изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-05-24 @ 02:29 EEST
СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 26 АПРИЛ    
История Събитията, станали у нас и по света на 26 април

НА 26 АПРИЛ В БЪЛГАРИЯ :

1828
В Петербург е обнародван манифест на император Николай І (1825-1855 г.), с който Русия обявява война на Турция. В него Русия обвинява Високата порта, че не спазва поетите в Кючуккайнарджийския договор (1774 г.) ангажименти. Последвалата руско-турска война има съдбовно значение за подвластните на султана християнски народи, тъй като резултатите от поредната руска военна кампания на юг от р. Дунав променят изцяло политическата карта на Балканите.
Повод за война между Русия и Турция е изострянето на Източния въпрос поради националното-освобождение движение в Гърция. Тя е обявена през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява "свещена война против Русия". Военните действия започват през април 1828 г. с пресичането на Дунава от Втора руска армия. Руските войски преминава Добруджа и обсажда Шумен, Варна и Силистра, а в края на септември превземат Варна. На кавказкия фронт Русия има значителни успехи - Кавказкият корпус успява да превземе турски крепости Карс, Анапа, Поти и др. В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина, окупира Тракия и превзема Одрин. Войната завършва с Одринския мирен договор, който потвърждава руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми). Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава). Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия.

1841
Иларион Макариополски напуска гръцката столица Атина. Изследователите предполагат, че това решение е продиктувано от намерението му заедно с Георги Раковски да се включат в подготовката на Влашко въстание, в основата на което стой българската емиграция. Първоначално е решено и двамата да заминат за Цариград, но по-късно Раковски се отправя за Браила, а Макариополски остава в турската столица.
Иларион Макариополски е висш духовник, митрополит, един от водачите на църковно-националната борба. Първоначално учи в родния си град, а по-късно в гръцкото училище в с. Арбанаси. През 1832 г. приема монашеството в Хилендарския манастир (Атон).Продължава образованието си в гръцките училища в Карея (Атонския полуостров) и на о. Андрос. След това завършва гръцка гимназия в Атина. През 1841 г. пристига в Цариград, за да продължи образованието си. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. Поради активната си дейност в тази насока, по искане на Цариградската патриаршия през 1845 г. е заточен в Света гора. Освободен е през 1850 г., като разгръща още по-активно дейността в църковно-националното движение. Иларион Макариоплоски е избран за духовен глава на цариградските българи. За кратко предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика. В началото на 1858 г. се връща в Цариград. Същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Вселенската патриаршия, така и пред Високата порта. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски извършва да спомене името му в тържествената великденска литургия. По този начин дава открит израз на желанието на българския народ да скъса със зависимостта си от гръцката Патриаршия. По този повод е заточен отново ,но този път в Мала Азия, където престоява до 1864 г. Преди заминаването си през 1861 г. отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост. След учредяването на Българската екзархия през 1870 г. е избран във Временния екзархийски съвет. Иларион Макариополски е член и на първия Свети синод. През 1872 г. става търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец.


1911
Високата Порта утвърждава новия състав на Екзархийския съвет (Върховен мирски съвет): д-р В. Динов, Н. Димков, Ат. Ченгелев, Хр. Далчев, Ан. Христов и Й. Мирчев въз основа на изборите от пролетта на с.г.

26 - 27 април 1912
В София се провеждат три кооперативни конгреса: на Главния съюз на българските земеделски кооперации, на Централния съюз на българските земеделски кооперации и на Българската централна кооперативна банка. Определена е Върховна обединителна комисия, която издава в. "Обединение" и работи за единство на кооперативното движение.

1913
Заседанията на българо-гръцката делимитационна комисия в Солун приключват без успех.


1913
Подписан е Петербургският протокол, с който България предава на Румъния Силистра и 3 км около града.
След победата на съюзените балкански държави над турската армия и разширяването на техните територии за сметка на Османската империя Румъния предявява претенции за териториални компенсации. За задоволяването на румънските искания в Санкт Петербург се събират представители на Русия , Германия, Англия, Австро-Унгария, Франция и Италия със задача - да определят южната граница на Добруджа между България и Румъния.
След избухването на Втората Балканска война румънското правителство търси още по-големи компенсации за сметка на България. В резултат румънската армия окупира цяла Добруджа.


