1989 г. Федералният съд на САЩ подвежда под отговорност Робърт Морис младши, студент от Университета в Корнел, за създаване на Червея на Морис, първия интернет вирус. Според създателя си, червеят не е направен с цел да причини вреда, а да измери големината на Интернет. Вирусът използва уязвимост в UNIX програмата sendmail, за да заразява даден компютър и след това да се препраща на друг компютър. Основният проблем възниква, когато на един компютър се стартират няколко копия на червея, забавяйки машината, и в крайна сметка, изкарвайки я от строя. Според официалните доклади, 10% от компютрите в интернет по това време са били заразени с вируса. Морис е първият човек, подведен под отговорност по Закона за компютърните престъпления от 1986 г. Осъден е на три години условно, 400 часа обществен труд и глоба от 10 050 долара. Робърт Морис днес е преподавател в Масачузетския Технически Университет.

1987 г. Умира легендарният илюзионист Мистър Сенко (1905 - 1987). Мистър Сенко - Евстати Христов Карайончев е роден във Враца през 1905 г. Като дете работи в цирк “България”. През 1923 г. асистира на гостуващия в България френски илюзионист Делоне. Изучава илюзионно изкуство при френския илюзионист Р. Худини. Участва в програмите на някои български циркове. От края на `20-те години представя самостоятелни спектакли. Член е на Международната асоциация на илюзионистите, носител на редица награди от международни конгреси на илюзионистите. През 1939 г. печели втора награда на фестивал в Лайпциг с номера “изчезване на глава”. Той е почетен член на Френската академия на илюзионистите от 1961 г. Получава орден “Роберт Худен” и медал “Почетен президент на Българския магически клуб”.

1971 г. Изстрелян е Аполо 15, деветата мисия от програмата Аполо и четвъртата мисия, която каца на Луната. След 13 дни в космоса тримата астронавти на Аполо 15 се завръщат на Земята. Капсулата им каца в океана, на 530 км северно от Хонолулу, Хавай. Екипажът на Аполо 15 е първият, който не е бил под карантина след завръщането си, тъй като е установено, че на Луната няма опасни микроорганизми.

1959 г. Роден е Кевин Спейси – американски актьор. Започва кариерата си в театъра - дебютът му е в “Призраци” от Х. Ибсен. През 1986 г. работи с Дж. Лемън в “Дългият път на деня към нощта” на Ю. О’Нийл. Филмовата кариера на Кевин Спейси започва с малка роля в “Изпепелено сърце” (1986 г). През 1995 г. за ролята си във филма “Обичайните заподозрени” получава “Оскар” за поддържаща роля. Запомнящи се са ролите му във филмите “Седем” (1995 г.), “Аз, Кралят” (1996 г.; режисьор Ал Пачино), “Алигатор албинос” (1996 г.), “Поверително от Ел Ей” (1997 г.). Въпреки ангажиментите в киното Спейси участва и в театрални постановки. През 1991 г. получава награда “Тони” за роля в пиесата “Изгубени в Йонкърс”, а през 1999 г. играе в постановката “Човекът комета”. За ролята във филма “Американски прелести” (1999 г.) Кевин Спейси получава награда “Оскар” за най-добър актьор. Филмография: “Нощем в градината на доброто и злото” (1997 г.), “Парламентьорът” (1998 г.), “Хотелски апартамент” (1999 г.), “Най-обикновен престъпник” (2000 г.), “К-Рах” (2001 г.), “Животът на Дейвид Гейл” (2002 г.).

1956 г. Египетският президент Гамал Абдел Насър обявява национализацията на Суецкия канал. Последвалата международна криза прераства във война срещу Египет. Национализацията е в резултат на отказ от Националната банка да спонсорира строежа на Асуанския Горен бент. Гамал Абдел Насър е египетски държавен и политически деец, президент на Египет (от 1956 г.). Завършва Военното училище в Кайро (1939 г.). Служи в различни военни части в Египет и Судан. Завършва военния колеж към Генералния щаб. Участва в Арабско-израелската война, в която е ранен (1948 г.-1949 г.). Преподавател във военния колеж (1949 г.-1952 г.). Основава и оглавява тайната организация "Свободни офицери", която подготвя и осъществява революцията от 23 юли 1952 г. Министър-председател, като едновременно изпълнява и задълженията на президент (1954-1956 г., с прекъсвания). От 1956 г. е главнокомандващ на въоръжените сили. През 1967 г. Египет търпи пълно поражение от Израел, а страната изпада в икономическа и политическа криза. На 30 март 1968 г. Насър предлага програма за ликвидиране на последиците от поражението на Египет. Разширява контактите на държавата със страните от бившия социалистически лагер и особено със СССР.

1953 г. Кубинските бунтовници начело с Фидел Кастро атакуват неуспешно казармата в Монкада. Кастро е осъден на 15 години затвор, но след 2 години е освободен и намира убежище в Мексико. Година по-късно той се завръща в Куба и застава начело на партизанската война срещу проамериканското правителство на Батиста.

1947 г. Американският президент Хари Труман подписва Закона за национална сигурност, който реорганизира военните сили на САЩ, външната политика и разузнаването, като резултат от Втората световна война. Създадено е Централното разузнавателно управление (ЦРУ).

1945 г. Изпратено е писмо-изложение на Никола Петков, Асен Стамболийски и Георги Йорданов до министър-председателя (с копие до регентите и Съюзната контролна комисия - СКК). В него се твърди, че международното положение на страната и Ялтенската декларация налагат изборите да се проведат под контрола на СКК и за да бъде той организиран, изборите да се отложат. На следващия ден Никола Петков подава оставка като министър.

1945 г. На конференцията в Потсдам делегациите на САЩ, Великобритания и Китай приемат декларация с искане за безусловна капитулация на Япония. Възползвайки се от ситуацията, на 8 август СССР обявява война на Япония – мирен договор между двете страни не е сключен и до днес.

1943 г. Роден е Мик Джагър - английски рокпевец и музикант, артист, един от основателите на световноизвестния квартет "Ролинг Стоунс" (1962 г.). Преди основаването на групата участва в "Литъл бой блу", "Блу бойс" и "Блус инкорпорейтид". Основното направление, в което свири, е блус и ритъм енд блус. През 70-те години в някои композиции личи влиянието на реге и други модни направления. В соловите му албуми участват известни музиканти като: Дж. Бек, Х. Хенкок, Пит Таундзенд, Дейв Стюард; успешни са дуетите му с Д. Бауи, Т. Търнър, М. Джексън и др. След 1969 г. Джагър се снима и в няколко филма. Налага се с експресивния и маниерен стил на музициране, агресивно и арогантно сценично поведение. Издава албумите "She’s the Boss" (1985 г.), "Primitive Cool" (1987 г.), "Wandering Spirit" (1993 г.).

1942 г. В с. Говедарци е родена Людмила Живкова (1942 - 1981). Дъщеря на Тодор Живков, по това време - партиен и държавен ръководител. Живкова е историк, почетен доктор на Токийския университет. От 1974 г. е старши научен сътрудник в Института за балканистика. От 1975 г. е председател на Комитета за изкуство и култура (от 1977 г. - Комитет за култура); на творческите съюзи и на Националния комплекс "Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация". През 1976 г. става член на ЦК на БКП, три години по-късно става член и на Политбюро на ЦК на БКП, народен представител. Людмила Живкова е председател на Инициативния и организационния комитет на международната детска асамблея "Знаме на мира" (проведена през август 1979 г. в България). Трудове: "Англо-турските отношения 1933-1939 г.” (1971 г., на английски език 1976 г.), "Казанлъшката гробница" (1974 г.; на немски език 1973 г.), "Четвероевангелието на цар Иван Александър" (1979 г.; на немски език 1977 г.; на руски език 1979 г.). