Мъжеството на духа и мъдрия съюз със славяните са изворът, от който черпи сили новата държава. Но колко народи са печелили битка след битка, колко държави са "превзвмали" света, оцветявали са картата на континентите с цветовете на своето знаме (най-често кърваво червено), а след това са изчезвали от лицето на историята и днес тънат в забрава. Съществуването на една държава не може да се крепи само на острието на меча. За да пребъде тя във вековете и да бъде призната от Великите държави, особено  на Стария континент, то тази държава трябва да докаже, че е достойна да заеме своето място на картата на Европа. Е, прабългарите са направили това. Те идват тук на Балканския полуостров не като "диви и варварски" племена, както са се опитвали да ги представят, а носят със себе си културата и мъдростта на източните народи. И съвършените за онова време астрономически познания. Тангра, или както тогава е звучало - Тан (Вселена), Нак (Човек), Ра (Бог) - е философско триединство на тези понятия и израз на тяхното разбиране за хармонията в света. Изглежда "хармония" е думата, с която можем да заменим самата дума "прабългари".

Защото такъв   календар, като този създаден от прабългарите може да бъде наречен наистина "съвършен". Годината започва с "ден първи" ("нулев ден", Еднажден, Енинак, Плязов ден, Българска нова година и т.н.) в деня на зимното слънцестоене - най-късият ден в годината. Този ден е самостоятелна календарна единица. Остават още 364 дни - "златното календарно число", което се дели на 4 - 4 сезона от по 3 месеца (сезоните). Така всеки сезон има точно 91 дни (30 + 30 + 31) и точно 13 седмици. Или с други думи - всяка година и всеки сезон започват винаги в един и същи ден - неделя и продължават еднакво дълго. Ако годината е високосна, то в деня на лятното слънцестоене се добавя "Ден на слънцето", невключен в броенето нов ден. Ето така календарът на старите българи се оказва не само много точен, но и удивително лесен за помнене и изчисляване от всеки член на древнобългарското общество, както и изключително удобен за т.нар. "празнична система" на българите - всеки празник е на една и съща дата, в един и същи ден от седмицата всяка година. Но това не е всичко. Днес почти всеки знае своята "китайска зодия". В целия свят е познат 12 годишния циклов "китайски" календар. Но има не малко основания да твърдим, че той е взаимстван или поне възникнал доста по-късно от подобния нему 12 годишен животински календар. Този календар говори за перфектно познаване на небето и то не само на движението на Слънцето или Луната по него, а и на другите небесни тела. Защото 12те зодиакални животни са 12те съзвездия, през които за една година се движат не само нашите дневно и нощно светила, а са и съзвездията, в които през дадената година се намира планетата Юпитер. Нещо повече - в древнобългарското летоброене има периоди от време равни на 3, 10, 12, 17, 19, 21, 30, 47, 50, 53, 300, 600, 4332, - древнобългарски години. Най-продължителният от тях се равнява на 6328 древнобългарски години! Факт, който говори за наблюдения на небесния свод, извършени още през III хилядолетие пр.Хр. И този календар съвсем не е загинал след създаването на Аспарухова България. Откритият през XIX век "Именник на Българските ханове" разкри много загадки, доказа точността на календара и показа, че той продължава да живее чрез "календарните прозвища" на нашите владетели много векове след това. Отделни архитектурни орнаменти, украси на битови или художествени предмети го поддържат жив чак до началото на миналия век и спомага за оцеляването на българската нация след петте века робство. Не напразно според ЮНЕСКО това е най-съвършената календарна система в света и се използва като основа за създаването на единен световен календар. 

http://astrohistory.hit.bg