1919 г.
На 24 април в изпълнение на заповед на ген. Кретиен министърът на външните работи Никола Мушанов забранява конгреса на БЗНС, свикан за 27-30 април в София. Вместо него се провежда "малък" земеделски конгрес проведен на 26-29 април. В отговор тримата министри земеделци подават оставка и правителството се разпада.
Никола Мушанов е политически и държавен деец. Завършва право в Екс ан Прованс (Франция). След завръщането си в България работи като съдия в Стара Загора и Русе. През 1895 г. е назначен за прокурор в Стара Загора, но от 1896 г. минава на адвокатска практика в Русе. През същата година влиза в редовете на новообразуваната Демократическа партия и в скоро време става един от ръководните и дейци. През 1908 г. е избран за подпредседател на Централното и бюро. По време на управлението на Демократическата партия (1908-1911 г.) първоначално заема поста министър на народното просвещение (януари 1908 - септември 1910 г. ), а след това възглавява Министерството на вътрешните работи (септември 1910 - март 1911 г. ). Като министър на просветата, през 1908 г., прокарва закон за народното просвещение, в който залягат възгледите на Демократическата партия по просветното дело. След като минава в опозиция, съсредоточава вниманието си върху организационното укрепване на партията. Посреща с радост Балканската война 1912-1913 г., но не скрива разочарованието си от последвалата първа национална катастрофа през 1913 г.. Обявява се и против въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. на страната на държавите от Тройния съюз. В съставения през юни 1918 г. нов кабинет от Демократическата партия е министър на благоустройството. След станалата реконструкция през октомври същата година възглавява министерството на железниците. В последвалия кабинет на Т. Теодоров (ноември 1918 - май 1919 г.) е отново министър на вътрешните работи. Той е противник на управлението на Българския земеделски народен съюз. След неуспешната акция на Конституционния блок против земеделското правителство (септември 1922 г.) е арестуван и хвърлен в затвора и впоследствие е съден като един от виновниците за втората национална катастрофа. Освооден след държавния преврат на 9 юни 1923 г., е принуден да влезе в новообразувания Демократически сговор, но през пролетта на 1924 г. подкрепя действията на Ал. Малинов за възобновяване на Демократическата партия. В правителството на Народния блок, съставено през юни 1931 г., поема за трети път поста министър на вътрешните работи, но през октомври 1931 г. цар Борис III го назначава за министър-председател и министър на външните работи и изповеданията. След държавния преврат на 19 май 1934 г. продължава, макар и полулегално, политическата си дейност. Обявява се против въвличането на България във Втората световна война 1939-1945 г. на страната на държавите подкрепящи хитлеристкият режим, но отказва и сътрудничество с комунисти и леви земеделци. В началото на септември 1944 г. дава съгласието си да стане член на кабинета на К. Муравиев, в който заема министерство без определен портфейл. След свалянето на кабинета (9 септември 1944 г.) е задържан и заради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовистката власт е държан и прекарва продължително време в затвора, след което е изселен в провинцията, дето и умира. Автор е на дневник и мемоари, част от които е публикувал.

1920
Завършва конференцията на Върховния съвет на Антантата, САЩ (като наблюдатели) и представители на Белгия и Гърция. Конференцията е проведена от 19 до 26 април, като разглежда въпросите за германските репарации и утвърждава териториалните условия, които залягат след това в Севърския мирен договор от 1920 г., подписан между Антантата и султанска Турция. Севърския мирен договор Взема решение за възстановяване на търговските отношения със Съветска Русия и разпределя между големите съглашенски държави мандатите на Обществото на народите в някои от арабските страни.
Конференцията на Антантата в Сан Ремо предава протектората върху Западна Тракия на Гърция. Огромна бежанска вълна залива България.


1922
Влиза в сила ново административно деление на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Създадени са 33 области и българските територии са разделени на Скопска, Битолска, Брегалнишка (център Щип), Вранска, Нишка и Тимошка (център Зайчар) области.

1939
При посещението си в София съветският заместник-комисар по външните работи В. Потьомкин подкрепя българската позиция за мирна ревизия на границите.

1941
Правителството учредява Скопската област (заедно с Вранянски район) с директор Антон Козаров.


1967
Подновен е българо-чехословашкия договор. На 23 април 1948 г. в Прага е подписан Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република България и Чехословашката република. Документът предвижда двете страни взаимно да се консултират по всички важни международни въпроси, засягащи техните интереси, и да си оказват военна и всякаква друга помощ, в случай че някоя от тях стане обект на агресия, а така също и да развиват взаимните си икономически и културни връзки.

26 - 30 април 1949 г.
Провежда се Първата сесия на СИВ в Москва. Определени са основните насоки в дейността на съвета.
Съвета за икономическа взаимопомощ е междуправителствен съюз (съкратено СИВ), учреден е през 1949г. от СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния, който подпомага взаимната международна търговия и координацията на националните икономически планове. В съюза СССР има водеща роля, като чрез решенията на СИВ тя системно подчинява икономиката на политиката на страните членки на свойте интересите. СИВ е разпуснат е през 1991 г. .


