Макао е разположен на едноименен полуостров и два вече свързани острова, Тайпа и Колоан. Всички те събирателно се наричат Макао и тук, както на всеки друг остров, човек може да пристигне и по въздух, и по вода. Най-честите и пълни полети са от Тайван. Поради факта, че Китай и Тайван не поддържат преки дипломатически отношения, всички пътуващи задължително минават или през Макао, или през Хонконг. Благодарение на това политическо решение "Еър Макао" годишно превозва милиони пътници между Тайван и Китай. С ферибот в Макао пристигат най-често гостите от Хонконг. Но най-голям трафик има на границата с Китай или 'Мейнланд', както наричат тук континенталната част на Китай. Само едната от двете сухопътни граници ежедневно обслужва над 30 хиляди души.

Не е трудно след Европа всичко в Азия да изглежда различно, но “другостта” не се съдържа само в лингвистиката и културата. Другостта може да бъде чисто физически осезаема, като например тропическият климат. Влажността на въздуха (над 90 %) е първото нещо, към което се налага да се приспособи човек. Южната част на Китай може да ви изненада със зеленина, култивирана екзотична растителност и изключително много вода. Чадърите тук са ежедневен аксесоар, но не се ползват толкова за дъжд, колкото за слънце. Почти всички азиатци се разхождат с чадър в ръка, за да се предпазят от напичащото слънце. Тази особеност е свързана и с култа към бялата кожа и аристократичността, която тя символизира. Друга разлика, с която се налага да посвикне човек, е обратното движение. Макао е бивша португалска колония и би следвало да е с европейско движение, но под влияние на бившата британска колония португалците са приели привичките на другите колонизиращи островитяни и тук, както и в Хонконг, движението е обратно, или по-точно ляво. Културният шок е смекчен от осезаемото европейско присъствие в този град. Докато сме в Европа, ни е трудно да отсеем и дефинираме какво точно е европейска идентичност и кои са онези неща, които ни правят европейци, но тук, в Азия, разликите "крещят" - от физически до културни. Език, манталитет, чувство за хумор, вкусове, общуване... всичко е различно, дори навиците на пазаруване и начинът, по който показвате числата с пръсти са различни.

Кратка история

Когато през началото на 1550 г. португалците за пръв път стъпили на острова, той е бил населен с рибари от провинцията Фуджиян и търговци от близкия Кантон. Те наричали острова Оу Мун или Търговската порта поради стратегическото му място в края на делтата на река Пърл (Перлената), По онова време островът бил част от Пътя на коприната и от пристанището отплували кораби с коприна за Рим. В началото на 1550 г., когато португалците стигнали Оу Мун, местните жители вече наричали острова и А-Ма-Гау (Заливът на А-Ма) в чест на покровителката на острова, богинята А-Ма, която укротява морските бури и закриля рибарите и моряците. Храмът на А-ма и в днешни дни се намира на едно от пристанищата и е един от най-известните и живописни в Макао.

Потругалците прели името А-Ма-Гау и постепенно преправили на Макар, което британците изписват с "о" накрая. С разрешението на местните жители португалците основали град, който скоро станал отправна точка и важно търговско пристанище за търговци от Китай, Индия, Япония и Европа. Колониалният период на Макао не е белязан с особени бунтове и катаклизми. Но след войната за опиума през 1841 г., когато британците се установили в Хонконг, Макао останал в много отношения като малък сателит в сянката на британската колония. Днес поради близостта и сходството в историко-икономическото положение Макао и Хонконг са в много отношения сходни.

В някои атласи и пътеводители описват Макао като

най-многолюдният град в света

където на квадратен километър има над 57000 души, от които 95% са от китайски произход, а останалите 5% включват португалци и други чужденци. (От тази година българите в Макао се увеличиха на девет с раждането на моя трети племенник Константин.) Ако се прибави и фактът, че по-голямата част на населението е съсредоточена в полуостровната част на една трета от територията на града, нещата изглеждат застрашително компактни. Но не се ужасявайте! На практика не е така. Въпреки че Макао е разположен само на 25 кв. км площ, с население от половин милион, клаустрофобията няма да ви застигне тук. Островът е далеч по-уютен от много други големи градове и противно на природните закони и логиката на времето градът се разширява с всяка измината минута и във вертикална, и в хоризонтала посока. Само в последните десет години полуостровът се е разширил с 20%. Доста невероятно звучи, но в действителност строителните инженери тук не се колебаят и строят директно в морето, което постепенно отстъпва на небостъргачите. В момента върви деветнайсетият музикален фестивал в Макао, но дори да не отидат на концерти, жителите са принудени да слушат непрестанната симфония от метални звукови ефекти, съпътстващи строежите. В алегро модерато многобройни машини забиват ритмично пилони в земята и Макао бързо и смело превзема морски територии. С големи инвестиции амбициозният проект на правителството да превърне Макао в атрактивен туристически център е на път да се осъществи. Малкото незастроени площи бързо се усвояват, на мястото на градини и паркове се издигат нови сгради - предимно хотели и казина. Но наред с бизнес ориентираните сгради се реставрират и строят паметници на културата и храмове.

