Пред НДТ дългогодишният пилот Стоян Гроздев, който в момента работи като оперативен дежурен и диспечер по СОТ във Федералната служба за безопасност в Добрич
- Г-н Гроздев, Вие дълги години сте работил във Военно-въздушните сили, а в момента сте сред хората, които се грижат за спокойствието на добричлии. Как се чувствате във Федералната служба за безопасност? - Чувствам се добре. Колективът, при който дойдох, са мои бивши колеги и познати. Приеха ме радушно и аз съм много доволен. - Като диспечер по СОТ, как смятате, спокоен ли е град Добрич? - Според мен, град Добрич е спокоен. Имаме много малко реални нарушения. Повечето са фалшиви - сигнали от животинки, от птици. - Според Вас, хората имат ли доверие във ФСБ? - Мисля, че да. По време на моите дежурства нямам обаждане от клиенти, които да са недоволни от нашата работа и работата на фирмата в четирите й направления. - Смятате ли, че гражданите са готови да съдействат на охранителните фирми, на полицията. Да сигнализират своевременно в случай на инцидент или престъпление. - Една голяма част от гражданите - да. Но има други, които се страхуват. Не знам какви са причините, но страхът го има. - Нека се върнем на това, че по професия сте пилот. Как се чувствате сега, след като авиобазата в Добрич бе закрита? - Мъчно ми е, като на всеки летец. Даже вече пет години не съм стъпал там и няма и да отида, защото разбрах, че всичко е разрушено. В края на краищата в авиацията служих 33 години. - Как се чувства човек на небето? - Отлично. Сега постоянно гледаме, когато нашите колеги прелитат над нас, винаги обръщаме поглед нагоре да ги видим. И съществува малко завист. - Какви качества са нужни на един човек, за да упражнява толкова отговорна професия като управляването на самолет? - На първо място, естествено, стои професионалната подготовка. След това започва изграждане на всичко останало. Но всъщност така е във всяка областта - било медицината, техниката, селско стопанство и т.н. - Какво е мнението Ви за всички тези терористични актове в различни краища на света? - Не ги одобрявам, разбира се - като офицер и като човек. За мен това не е нормално и съм обезпокоен. Не може така - мирни граждани отиват на работа, децата - на училище. Не е нормално един да вземе торбата с взрива, да тегли шнура и да се взриви - било в метрото или самолета. Това е страшно. И съответно, що касае мен, ще се боря, ще помагам на всеки един с каквото мога.