1951 г.
Решение на Политбюро на ЦК на БКП за подобряване работата на партията сред турското население. Сложено е начало на политика, повлияна от съветския опит в изграждането на "многонационалната" държава. Толерира се и се стимулира културното и стопанското развитие на турското население, като целта е постепенното му откъсване от исляма и приобщаването му към социалистическото строителство. В резултат турското население значително подобрява своя бит, но и задълбочава своята обособеност.


26 - 27 април 1954 г.
Провежда се съдебен процес срещу бившите членове на Демократическата партия Стойчо Мошанов (бивш председател на Народното събрание) и Методи Янчулев. Те са осъдени първоначално на 3 г. и 4 м. затвор и конфискация на една трета от имуществото им, защото са подпомагали внедрения в Работническата партия полицейски агент Никола Милев (с полицейски псевдоним "д-р Парвус"). ЦК на БКП обаче остава недоволен и предизвиква преразглеждане на делото. На 3 декември 1955 г. Мошанов е осъден на 12 г. затвор, а Янчулев - на 15 г., тъй като "дейността и на двамата е умишлена..., типично помагаческа, а не подбудителска".
Стойчо Мошанов е политически и държавен деец. Роден е в Дряново. Завършва право в Екс ан Прованс (Франция). Участва като офицер в Балканската 1912-1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г. След световната война се включва дейно в обществено-политическия живот на страната. Изявява се като деец на Демократическата партия. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. преминава в редовете на Демократическия сговор, а след неговото разцепление в 1932 г. преминава към Националното социално движение на проф. Ал. Цанков. През 1934-1935 г. е директор на труда. От април до ноември 1935 г. е министър на народното стопанство в кабинета на А. Тошев. Избран е за председател на ХXIV Обикновено народно събрание (1938-1939 г.). По време на участието на България във Втората световна война 1939-1945 г. поддържа позиция, близка до тази на легалната опозиция в страната. През август 1944 г. е натоварен от правителството на Ив. Багрянов да води преговори с представители на Англия и САЩ във връзка с излизането на България от войната. Мисията му завършва без резултат поради последвалото обявяване на война на България от СССР (5 септември 1944 г.). След 9 септември 1944 участва в дейността на възобновената Демократическа партия, след разпадането, на която е преследван и хвърлен в затвора. Автор е на мемоари, от които е публикувана само частта, отнасяща се до мисията му в Кайро от 1944 г.


1954 г.
Състои се премиера на филма "Септемврийци" на режисьора Захари Жандов и сценариста Анжел Вагенщайн, представящ събитията в България през 1923 г..

26 април - 15 май 1960 г.
В залите на Националната художествена галерия е представена изложба на виетнамско изкуство.

1967 г.
В Карлови Вари, Чехословакия, завършва конференция на европейските комунистически и работнически партии. Обсъждат се въпросите на сигурността в Европа. На 5 май резултатите от конференцията са обсъдени на пленум на ЦК на БКП.

1968 г.
Завършва официалното посещение на Тодор Живков в Чехословакия. Подписан е договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ.

1969 г.
В Москва завършва Двадесет и третата сесия на СИВ, която взема решение за изработване на Комплексна програма за задълбочаване на сътрудничеството и развитието на социалистическата икономическа интеграция. На 19 май пленум на ЦК на БКП обсъжда резултатите от сесията.

26 - 27 април 1981 г.
На посещение в България е ръководителя на Либия полковник Муамар Кадафи.

1986
В 1 ч и 23 мин в Чернобилската АЕЦ, Украйна, става най-голямата ядрена авария в света, която засяга и България. Взривилият се реактор е тип РБМК версия на реакторите в близо до Челябинск за производство на плутоний-239.
Основни причини за аварията са конструктивни недостатъци, драстично неспазване на редица правила на експлоатация на реактора и недостатъчна квалификация на персонала. За непосредствена причина за взрива се приема включването на аварийната защита от оператора след довеждането на реактора до крайно нестабилно състояние с изключени всички основни защити. В резултат се получава пик по мощност като в рамките на 1 с се повишава мощността около 100 пъти над номиналната. Като последица от повишаване на температурата се отделя водород от т.н. пароциркониева реакция е и последващия химически взрив. Горната бетонна плоча на реактора (2000 тона) е повдигната и остава във вертикално положение, основната част от горивните касети са разрушени и огромни количества радиоактивни изотопи са изхвърлени в атмосферата и около реактора.
Аварията в Чернобил поставя горна граница за възможно най-тежка реакторна авария - отворен реактор, запалена зона и натрошено гориво. В първите дни замърсяването е отнесено от въздушните течения в северна и северозападна посока. Най-тежко засегнатите страни извън Украйна и Белорусия са на Скандинавския полуостров и отделни области от Централна Европа. През нощта на 30 април срещу 1 май вятърът се обръща и от 1 май след обяд в продължение на около една седмица върху територията на България се утаяват около 1.5 -3.5 кг ядрено гориво и други замърсители. Според доклада на България на симпозиума във Виена през април 1996 г. по случай 10 г. от аварията в Чернобил общото средно индивидуално облъчване през първата година е оценено на 0.79 mSv, а за целия живот - 0.95 mSv (ефективна доза), като приносите на трите основни фактора - външно облъчване, вътрешно от йод-131 и вътрешно от цезий-137 и 134, са почти изравнени. При децата общото облъчване е с около 35 % по-високо, отколкото при възрастните.


1990
Излиза първият брой на вестник ” 168 часа”

1990
Регистрирано е Движението за права и свободи. То е създадено на 4 януари 1990 г.Учредителната му конференция се провежда през месец март. Председател на движението е Ахмед Доган. Печатен орган е вестник “Права и свободи”. Съучредител на коалицията е Обединение за национално спасение. Парламентарно представено в VII Велико народно събрание и в XXXVI, XXXVII, XXXVIII и XXXIX Народно събрание.

2000
По инициатива на премиера Иван Костов в България започва "Българският Великден". Събират се 620 млади и успели професионално българи. Половината от тях идват от чужбина, а другата половина - от страната. Задачата им е да обсъдят как могат да помогнат в присъединяването на България към ЕС.

2000
Тридесет и осмото Народно Събрание приема Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, който според президента Петър Стоянов, няма никакви юридически последици, а е нещо като декларация.
Според закона Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.


23 - 26 април 2001
Премиерът Иван Костов и министърът на външните работи Надежда Михайлова са на посещение в САЩ, където се срещат с президента Джордж У. Буш, с вицепрезидента Дик Чейни, със секретаря по националната сигурност Кондолиса Райс и с държавния секретар Колин Пауъл.

На 23 април в света:

1933
В Германия е създадена тайната полиция Гестапо.

1937
В хода на испанската гражданска война немската авиация бомбардира Герника.
Испанска гражданска война се води от 1936 г. до 1939 г. . През първата половина на 1936 г. напрежението между управляващия ляв Народен фронт и дясната опозиция придобива застрашителни размери. Убийството на водача на парламентарната опозиция Калво Сотело през юли 1936 г. става повод за избухването на отдавна подготвяния от военните метеж. Започва като бунт на армейски командири в Испанско Мароко срещу засилващите се социалистически и антиклерикални тенденции на републиканското правителство на Азаня. Начело са генералите Санхурхо, Мола и Франко. След смъртта на Санхурхо, предизвикана в самолетна катастрофа, Франко поема ръководството на войските. Кадис, Сарагоса, Севиля и Бургос застават на страната на националистите, а Мадрид, Барселона, Билбао и Валенсия остават под републикански контрол. Метежниците са подпомагани от германски военновъздушни части от легиона „Кондор" и 50 000 италиански „доброволци". СССР изпраща съветници, военни специалисти и техници на републиканците, оръжие и муниции. На страната на мадридското правителство се сражават интернационалните бригади, съставени от комунисти и леви симпатизанти от много страни. Гражданската война протича в четири основни етапа. През 1936 г. Франко завладява половината Испания, включително цялото протежение на португалската граница, ключов път за снабдяване. Баските и каталунците се обединяват около правителствените сили и отстояват изтока и севера, а националистите са отблъснати на подстъпите към Мадрид. През юни 1937 г. националистите имат успехи на север, като овладяват Билбао. На следващата година с още по-голяма немско-италианска помощ Франко подновява офанзивата по всички фронтове. През март националистите настъпват в Каталуния, като през април достигат Средиземно море и разделят на две териториите, контролирани от републиканците. През юни силите на Франко напредват към Валенсия, а на река Ебро се водят тежки боеве. През декември националистите пробиват каталонския фронт, но Мадрид устоява на атаките им през цялата година. В последната фаза на войната противоречията между съперничещите си групировки сред републиканците и прекратяването на съветската помощ довеждат до бързо разпадане на съпротивата. Барселона пада на 26 януари 1939 г., Валенсия и Мадрид на 28 март и всички сражения спират три дни по-късно. Жертвите на Гражданската война възлизат на над половин милион души от двете страни.


