"Всички ваши владения в Шандун и другите провинции на север от Жълтата река сега ми принадлежат. Единствено с изключение на вашата столица - Йенпин (съвременен Пекин). По воля на небесата вие сега сте толкова слаби, колкото аз съм силен. Все пак, аз искам - преди да напусна завоюваните земи, да умиротворя моите войни, настроени към вас крайно враждебно, и затова вие трябва да ги отрупате с ценни подаръци.\" Китайският император с радост приел тези условия за своята безопасност. Подписвайки толкова желания от него мир, той подарил на Чингиз-хан дъщерята на покойния император, други принцеси от императорския двор, петстотин юноши и девойки и три хиляди коня. Китайският император преместил своя двор по-далеч, в Кайфин. Тази крачка била възприета от Чингиз-хан като проява на враждебност обаче и той отново въвел войските си в империята, този път обречена на гибел.

В историческите източници, където подробно се описва битката за Пекин, се вижда, че пред Чингиз-хан по това време противостои в по-голямата част от времето /четири години/ една организирана и самопожертвувателна китайска армия. Победата често е клоняла в една или друга посока. Особено през първите години, когато монголите са нямали военен опит, за да се справят с невижданото укрепително съоръжение като Великата китайска стена. При това монголите са водили битки и в други посоки, където са премествали военни сили. Историците твърдят, че по това време избухва и епидемия от сибирска язва, която започва да коси редиците на монголите. При обсадата на Пекин е бил ранен и самия Чингиз-хан, но е имал щастието да оцелее и поведе отново войските си срещу столицата. Завоюването на Пекин затруднява изключително много монголите, тъй като по това време има и други свободни китайски градове, които обединяват усилията си. Лично Чингиз-хан организира три кампании срещу Пекин, но не смее да хвърли цялата войска в боя. През това време негови войски, под командването на Мухали, завземат Корея и отново се връщат към столицата Пекин. Мухали намира китайските войски в момент на деморализация, при това - изплашени от победите му, имащи огромни проблеми с продоволствие и оръжие и в края на краищата те отстъпват на монголите. Както вече казах, последва разрушаване и разграбване на града и избиване на по-голямата част от населението му. Мухали дотолкова спечелва доверието на Чингиз-хан, че практически в определен момент е оставен от монголския император да управлява завоюваните земи, докато той започва походите на Запад.

Монголската империя бързо разширява границите си, поглъщайки провинциите, лежащи на север от Жълтата река, с изключение на един-два града. След смъртта на император Сюин-Цзун, през 1223 година Северната Китайска империя практически прекратява съществуването си и границите на Монголската империя почти съвпаднали с границите на Централен и Южен Китай, управлявани от императорската династия Сун.

В по-кратките исторически бележки е записано, че войските на Чингиз-хан по традиция избиват населението и разрушават големите градове, на които се е опирала държавата. Така по-късно монголите постъпват и при окупирането на другите земи и народи. През 1218 г. завоевателите започват нашествие на запад и завладели земите на Западно Ляо. Същевременно през 1217 г. Чингиз-хан отново нападнал Западна Ся. През 1225 г. монголите започнали решаващо настъпление срещу тангутите, устройвайки им кървав погром. Завоюваната от монголите Западна Ся престава да съществува през 1227 г., тангутите били изклани почти поголовно. Връщайки се от този поход, Чингиз-хан умира.

В други източници пише: \"След завръщането си от Централна Азия, Чингиз-хан още веднъж повежда армията си към Западен Китай. По време на тази кампания астролозите съобщили на вожда на монголите, че пет планети се намират в неблагоприятно положение. Суеверният Чингиз-хан сметнал, че го грози опасност. Подвластен на предчувствието си, страшният завоевател се отправил към дома си, но по пътя заболял и скоро умрял /1227 година/.