Тук се правят спомените

Това гласи рекламата на една от десетте най-високи сгради в света - Кулата на Макао. Като всеки друг азиатски град с претенции и самочувствие Макао не може да мине без високи сгради и поне една особено висока сграда, в случая Кулата на Макао. Превърнала се в един от символите на Макао, кулата е висока 338 м и предлага разходка и гледка на 216 метра над морето срещу сумата от двадесет лева. За любителите на силни (или не толкова силни) усещания има и спускане с ластици, буквално висене на въжета на 200 метра над земята. Едното от трите кина също се намира в кулата заедно с ресторанти и кафенета.

Развалините на църквата "Св. Пол" също са превърнати в преекспониран символ на Макао. Фасадата е единствената оцеляла и реставрирана част от йезуитска църква-колеж, изгоряла при пожар през 1835 г. Добре че сградите не са като картините и не избледняват от хилядите светкавици, иначе отдавна фасадата щеше да хвърля единствено дигитални сенки. Част от китайското наследство са будистките и таоистките храмове с много павилиони за молитви, препълнени с божества и символи и укадени от ароматни клечки. Но не всички храмове са стари. Само преди година с построен най-големият храм в Макао в близост до паметника на А-Ма на най-безлюдната част от малко населения остров Колоан. Не очаквайте да усетите мистична или духовна атмосфера в храмовете в Макао, повечето са превърнати в туристическа атракция и се посещават масово само на големите празници. Днес Макао е известен като азиатския Лас Вегас. Със своите многобройни казина Макао бързо се превръща в туристическа

атракция за всеки любител на хазарта

а и не само за залагащите. Казината в Макао работят денонощно и сякаш се множат ежедневно. Но те не са просто бляскави игрални зали, разположени в хотели, те са атракция сами по себе си. В скоро време ще бъде открит комплекс от казина, разположени в миниатюрни копия на различни европейски и световни забележителности. Ще можете наведнъж да разгледате Колизеума и Везувий, Венецианските канали и площада "Сан Марко", та дори и египетските пирамиди. Вече няма да има нужда да обикаляте в Европа! Едно казино ви предлага сбит преразказ на тема "Европейска действителност през погледа на Азия" и шансът да си избиете разноските по пътуването.

Допреди няколко години абсолютен монопол в бизнеса с хазарта е държал местният магнат Стенли Хо, преселил се през 1941 от Хонконг с $1 в джоба. Днес Стенли Хо държи един от трите лиценза за хазарт в Макао и е собственик на над десет казина, между които и един от неколониалните местни символи - хотел-казино "Лисабон". Освен казина мултимилиардерът притежава: монопол върху водните превози до Хонконг и една от най-големите в света флотилии; хиподрум за надбягвания с коне и канидром за надбягвания с кучета; две азиатски лотарии за футбол и баскетбол; най-големият търговски център "Ню Яо Хан"; най-големият дял от акциите на "Еър Макао" (14%) и около една трета от летището; инвеститор е на Кулата на Макао и строи на увеселителен парк, който ще отвори врати до края на годината. Господин Но "притежава" дори улица, която носи неговото име.

Макао предлага и друг тип развлечения, ако не сте любител на хазарта. Един от най-разпространените начини за почивка сред местните жители са барбекюто и пикникът, съчетани с гимнастика. В Китай, както и тук, се спортува активно на открито. Освен тай-чи много хора използват уредите за спорт и гимнастика, разположени в паркове и градинки. Тук не само децата имат своите играчки и катерушки и фитнесът е разпространено забавление, което обяснява и интереса към предстоящите източноазиатски игри. След броени дни Макао ще бъде домакин на четвъртите източноазиатски игри. ( http://www.east-asian-games2005.com ) Събитието предизвиква интензивни реконструкции, декорации и дори строеж на нов стадион, който, разбира се, след приключване на игрите ще бъде трансформиран в казино.

За повече информация и снимки може да се разгледа интернет страницата на Макао, която поддържа и английска и португалска версия. http://www.macautourism.gov.mo/index.html

http://www.dnevnik.bg/