1945
От окупация е освободен гр. Бърно, Чехия

1962
В космоса е пуснат първият в историята международен обект - англо-американският спътник “Ариел”.

1964
Танганика и Занзибар се обединяват в обща държава – Танзания.
Обединена република Танзания е държава в Източна Африка. Площта й е 945 090 кв. км. Населението за 2000 г. е около 35 300 000 души. От тях 35% мюсюлмани, 40% християни, 11% анимисти. Официалните езици са суахили и английски. Столица на Танзания е Дар ес Салаам и Додома. Паричната й единица е танзанийски шилинг. Законодателният й орган е Национално събрание. На Танзания принадлежат и островите Занзибар и Пемба. Залежи на диаманти, платина, кобалт, злато и различни руди. Климата е екваториален. През Танзания минават реките Пангани, Рувума, Руфиджи. Флората се характеризира с тропически листопадни и вечнозелени гори, високотревна савана. В Танзания има 10 национални парка с обща площ около 3,7 млн. ха; резервати. Танзания е една от най-слабо развитите държави в света. Осемдесет процента от населението е заето предимно в селското стопанство. Основни култури са чай, кафе, тютюн, царевица, ориз, сизал, подправки. Съществуват и дребни предприятия за преработка на селскостопанската продукция, за преработка на нефтопродукти, дървен материал и за цимент. Територията й е заселена от древността. Португалците идват през XVI в.;а през XIX в. е във владение на султаната Оман.
През 1856 г. е основан самостоятелен Занзибарски султанат. През 1884 г. континенталната част на Таганика е завладяна от Германия и включена в Герм. Изт. Африка. През 1890 г. Занзибар е обявена за султанат под британски протекторат. От 1922 г. е британска подмандатна територия, от 1946 г. - територия под попечителство. На 9 декември 1961 г. Танганика получава независимост. На 10 декември 1963 г. - Занзибар е обявена също за независима. През април Танганика и Занзибар се обединяват, създавайки Обединена република Танзания. Сега действащата конституция в страната е приета през 1977 г. (с поправки). Глава на държавата и правителството - Бенжамин Уилям Мкапа (президент от ноември 1995 г.). Танзания е член на Общността и на Организацията за африканско единство (1963 г.) и на ООН (1961 г.).


1978
Започва гражданската война в Афганистан, която по-късно СССР обявява като причина за нахлуването си в страната.

1991
Диего Марадона е арестуван за притежаване на наркотици.Той е аржентински футболист, нападател. За първи път му обръщат внимание специалистите на едва 9-години в отбора на “Естрела Роя”. Истинската му кариера започва в елитния “Бока Хуниорс”. С футболния клуб “Наполи” става шампион на Италия. Футболист № 1 в света, световен шампион и Футболист № 1 на Световното първенство в Мексико през 1986 г. с Аржентина. Специалистите определят Марадона за “Най-добрият футболист” в света през 80-те години. В Южна Америка по популярност го превишава единствено “Кралят” Пеле.

1999
Хиляди компютри в света са поразени от вируса “Чернобил”.

НА 26 АПРИЛ РОДЕНИ:

1848
Георги Дражев (Г. Д. Хаджигеоргиев) - деец на българското национално-освободително движение. Избран е за председател на Ямболския революционен комитет. След обявяването на Априлското въстание (1876 г.) се присъединява с малък отряд към четата на Ил. Драгостинов и Стоил войвода в Сливенския балкан. След разбиването на четата е заловен и обесен в Ямбол.

1876
Сава Петров Огнянов- български драматичен артист. Завършва гимназия в Русе и драматична школа - в Мюнхен и Берлин. Връща се в България през 1904 г. и дебютира в ролята на Франц Мор ("Разбойници" от Шилер). Изиграва ролите д-р Ранк ("Нора"), Иван-Асен ("Борислав"), Хамлет и Кралят ("Хамлет"), Цезар ("Цезар и Клеопатра"), Тоз ("Тоз, който получава плесници"), мандарините Ма ("Тебеширеният кръг") и др. През 1910-1912 г. посещава някои от най-известните театри в света (във Виена, Мюнхен, Париж, Берлин, Москва). През 1920 г. е в Италия, където се снима в главна роля във филма "Отец Савелий". Занимава се с преподавателска дейност.