Има и други версии за смъртта на Чингиз-хан. Според една от тях - още през зимата на 1226/27 г., при лов на диви коне, Чингиз-хан пада от коня си, изплашен от нещо, при което се почувствал зле. Свиканият съвет решил походът да спре до оздравяването на императора, а армията да бъде разпусната по домовете си. Ханът не се съгласил с този съвет, опасявайки се, че другите племена, воюващи на негова страна, ще помислят, че монголите са отслабнали и това ще доведе до проблеми. Така Чингиз-хан призовал походът да продължи до разбиването на тангутското царство. По-късно обаче физическото състояние на хана се влошило и той сметнал, че е по-добре да се съгласи на предложения му мир. В същото време Чингиз-хан мислел как окончателно да победи династията Дзин. Тъй като най-добрите царски войски се намирали в Тункуан /крепост на Жълтата река, изключително трудно достъпна/, ханът решил да помоли династията Сун да му осигури свободен проход до противника, разчитайки на все още враждебните отношения между Сун и Дзин. Ханът замисля жесток капан на няколко десетки хиляди китайски войници. Коварният император чертаел план как след това ще се справи и с империята на династията Сун. Щастието на хана се усмихнало, укриващият се в столицата си държавен глава сам предал всички, а Чингиз-хан, вече пред прага на смъртта си, издал заповед да се умъртви предателят заедно с цялата му свита. Скоро след това владетелят умрял.

Марко Поло твърди, че Чингиз-хан умира вследствие на рана от стрела в коляното. Плано Карпини има версия, че причина за смъртта на владетеля е мълния. В монголска легенда пък се твърди, че Чингиз-хан умира от рани, които са му причинени от жената на тангутския хан, красавицата Кюрбелдшин-хатун, която имала единствена брачна нощ с владетеля, взел я за жена в правото си на завоевател на столицата на Тангутското царство. Загубилият своята столица и харем тангутски цар Шидурхо-Хаган, отличаващ се с хитрост и коварство, уговорил своята съпруга да рани смъртно Чингиз-хан по време на брачната нощ. След като изпълнила заръката, ханшата се хвърлила в реката Хуанхъ, която монголите нарекли Хатун-мюрен - Реката на царицата.

Чингиз-хан умира като император, чиято държава заема 4/5 от Стария свят, като властелин на повече от 500 милиона души, като притежател на несметни богатства, но без да измени на монголския народ и традиции.

В завещанието си Чингиз-хан определил за свой наследник третия си син - Угадай, но докато той не бъде провъзгласен за Велик хан на монголите /император/, смъртта на Чингиз-хан трябвало да се държи в тайна. Погребалната процесия се движела из страната на Великата орда в посока  река Керулен. Завещанието се изпълнявало толкова строго, че хората, попаднали случайно пред процесията, били избивани. През родната земя тялото на покойника пренесли жените и в края на краищата Чингиз-хан бил погребан в долината на река Керулен.\"

Монголската държава временно оглавил неговият по-малък син Тулуй. През 1229 г. на курултай бил провъзгласен за велик хан третият син на Чингиз-хан - Угадай. Столица на империята била Каракорум - на югозапад от съвременния Улан Батор. Новата държава получила названието Юан. След това монголската конница се отправила на юг от Великата китайска стена, завладявайки земите, все още намиращи се под джурдженска власт. Именно в това трудно време за империята Цзин, Угадай сключил антиджурчженски военен съюз с южносунския император, давайки му земите на днешната провинция Хъ Нан. Войната в Северен Китай продължила до 1234 г. и завършила с пълен разгром на джурджените. Страната била страшно опустошена. Едва завършили войната с джурджените, монголските ханове разтрогнали договора с южносунския император и започнали война с него. Войната продължила около столетие. В държавата Юан населението било разделено на 4 групи. Във висшата група попадали монголите, които владеели практически целия административен апарат и командването на войските. Втората категория били \"Съ Му\" - \"цветнооките\" - чужденци от покорените от монголите земи. Монголите активно смесвали населението в подвластните им територии, именно през монголския период в Китай взимали на служба хора от Средна Азия, Персия и даже европейци. Третата категория били китайците - северняци, а също и асимилираните кидани, джурджени, корейци и т.н. В най-ниската прослойка били китайците-южняци. Изконното население на Поднебесната било подлагано на всевъзможни ограничения. Било му забранено да ходи по улиците нощем, да устройва каквито и да било сборове, да изучава чужди езици и бойни изкуства. Разделянето на единния китайски етнос на северняци и южняци целяло да всее раздор и да укрепи властта на завоевателите.

