изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 01:47 EET
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ВАЛЕЖИТЕ В БЪЛГАРИЯ    
ВреметоРазпределението на валежите в България е различно в зависимост от надморската височина, географска ширина и съответният сезон от годината.
Средно в България годишно падат 74 млрд. куб. м. валежи. От тях 70% се изпаряват, 20% отиват в реките и 10% се просмукват в почвата.


В Северна България най-много валежи падат през месеците май- юни. В Южна България най –голямо е количеството на падналите валежи през зимата. В низините и равнините средно на година валежите са около 450-850 мм/ кв. м., а в планините - 850-1200 мм. Най-малко валежи (450 мм) падат в източната част на Добруджа и Бургаската низина, в Ломската и Оряховската Златия (500 мм) и в Пловдивско-Пазарджишкото поле (500 мм). Най-много валежи падат в планинските места (Петрохански проход и Зла-тоградско). Най-голяма годишна валежна сума е измерена в долината на р. Дългоделска Огоста (2293 мм) през 1957 г., а най-голям денонощен валеж е паднал в курорта Св. Константин и Елена при Варна (342 мм) през август 1951 г.

От 1700 г. насам в България са регистрирани редица случаи, при които падналите валежи са над обичайните норми, и в резултат в различни части на страната са причинени наводнения.
1704 г.
В Пловдив река Марица приижда и предизвиква наводнение. Нанесени са големи материални щети. Налице са данни, че са съхранени само къщите и тепетата.
Май 1788 г.
Река Янтра предизвиква наводнение в Габрово. Много къщи и дюкяни са разрушени.
20 юли 1821 г.
Поройни дъждове предизвикват наводнение в Шумен и околните села.
1 септември 1858 г.
Проливни дъждове предизвикват наводнения в Пловдивско, Пазарджишко и Асеновградско. В писмо до Найден Геров пловдивчанинът Артюн Гедиков разказва: “…валяха дъждове толико за големи, както други път не са е помнило, и така протекоха реките, най-паче Марица, толико много, какту плувна сичкио Мараш и Каршиака във вода и тако человеците в 30 сахата [часове] киснаха с вода до шия, а кой на тавано, а кой на керемидите…”
Юни 1901 г.
Количеството на падналите валежи в някои райони на страната надвишават 200 л/ кв. м. В Берковица общото количеството на валежите за месеца достига 262 л/кв. м., а в района на Петрохан – 373 л./кв.м.
Август 1901 г.
Поройни дъждове причиняват значителни загуби в Североизточна България. Цялата 1901 г. се характеризира с множество случаи на градушки в различни района на страната.
Август 1903 г.
На 27 август при наводнение, причинено от поройни дъждове в района на Хасково загива 16 – годишно дете.
27 – 28 октомври 1905 г.
Като последица от дълго продължили поройни дъждове в района на Дупница прииждат реките Джерман и Бистрица. Разрушени са мостове, загива добитък. На 28 поройните дъждове преминават в сняг.
1906 г.
В различни области на страната са причинени частични наводнения, разрушени са мостове, прекъснати са телеграфни жици.
1909 г.
В резултат на поройни валежи в страната са регистрирани множество наводнения, разрушени са къщи, загиват хора и добитък.
Юни 1920 г.
В сравнение с други години падналите дъждове и нанесените щети от тях са два и три пъти по-значителни. За един ден – 13 юни, в Провадия пада дъжд от 108 л/кв.м.
1914 – 1924 г.
В продължение на 10 години при прииждане на река Черни Лом са причинявани периодични наводнения в района. Това става причина за предприемане на интензивно строителство на къщи по високото плато.
Октомври 1935 г.
След продължително засушаване на 23 срещу 24 падат многобройни дъждове. В Симитли и Благоевград стават наводнения. В резултат приижда Градевската река.
Юни 1938 г.
Проливни дъждове падат на 28 юни в района на Севлиево. Прииждат реките Росица и Видима. Взети са и човешки жертви.
Предизвикваните от река Росица наводнения са сравнително често срещани в миналото явления. Дъждът на 28 юни 1938 г. започва в 18 часа като само час по-късно преминава в пороен и продължава да вали до полунощ. Реката приижда към 19.30 часа. Дълго продължилият дъжд става причина реката да излезе от коритото си. Щетите са огромни. Загиват 47 човека, умират много животни, около 300 къщи са изцяло разрушени, срутени са мостове и пътища. Материалните загуби са оценени на 50 млн. лева.
Първото голямо наводнение, предизвикано в резултат на преливане на р. Росица, се случва 90 г. по-рано отново през месец юни 1848 г. Друго наводнение, причинено от реката става на 16 юни 1858 г. При наводнение след 13 години ( 1871 г.) е разрушен стар турски мост в района и е наводнен гр. Севлиево. През 1897 г. е регистрирано следващото наводнение на 14 юни. Тогава за първи път е направен опит да се определи водното количество на реката в момента на най-високото ниво на речната вода. Долната част на гр. Севлиево е наводнен за пореден път четири години по-късно - на 6 юни. Разрушени са множество мостове.