1879
Оуен Уиланс Ричардсън – английски физик. От 1913 г. е член на Лондонското кралско дружество.През 1928 г. получава Нобелова награда за физика. Завършва Кеймбриджкия университет . През 1900-1906 г. е сътрудник в Кавендишовата лаборатория,от 1906 до 1913 г. е професор в Принстънския университет . През 1924-1944 г. е ръководител на научните изследвания по физика, от 1944 г. е професор на Лондонския университет. Научните му трудове са върху проблеми на термоелектронните емисии. През 1901 г. открива зависимостта на плътността на тока на термоелектронната емисия от температурата на повърхността на метала. Изучава фотоелектрическия ефект, емисията на електрони под действието на химически агенти, някои въпроси на магнетизма, квантовата теория, спектроскопията, физиката на ренгеновите лъчи и др.

1889
Лудвиг Витгенщайн - австрийски философ. Преподава философия в Кеймбриджския университет от 1939 г. до 1947 г.. Философските възгледи на Лудвиг Витгенщайн се формират както под въздействието на определени явления в австрийската култура от началото на ХХ в., така и в резултат на творческото усвояване на новите постижения в сферата на логико-математическите знания.


1894
Рудолф Хес – германски държавник и политик по времето на III райх. Член е на Националсоциалистическата партия от 1920 г.. От 1925 г. е личен секретар на Адолф Хитлер, а от април 1933 г. е негов заместник в Националсоциалистическата партия. Един от организаторите на терора срещу антифашистките сили и на подготовката на Германия за Втора световна война. През май 1941 г. посещава Великобритания с предложение за мир и за участие на Обединеното кралство в похода срещу СССР. На Нюрнбергския процес е осъден на доживотен затвор (1946 г.). Самоубива се.

1918
Францина Бланкерс- Коен - холандска лекоатлетка. На Олимпийските игри през 1948 г. печели 4 златни медала в късите бягания, щафетата и бягането с препятствия.

1925
Пол Нюман - американски актьор и режисьор. Завършва драматична школа. В началото на 50-те години постъпва в театъра. Усъвършенства се в "Актърз студио" на Ли Страсбърг и Елиа Казан. Един от най-известните актьори на Холивуд. От 1968 г. периодично и с успех режисира камерни психологически драми - "Рейчъл, Рейчъл" (1968 г.), "За вредата от тютюна" (1969 г.), "Понякога велика нация" (1971 г),"Стъклената менажерия" (1987 г.), "Звезден път" (1991 г.), "Посещение на старата дама" (1992 г.). Снима се във филмите "Някой там горе ме харесва" (1956 г.), "Сводникът" (1960 г.), "Играчът на билярд" (1961 г.), "Сладкопойна птица на младостта" (1962 г.), ""Движещата се мишена" (1966 г.), "Непримиримият Люк" (1967 г.), "Бътч Касиди и Сънданс Кид" (1969 г.), "Клопката" (1971 г.), "Джобни пари" (1972 г.), "Ужилването" (1973 г.), "Удар със стик" (1977 г.), "Присъдата" (1982 г.), "Цветът на парите" (1986 г., награда "Оскар"),"Смъртта и момичето" (1993 г.), "Генерално пълномощно" (1994 г.), "Писмо от бутилка" (1999 г.), "Къде са парите" (2000 г.).


1932
Франсиз Ле - френски композитор, изпълнител на акордеон и пиано, автор на евъргрийни. Става известен с филмова музика: "Един мъж и една жена" (1966 г.), "Особен урок" (1968 г.), "Любовна история" (1970 г., "Златен глобус" и "Оскар" за музика). Филмовите му мелодии се интерпретират от известни певци, между които Е. Фицджералд, Т. Джонс, Фр. Синатра, П. Кларк и др. Акомпанира на К. Гоати и Е. Пиаф. Занимава се и с джазови импровизации


1933
Арно Алан Пензиас- американски радио- и астрофизик. Напуска Германия и от 1940 г. живее в Ню Йорк. През 1946 г. получава американско гражданство. Следва физика в Колумбийския университет. Докторската му дисертация предлага конструиране на лазер, чрез който да се определя количеството водород в газа на няколко купове от галактики. След 1963 г. извършва радиоастрофизически наблюдения. Заедно с Р. Уилсън установява, че фоновото лъчение на космически радиоизточници има дължина на вълната, съответстваща на температура ок. 3°K; по-късно разбира, че то запълва цялата Вселена. През 1978 г. заедно с Р.Уилсън получава Нобелова награда за физика за откритото космическо микровълново фотоново лъчение.

1953
Георги Денков- български музикант, вокалист, китарист. Завършва Медицинска академия, София. От 1979 г. до 1983 г. пее в дует с Христо Деянов. Песните му печелят награди в различни конкурсни програми. Участва в група "Асоциация" и съпровожда като китарист М. Белчев. Концертира в България и чужбина.