Всъщност, победата на монголите не била в полза на народа им. Китайският народ пък сега плащал същите данъци на чужденците. Отчуждението между двата народа продължило с векове. Децата от смесените бракове оставали чужди и на едните, и на другите и отхвърлени, били избивани или умирали. Чужди един на друг оставали обичаите. Многочислените китайци практически започнали да асимилират завоевателя. Впрочем, Чингиз-хан така и не доживял победа над Китай, тъй като покоряването на великата държава продължило 80 години след смъртта му. Може да се каже обаче, че монголите на Чингиз-хан практически са обединили Китай, което на един по-късен етап от развитието на държавата - след изгонването на нашественика - ще се окаже един от малкото положителни факти, наследени от агресора.

След смъртта на Чингиз-хан започва и един изключително интересен факт - асимилирането на завоевателите от местното население. В действителност походите на монголите към Южен Китай - империята Сун, както и срещу Виетнам, Ява, Япония, Бирма, изисквало събирането на огромна войска, която практически била съставана от китайци. Дори в управлението на отделните области и региони монголите били принудени да ползват китайци. От китайците монголите започват да се учат на уседнал начин на живот, да се учат как да изградят институциите, които да управляват заграбената земя, богатства и народи. През 1229 г. монголите изграждат пощенски станции, утвърдена е система от поземлени данъци, създадени са обществени складове. През 1237 г. в Пекин е създадена императорска библиотека, провеждат се и първите изпити за назначаване на държавни служители. В двора на синовете на Чингиз-хан все по-често влизат учени китайски люде, които учат завоевателите на политика и икономика, преподават им философски знания. Започват времена на големи реформи на окупираната китайска държава, при това - с участието на китайски учени. Въпреки всичко, монголците се отнасят с крайно недоверие към китайците. Ръководните длъжности се поверяват изцяло на монголи, а управлението на финансите е предоставено изцяло на хора от ислямизираните области на Централна Азия и Средния изток. Бирниците, събиращите данъците, основно са били мюсюлмани, зад които стояла здравата ръка на военни монголски подразделения. Венецианският търговец Марко Поло, за когото споменах по-горе, също работи по това време на служба при окупаторите. Руснак е бил назначен на важен пост в Джъдзян през 1341 г., след като през 1341 г. спечелва изпит за медицинска длъжност в Пекин. Иначе китайците били изцяло дискриминирани. Те били в третата класа етнос - първата били монголите, втората - всички останали, без китайците. Всъщност, монголите наричали китайци още киданите, корейците, джурджените и други по-малки общности в завоюваните територии от Китайската империя. При кражба китайците били жигосвани, ако китаец убиел монголец, веднага получавал смъртно наказание. Всички престижни длъжности били запазени за монголи и други чуждоземци, макар и необразовани, за китайците била оставяна най-трудната работа. Китайците били безплатна работна ръка в пощите, в големите военни строежи. Монголите завземат манастирите, замъците, всички по-сносни жилища. Особено тежко е състоянието на китайците в северната част на страната. В южната монголите са по-предпазливи и по-склонни на нормално общуване. Монголите завземат Китай, когато той е във всестранен възход. С тяхното окупация започва да зейва огромна пропаст между богатите и бедните. Монголите налагат използването на книжни пари в цял Китай. Расте недоволството. Зараждат се и първите бунтове. В същото време, 10-15 години след смъртта на Чингиз-хан, западноевропейските страни проявяват небивал интерес към Китай. Започват техните усилия -чрез християнството и търговията, да извлекат своя дял от несметните богатства на рухналата империя. Бавно започва и обратният процес на проникване на китайскта култура в европейския свят. На монголски започват да се превеждат едни от най-хубавите китайски творби, най-вече от школата Джу Си, сред които и \"Размисли върху Дасюе\". Особено силно влияние върху монголите оказват китайските открития. Тук те се срещат с компаса, с тайните на бубарството и коприната, кормилото с хоризонтална ос и дъговидно окачване, използвани в корабоплаването, но особено важно значение имат откриването на формулата на барута, хартията, книгопечатането, издаването на атласи, използването на постиженията на китайската математика и астрономия. Интересен факт е, че китайският театър започва своя възход именно в годините на монголското владичество. Монголите откриват пътя за навлизане в Китай на исляма и будизма. От това време датира и омразата на китайците към ламаиската църква, която използва властта на монголите, за да се гаври с гробовете на династията Южен Сун и да заграби техните съкровища. Постепенно монголското владичество отслабва, настъпват новите реалности на развитие на общочовешката история, докато през 14 век Китай постепенно възвръща независимостта си. Днес Монголия е една държава с население едва около 1 милион жители, а до нея се разпростира новият икономически, културен и военен гигант на планетата с най-многобройното население на земята от 1 300 000 000 души - Китай. 

ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА ЛЕГЕНДАТА ЗА РАЖДАНЕТО НА ЧИНГИЗ-ХАН 

ПРОЛОЖЕНИЕ І 

 МАВЗОЛЕЯТ \"ЧИНГИЗ-ХАН\" В КИТАЙ 

/По информация на Радио Китай - българска редакция/ 

Герой на националността Монголия  

Под това заглавие българската редакция на Радио Китай публикува интересен материал за Чингиз-хан. Редакцията го нарича \"герой на националността Монголия - едно от националните малцинства в Китай\". В публикацията се казва, че мавзолеят \"Чингиз-хан\" е една от забележителностите, която предизвиква огромен интерес от страна на туристите по време на пребиваването им във вътрешномонголската степ. \"Чингиз\" е дума от монголския език. В превод от монголски означава \"безкрайно море\", а \"Хан\" е също дума от монголския език и означава \"крал\" или \"лидер на държавата\". В превод от монголски \"Чингиз-хан\" означава \"Кралят на безкрайното море\".  Журналистите пишат, че ако пътувате с лека кола от административния център на Вътрешна Монголия Хух-Хото, след около три часа степта Ърдос ще се появи пред очите ви. В нея се намира и величествената сграда на мавзолея \"Чингиз-хан\". Тя е съставена от три големи зали в монголски стил. Потъналият в зеленина мавзолей излъчва някаква тайнственост. Общата му площ е около 55 000 кв. м. От птичи поглед мавзолеят прилича на излитащ орел към небето - типичен художествен стил с монголска специфика. От двете страни на дългия коридор, по стените на задния дворец и на източната и западната зала са изрисувани крупни стенописи, отразяващи целия живот на Чингиз-хан, подвизите на неговите синове и други, както и техния бит и обичаи.

Мавзолеят е съставен от един голям златен покрит дворец, две крила и други сгради. Там има и музей на културните ценности, монголски юрти за туристите и много забавни места. Всички те показват историята на националността Монголия отпреди 800 г.

Защо Мавзолеят \"Чингиз-хан\" е изграден в степта Ърдос?

Директорът на института за изследване на Чингиз-хан Ван Сюцин казва, че по време на похода си на запад императорът преминава през степта Ърдос, забелязва, че тя е с много богата и плодородна земя и пожелава да бъде изграден там неговият мавзолей.

Това е само една легенда. Всъщност, къде е погребан Чингиз-хан? Досега хората не са намерили истинския мавзолей на Чингиз-хан. В периода на монголската номадска култура има религиозна общност Бо. Според нея сегашният мавзолей \"Чингиз-хан\" само запазва душата на създателя и владетеля на най-голямата империя в света Чингиз-хан.

Китайските журналисти пишат, че поради тежка болест, през 1227 г. Чингиз-хан почива. Тази година се навършват 768 години от кончината на императора. От поколение на поколение в монголската степ хората извършват жертвоприношения за Чингиз-хан.

Сега в Китай всяка година се провеждат четири тържествени жертвоприношения. Само през зимата в мавзолея се провежда жертвоприношение, засягащо Чингиз-хан. На тържеството хората прославят подвизите на владетеля.

Интересна е охраната на мавзолея. Тя е само от хора на племето далвотци. В продължение на 700 години те от поколение на поколение охраняват мавзолея и ръководят различните жертвоприношения. 

ПРОЛОЖЕНИЕ ІI 

ЛЕГЕНДАТА ЗА РАЖДАНЕТО НА ТЕМУДЖИН /ЧИНГИЗ-ХАН/

 През XI-XII век монголите не били единна нация. \"Белите татари\" служили на империята Кин, охраняваща Великата китайска стена. За което са били презирани от \"черните татари\", странстващи в северните степи, подчиняващи се не на чужда власт, а на своите \"природни\" ханове. Още по-на север живеели /между степите и тайгата/ \"дивите татари\", които пък презирали \"черните татари\", защото били привързани към стадата си и се подчинявали на старейшините, на хановете и обичали родовото общество. Който не обичал да се подчинява на законите на рода, бягал в планинските гори и живеел като грабел и убивал своите родственици. Те били вярни на дружбата и военната доблест. Един от тези монголи бил Есугей-багадур (богатир), бащата на Чингиз-хан.

Чингиз-хан бил роден в годината на Черния кон, на шестнадесетия ден на първия летен месец по пладне. Говори се, че когато се появил на бял свят, в дясната си ръка стискал черен съсирек от кръв, голям колкото ашик. Докато празнували раждането на детето, в стана довели татарския пленник Темуджин. И тъй като той бил заловен точно в този ден, нарекли новороденото Темуджин. Дали му това име и затова, защото го люлеели в желязна люлка. Седмица по-късно, насред един морски остров в продължение на три дни върху един черен камък кацала черна птица и когато слънцето започвало да клони на запад, тя започвала да пее. Есугей Багатур казал: \"Тази птица предвещава нещо.\" Разсякъл черния камък и вътре съгледал златен печат, който се издигал към небето. А след това \"камъкът като преди се затворил, птицата като преди зачирикала\". Отново разсякъл камъка и вътре съзрял сребърен печат, който тутакси паднал и потънал в морето. И пак \"камъкът се разтворил, а птицата зачуруликала\". Есугей Багатур казал: \"Появата на тази птица точно сега, когато се роди момчето, трябва да е някакво знамение.\"

Още веднъж разсякъл камъка и съгледал в него печата Хасбу. Взел го и го обсипал с почести. Запалил худж и дзул и докато стоял край него, отново се появила черната птица, кацнала на димника и зачуруликала: \"Чингиз, чингиз!\" Песента на птицата била изтълкувана като знамение и затова започнали да наричат детето Чингиз.

Есугей-багадур решил да жени сина си Темуджин /Чингиз/ и тръгнал да го сватосва за девойката Борта. Момичето било на 10 години, женихът - на 9. По монголските обичаи женихът и невестата трябвало да живят 5-6 години венчани, едва след това се вдигала сватба. На връщане Есугей-багадур срещнал татари, с които преди това воювал. Поканили го те на трапеза. Не се знае дали поканилите го са го отровили, или се е случило нещо със стомаха му. По-важното е, че след смъртта му тези, които воювали заедно с него, сега изхвърлили вдовиците му и сираците без каквато и да е помощ в степта. Даже без коне. Най-възрастният мъж в семейството бил 9-годишният Темуджин.

Есугей имал две жени - Оелун, родила му двама сина - Темуджин и Хасар, и Сошчихел, от която също имал двама сина - Бектер и Белгутей. Никой никъде не ги желаел. Хранели се с каквото намерят. Минали години. Темуджин тръгнал с братята си при невестата. Бракът им действително се състоял, невестата дарила Темуджин с черно кожено палто, цяло състояние за сирака. Шубата младежът подарил на един от вождовете на влиятелното племе, за да го вземе той под покровителството си. Темуджин постепенно добил авторитет и към него започнали да се присъединяват и други хора от рода.

Бедата дошла, когато майката на Чингиз-хан, жена от хански род и обещана в детството й на един от богатирите от племето меркити и открадната от покойния Есугей, трябвало да стане сега отново изкупителна жертва. Меркитите не понесли обидата и нападнали монголите, при което похитили жената на Темуджина - Борта. Така започнала монголската \"Троянска война\". Това станало през 1182 година. 40 000 монголци налетели при източния бряг на  езерото Байкал срещу меркитите, след като преминали през невероятно тежки условия, такъв поход до този момент не бил познат на човечеството. Селищата на меркитите били унищожени, а било зима. Монголите никого не преследвали, взели си само хубавата Борта. Но Борта била бременна, а монголите не искали да повярват на Темуджин, че тя преди това била открадната от меркитите бременна от него. Родил се син. Темуджин се отнасял през целия си живот с неизменна нежност и преданост към жена си и детето, въпреки, че имал още жени и деца.

А войната срещу меркитите се прехвърлила и срещу техните приятели - куманите, а после и срещу руснаците и така пламнал светът. Такава е легендата. 

ПРИЛОЖЕНИЕ ИЗВЪН ТЕМАТА  

По време на подготовката на курсовата си работа попаднах и на други интересни факти, описани от различни историци. Някои от тях не се отнасят пряко към историята на Китай, свързана с Чингиз-хан. Но поне дотолкова, че Китай практически вече е влизал в Монголската империя на Чингиз-хан, интересен факт е публикацията, че българите първи разбиват ордите на Чингиз-хан по пътя им към Европа. Буквално текстът е следният: \" Волжко-Камска България е първата европейска държава, нанесла поражение на Чингиз-хан (1167 г. - 1227 г.) и на новите нашественици в зенита на тяхното могъщество по пътя им към Европа. По този повод известният историк и археолог от Казан професор А. Халиков пише: \"Съпротивата на Волжка България, продължила до 1278 г., е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната орда. В това отношение може да се каже, че Волжка България е спасила древна Русия от унищожение\". Волжка България от домонголския период е известна като страна на градовете. По-голямата част от българските градове датират от домонголския период. Такива големи градове като Биляр, Булгар, Сувар, \"Муромското градче\", Ошел и Джукетау, възникнали още през X в., са били добре известни далеч извън границите на страната. Между тях със своите наистина огромни размери (около 800 хектара) се откроявал Булгар, \"Великият град\" от руските летописи - домонголската столица на държавата, разположена на мястото на Билярското градище, изгорена напълно от войските на Батий през ХIII век и повече невъзстановена. Съдейки по данните от най-новите археологически проучвания, градът е имал структура от четири части. Концентрично разположените земни валове и крепостни стени са го разделяли на вътрешен и външен град. В центъра на вътрешния град е бил отделен районът на цитаделата (арка), а отвъд външните укрепления се разполагали крайните части на обширното предградие.\"

В други източници пише:

През 1223 г. любимците на Чингиз-хан Джебе и Сабаде покоряват Иран и Закавказието, преминават железните врати през Дербент и навлизат в Източна Европа. При р. Калка те разгромяват руско-половецката войска. Сетне безпрепятствено опустошават руско-половецките земи от Киев до Чернигов. Жертвите са огромни. Само русите загубват в сражение 10 000 воини.

Наситили се на кръв и плячка, татарите прекарват летен отдих в района на Нижно Поволжие. Есента потеглят към Волжска България. Българите чакат в засада край днешното село Самарские луки. Те прилагат тактиката на Симеон край Ахелой: правят лъжливо отстъпление, докато врагът влезе в капана. От обкръжението се измъкват 3-4 хиляди души.

Докато чакат поредното нашествие, българите усилват фортификациите. В Биляр е изкопан трети вал, издигнати са мощни дървени стени, които на места достигат до 6 м. Но поредната война, както и следващите, ще се водят на източния рубеж.

През 1229 г. Чингиз хан изпраща внука си Батий да покори Волжска България. Изборът му попада незлучайно: Батий разорява Русия и името му се споменава в Европа със същия страх, както преди името на Атила. Татарите опожаряват градовете и селата в района на долното течение на Етил. Българските караулни отряди край р. Яик са посечени. Но 30-хилядната армия е спряна далеч от Болгар и, обърната в позорно бягство.

През 1232 г. за трети път татарският поход срещу България търпи провал. В руската летопис четем: \"Прийдоша татарове и зимоваша не дошедче до Великого горада Булгарското.\" Какво ли е писал българският летописец? За жалост нашествениците успяват четвъртия път и в пламъците загиват ценни исторически книги. Човешката история представлява цикли на съзидание и цикли на разруха. Никой никого не е искал да разбере, защото всеки по-силен вярва, че той носи правдата. Накратко – човешката история е поредица от изковаване на мечовете в рала и ралата в мечове. Поука никой не си е взел, защото най-голямата грешка на историята е, че не е научила хората да се учат от грешките й.

Трите неуспешни опита срещу Велика България са петно върху престижа на великите монголски завоеватели. Авторитетът на Чингиз хан пред света е подронен. В тила на необятната му империя един малък народ отказва да му се покори. Честолюбието взема връх. През 1235 г. в столицата Каракум е обявено решението на Чингиз хан за общомонголски поход, за да бъде завладяна столицата на българите. В него вземат участие всички пълководци, както и десет принца. В армията са мобилизирани 160 000 войници от васалните държави и още 140 000 татари. Всяко монголско семейство е задължено да изпрати най-големия си син на война.

През пролетта на 1236 г. 300 000 армия потегля към Болгар. Тя трябва да извърши кампанията в светкавични срокове. Ако я завари първия сняг, я чака гибел поради липса на паша за конете. Войската се разделя на 6 части, за да не възникнат проблеми с фуража и продоволствието. Те ще се съберат под стените на Болгар.

През втората половина на лятото и есента се водят малки сражения, докато се обедини цялата татарска армия. Българите противопоставят на противника едва 50 000 войници. Бедата е, че съседните племена са покорени и помощ вече от никъде не може да се очаква.

Монголският летописец Джувайни пише: \"В пределите на Болгар принцовете се съединиха. От множеството войска земята стенеше, а от многочислеността и шума на пълчищата се плашеха дивите зверове и замръзваха на местата си. Отначало те (татарите) взеха с щурм Болгар, който е известен в света с недостъпността на местността и голямата си населеност. За назидание убиха част от жителите, а други плениха.\" 

Татарите превземат Биляр.  

  Нито един документ, освен този, не е достигнал до нас с подробности за битката. Силите били неравни, но едва ли Болгар е превзет от първия щурм. Археолозите безпогрешно пробиват днес културния слой от това време: кости, оръжия, строшена керамика, пожарище. Някои учени го наричат \"черния слой\", защото е смесен с въглени. Там, където някога са били домовете, днес учените изкопават кости. Черепите са пробити. На осем милиона квадратни метра се е водел бой за всяка стъпка. Тежко на живите, тежко на мъртвите: първите са посичани на място и хвърляни в кладенците или оставяни на улицата и в горящите домове. В пламъците изгарят великолепни дворци, храмове, домове, библиотеки. Загиват учени, писатели, поети... загива една цивилизация. Държавата на хановете Алмуш, Ахмед, Хасан, Михаил, Насър, Мумин I, Мумин II, Хайдър, Мохамед, Ибрахим I, Съгъд, Бураж, Ибрахим II, Султан Мурад, строена три столетия – три златни века, в които Волжска България бе наречена Велика България, се превръща в пепелище. От тази пепел вече никога няма да се запали пламъкът на Велика България, защото пепелта изстива и не ражда огън.

След Болгар падат Сувар, Жукотин... 40 български града. През 1237 г. са опустошени и западните покрайнини. Волжка България, опустошена, разграбена, опожарена, не се предава. Тя се съпротивлява още цели 50 години. Нейният героичен народ спря татарските походи към Европа.

През 1238-1239 г. князете Баян и Джик обединяват волжките народи и обявяват суверенитета на България. Те отново започват строителството на столицата Биляр на 3 км от пепелището. Батий преустановява похода си към Полша и Унгария. Той изпраща най-добрите си пълководци Субадай и Бурундай срещу непокорниците. През 1240 г. Баян и Джик са победени. 

Курсова работа на Йоанна Димитрова Дукова, студентка по китаистика в СУ \"Св. Климент Охридски\" - София

 Източници:

http://bg.chinabroadcast.cn

http://rulers.narod.ru/

http://pigua.dankin.net

http://donkov.hit.bg/17China.htm

http://bgarmy.eamci.bg/

И други източници

 


Сходни връзки

ЧИНГИЗ-ХАН 1167 - 1227 | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди