Ахил Карамузов

Когато разговаряме с приятели на музикални теми, неминуемо става дума и за Йосиф Душек, един от водещите музиканти в нашия град. Тези разговори дават минорни нотки, когато стигнем до финала на неговия живот, за нерадостните му последни години, прекарани в мизерния старчески дом в село, а сега квартал Рилци. И като споменахме дома в Рилци, неволно мислите ни потекоха по посока на тяхното начало, кога, как и къде са възникнали, а към днешна дата, съпоставими ли са нашите домове с тези в другите държави!?

Оказа се, че те са възникнали най-напред в Западна Европа, а първият - в Амстердам, Холандия. Това събитие се случва в далечните средни векове - 1452 г., а причината за появата на Дома е нуждата от социална реализация и в края на човешкия живот. Ето и мотивът на автора на първия Дом.

Един амстердамски богаташ на преклонна възраст останал сам на този свят, с единствената си дъщеря, която била неомъжена. Нейните години също напредвали и вероятността да остане съвсем сама след кончината на баща й е била съвсем реална. Разумният баща разбрал, че многото пари, с които разполага, няма да бъдат достатъчно условие за щастието на неговото дете. То ще бъде социално изолирано, което не е най-добрият вариант. Търсейки по-добър начин, той стигнал до идеята да вложи парите си за построяването на Дом за възрастни хора, където те ще могат да общуват помежду си. Построил прекрасни единични стаи, както и стаи за по двама души. Създал и райска градина, където обитателите му се радвали на природата. Така богаташът ощастливил дъщеря си, която не е останала да живее между четири стени, макар и богата.

Не е необходимо да доказваме колко рационална се оказала идеята за този холандец, която е възприета по цял свят, включително и у нас.

Днес предметът е друг - има ли ги в достатъчно количество и до колко добре са оборудвани, за да може да се живее достойно. Във в-к \"Ние жените\", бр. 43 от 23 октомври 1996 г., четем: \"Проблемът с недостига на старчески домове не е неразрешим, показва опита на цивилизованите държави, където тези домове са комфортни убежища за възрастните хора и пребиваването в тях не е срам и наказание, а достоен и желан финал на живота\". Защо у нас тези домове не достигат и са бедни, а на Запад обратно - достатъчни и богати. Защото там старите хора отиват не с мизерните си пенсии /както е при нас/, а с част от капитала, който притежават. Ако искаме и у нас да има такива домове, трябва да чакаме не от държавата, а да се създадат фондове за подпомагане на домовете от самите стари хора, от роднините на домуващите, от граждани и фирми. Необходимо е да се популяризират възможностите за застраховки, подсигуряващи старостта и т. н. Но за такъв подход, освен нямането, ни пречи и манталитетът.  Има много самотни хора, които нямат наследници и се \"чудят\" на кого да оставят наследството си, а те да живеят в старчески дом на гърба на държавата. И още една черта от нашия манталитет: \"Какъв ужас! Изпратили майка си в старчески дом!\". А да се живее всеки ден сред омраза, не е ли по-ужасно!?

Не могат да ме търпят - казва една стара жена за децата си в гореспоменатия вестник - направо ги беше гнус от мен. Мълчаха, ама бяха все едни кисели. Тук /в старческия дом б.м./ поне съм спокойна, на никого не преча. В друг случай, една дъщеря споделя, че се е налагало да търси майка си по улиците с часове, защото е имала деменция, и т. н.

Няма и съмнение, че старческите домове са необходими. Това се доказва и от многовековния световен опит. Сега въпросът е как да увеличим техния брой, за да задоволим всички потребности, и как да повишим комфорта в тях. А това зависи от самите нас. За да постигнем, обаче, такъв резултат, не е важно кога ще влезем в ЕС, а кога ще се сдобием с манталитета на амстердамския богаташ от 1452 г.