1958
Георги Лозанов (Г. Л. Георгиев) - български философ, медиен експерт, журналист, педагог. През 1982 г. завършва специалност "Философия" в СУ “ Св. Климент Охридкси” . От 1983 до 1989 г. завежда отдел "Теория и критика на фотографията" в сп. "Българско фото" . През 1989 г. е редактор във вестник “ Култура”, през 1989 г. става заместник –главен редактор. От 1994 г. е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация; преподава по "Визуални комуникации", "Пресфотография", "Интеркултурни комуникации" във Факултета по журналистика на СУ “ Св. Климент Охридски”и по "Културология" в НАТФИЗ. От 1999 г. до 2000 г. ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване".От 2001 г. е член на Съвета за електронни медии . Член е на Съюза на българските журналисти.От 1998 г. е член на Националния съвет за радио и тв , а през 2001 г. става негов председател. Автор е на теоретични студии и статии.


1962
Наско Сираков- български футболист, полузащитник и нападател. Дебютира в майсторската група на 29 март 1980 г.. Играч на “Левски”, “Спартак” - Варна, “Хасково”, “Сарагоса” - Испания, “Еспаньол” - Испания, “Ланс” - Франция и отново “Левски”. Шампион на страната през 1984 г., 1985 г., 1988 г., 1993 г., 1994 г.. В “А” РФГ към 1септември 1993 г. има 202 мача и 132 гола. В националния отбор има 53 мача с 19 гола. Дебютът му се състои на 7 юли 1984 г. срещу Алжир (3:2). Участник на Световното първенство през 1986 г. На откриването на първенството срещу Италия бележи гол и изравнява резултата. Участва и в квалификациите за Световното първенство през 1994 г.. Футболист с универсални възможности и ефектни изяви. Отличава се с верен поглед върху играта, добър удар с двата крака и с глава. Бележи голове от трудни положения. Четирикратен голмайстор на първенството - през 1987 г. (36 гола), 1988 г. (28), 1992 г. (26), 1994 г. (30), носител на “Бронзова обувка” (1987 г.), носител на орден “Стара планина” I степен за успешно представяне на Световното първенство през 1994 г. в САЩ. Считан е за един от най-добрите футболисти в страната през 80-те и началото на 90-те години.


НА 26 АПРИЛ УМИРАТ :

1731
Даниел Дефо - английски писател, публицист и обществен деец. Има публикувани повече от 250 произведения: политически памфлети, икономически и исторически "опити", сатира, както и образци на документалната проза - "Чистокръвният англичанин" (1701 г.), "Химн за позорния стълб" (1703 г.), "Записки на кавалера" (1720 г.), "Дневник на чумната година" (1722 г.). Автор е на прочутия роман "Робинзон Крузо" (1719 г.), на авантюристично-приключенски и "криминални" романи - "Капитан Сингълтън" (1720 г.), "Историята на полковник Жак" (1722 г.), "Мол Флендърс" (1722 г.) и др.



1910
Бьорнстерне Бьорнсон - норвежки поет и писател. Журналист, драматург, поет, оратор и политически деец. Участва във всички идейни борби, които вълнуват отечеството му. Играе, заедно със съперника си Ибсен, водеща роля в политическия живот на Норвегия. През 1903 г. получава Нобелова награда за литература.Автор е на книгите "Синьове Солбакен", "Сигурд Слембе", "Свръх силите", "Младоженци", "Леонарда" и др.


1931
Джордж Хърбърт Мид- американски философ идеалист, представител на прагматизма, социален психолог, основател на т. нар. символичен интернационализъм. Завършва Харвардския университет. Следва философия и психология в Германия. От 1894 г. е професор в Чикагския университет. Последовател на идеите на У. Джеймс и Дж. Дюи. Формирането на човешкото “Аз” според него отразява структурата на взаимодействие на индивида в различни групи и се състои в усвояване на значенията на символите и собствените роли.


1946
Херман Кайзерлинг - германски философ и писател. Учи естествени науки в различни университети на Европа. През 1911-1912 г. прави околосветско пътуване . В най-известното си произведение - “Пътен дневник на философа” (1919 г.), се стреми да представи многообразните форми на културата и живота на различни народи, като използва идеята за самоосъществяване и пътуване по света. Основните мотиви на ирационалната философия на Кайзерлинг са близки до идеите на философията на живота: представа за философията като “мъдрост”; интуитивно познаване на света, аналогично на художественото творчество; противопоставяне на интелекта и душата; идеал “на новия синтез на духа и душата”, връщане към целостта на битието, изгубена от “европейския” човек, поради едностранно развитие на разсъдъка - чрез обръщане към древната философия и особено към източните мъдрости (древноиндийски и китайски). Основава “Школа на мъдростта” и “Дружество за свободна философия” (1920 г.). Съществува дружество “Кайзерлинг” във Висбаден, което от 1963 г. издава сп. “Terra Nova”.


1951
Арнолд Зомерфелд- германски физик и математик.През 1891 г. завършва университета в Кьонигсберг. От 1897 г. е професор по математика в Минната академия в Клаустал , от 1900 г. във Висшето техническо училище в Аахен , от 1906 г. в Мюнхенския университет . Изследванията му са съсредоточени в областта на теорията на атома, теорията на металите и математическата физика. Като прилага принципа на Паули към електронния газ в метала, Арнолд Зомерфелд извежда по-точна формула на закона на Видеман-Франц и обяснява джауловата топлина, термоелектрическите ефекти и др. явления в металите (1928 г.). Усъвършенства атомния модел на Н. Бор, предлага по-обща формулировка на квантовите условия, като допуска не само кръгови, но и елипсовидни орбити. През 1895 г. създава точна математическа теория на дифракцията, през 1909 г. решава проблема за излъчването на вертикалния дипол на границата между 2 среди . Изследванията му представляват съществен принос в изучаването на рентгеновите лъчи.


1964
Димитър Любомиров Гичев - български общественик, един от водачите на Българския земеделски народен съюз, последовател на Ал. Стамболийски. През 1922-23 г. е пловдивски окръжен управител . През 1931 г. е министър на земеделието в кабинета на А. Малинов , след това в кабинета на Н. Мушанов е министър на търговията до 19 май 1934 г. По негова инициатива са гласувани законите за розопроизводството, за цвеклосеенето, за занаятчиите. Редактор е на вестник "Земеделско знаме".


1985
Албърт Малц- американски писател. През 1930 г. завършва Колумбийския университет . Дебютира с пиеси с критично и антивоенно съдържание (“Мир на земята”, 1934 г.; “Тъмната шахта”, 1935 г., и др.). Автор е на остросоциални пиеси, новели и романи (“Дълъг ден в кратък живот”, 1957 г.; “Дълбок източник”, 1940 г. и др.). В Холивуд е от 1941 г.. Разработва социално-политическа тематика в “Посока Токио” (1943 г.). Сценарист е на “Плащ и кинжал” (1946 г.) и “Голият град” (1948 г.). Един от холивудската десятка, отказал през 1947 г. да дава показания пред Комисията за антиамериканска дейност. През 1949 г. е осъден на затвор за обида на Конгреса и е лишен от възможност да работи в киното. През 1970 г. се завръща на големия екран със сценария на уестърна “Две мулета за сестра Сара”.


1986
Дечко Христов Узунов- български художник. Учи в Държавната художествена академия (1919-1922 г.) и в Мюнхенската художествена академия (1922-1924 г.; в ателието на Карл фон Маар). Участва на Международна изложба в Париж (1937 г.; в български павилион). От 1938 г. е професор в Държавната художествена академия . През 1940 г. получава орден “Феникс” в Атина. През 1942 г. оформя български павилион на Международния панаир в Измир. Участва в конкурс в Хавана, където се среща с мексикански художник Сикейрос (1968 г.). От 1973 г. е академик. Автор е на портрети, пейзажи и тематични композиции. Творбите му се отличават с оригиналност, богато нюансирани тонове, светъл колорит, здрава тримерна форма, подчертан вкус и живо изпълнение. ЮНЕСКО обявява 1999 г. за “Година на Д. Узунов”. В Националната художествени галерия, София, се пазят 206 творби на Узунов. По-значителни негови произведения “Портрет на Н. О. Масалитинов” (1931 г.), “Кръстю Сарафов в ролята на Фалстаф” (1932 г.), “Детски портрет” (1930 г.), “Вършитба” (1952 г.) и др. Работи в областта на монументалната живопис (мозайка, стенопис и др.), където широко използва елементи от нар. приложно изкуство (демонтираните мозайки от разрушения мавзолей на Г. Димитров са прибрани в Националния музей за приложни изкуства).

1997
Петър Бобев (Петър Бобев Петров) – български белетрист. Творчеството му е предимно от областта на научната фантастика. Автор е на книгите “Деца на слънцето" (1955 г.), "Гущерът на ледовете" (1958 г.), "Белият лоцман" (1961 г.), "Галатея" (1967 г.), "Симба" (1969 г.), "Куцият дявол" (1970 г.) и др.


http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 26 АПРИЛ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.13 секунди