След пускането на експлоатацията на язовир "Ал. Стамболийски" в 1953 г. са регистрирани две високи водни вълни в резултат на паднали многобройни валежи. Това се случва през 18-19 юни 1957 г. и през 24 юни 1960 г. Физикогеографската обстановка на района предразполага образуването на поройни валежи.
1940 г.
В Западна България в резултат на продължителни поройни валежи са нанесени голeми материални щети.
Юни 1941 г.
За един ден – на 18 юни, в района на Русе количеството на падналите валежи достига 170 л/кв. м. Причинени са наводнения. В други части на страната не се наблюдават големи отклонения от нормата за съответно количество валежи за периода от годината.
Юни 1943 г.
Поройни дъждове на 18 и 19 юни предизвикват наводнения в различни райони на страната.
Октомври 1945 г.
Пороен дъжд става причина за наводнение в с. Шабла. Нанесени са материални щети на населението в района. Съборени са къщи и загиват хора.
Август 1951 г.
На 20 август в продължение на над 9 часа без прекъсване във Варна се излива проливен дъжд, придружен с гръмотевици. Валежът е на няколко вълни, като на моменти за минута се изваляват по 3 l/m2. Дъжд вали и на 22 август, като за тези два дни в метеорологичната станция във Варна е измерено количество 292 l/m2. По същото време в дъждомерната станция в курорта "Св. Константин и Елена" регистрира рекордното количество от 389 l/m2на падналия дъжд. По принцип средното количество валежи, падащи във Варна през месец август е 32 l/m2. Предизвикани са сериозни щети на града - наводнени са множество сгради, голяма част от асфалтовата покривка по пътищата е отнесена, канализацията е запушена и дълго време улиците наподобяват реки. Близък по количество дъжд в района пада и на 28 август 1899 г.
Юни 1957 г.
Въпреки че количеството на валежите в района на област Пловдив не надвишава средното количество за месеца, река Марица приижда и излиза от коритото си. Преливането на реката е предизвикано от падналите на 29 юни валежи. Реката причинява множество наводнения. Залива квартали на Пловдив и Пазарджик.
Юни 1969 г.
В много райони на страната падат поройни дъждове и силни градушки. В средата на юни в София са измерени 126 л/кв.м., в Шипково - 250 л/кв.м. Година по-късно в районите на Видинско и Монтана през нощта на 18 срещу 19 юни са нанесени големи материални щети в резултат на силна буря.
Октомври 1983 г.
На 29 октомври в София проливен дъжд става причина за наводнение в централната част на града.
Юни 1988 г.
В страната падат проливни дъждове, които са съпроводени с градушки и локални наводнения.
Май 1989 г.
В дните между 15 - 16 май в резултат на паднали градушки и поройни дъждове над райони в Ловешка, Разградска и Варненска област загиват 6 души. Унищожени са хиляди декари посеви; има разрушени сгради.
Локални наводнения в резултат на паднали валежи и градушки са регистрирани в различни райони на страната след 1990 г. През 1992 г. са отчетени около двадесет случая на наводнения, през 1999 г. - над 150, през 2003 г. - над 900. В годините между 1974 – 1975 г. също е отчетено повишаване на средното количество на падналите валежи в сравнение с измерената норма за предишни години.
През 1997 г. са нанесени щети на приблизителна стойност от около 8 милиона щатски долара в резултат на комплексното действие на природните явления градушка и смерч в Пловдивска област. Две години по-късно на 12 юни отново в района на Пловдив е причинено наводнени в резултат на поройни валежи.
1999 г.
Поройни дъждове в Югоизточна България взимат човешки жертви. Нанесени са и големи материални щети на жилищния фонд.
Декември 2000 г.
Област Кърджали е залята от поройни валежи. В края на годината в областта се изливат дъждове в обем 62 л/кв. м. - в Кърджали и 160 л/кв. м. - в община Кирково. На сутринта на 29 декември около 40 села остават без ток. Тогава тревога предизвиква предприятието за пестициди в Кирково, когато се смята, че над 20 тона пестициди се просмукват в почвата.
Юни 2001 г.
Частични наводнения са причинени в Русенска, Сливенска и Софийска област на 19 юни.
2001 г.
Обилни дъждове се изливат над Смолянско и Пазарджишко. Наводнени са десетки къщи. Река Барутница излиза от коритото си. Площи, засяти със селско –стопански култури, потъват във вода. Наводнени са 40 къщи в Змеица.
Мостът в местността Момика е подкопан, село Чавдар е със срутени подпорни стени и задръстена канализация, в Доспат е разрушена 30-метрова подпорна стена. В Девинска община редица селища остават без ток.
В района на Пазарджишко най-засегнати са Батак и Нова махала. Наводнени са приземните етажи на редица къщи.

http://www.focus-news.net
 


Сходни връзки

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ВАЛЕЖИТЕ В БЪЛГАРИЯ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди