В народния календар днешният ден е известен като Петлоьвден или Петеларовден. Празникът е тачен предимно в Източна България - за здраве на момченцата.
Свързан е с обредното колене на петел най-често на прага на пътната врата. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколения петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника, краката хвърлят по покрива, а от петльовите пера запазват за обредна украса и лек. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Сред някои групи население обичаите на Петльовден показват връзка с обредността на Бабинден. Бабата акушерка също коли петел, сготвя го и закичена с пера от петльовата опашка, посреща за обща трапеза майките на мъжки деца, на които е бабувала. За този ден легенда разказва, че чрез заколен петел майка спасила новородената си мъжка рожба от турци, които обикаляли и вземали момчета-пеленачета, за да ги направят най-жестоката войска на султана - яничари.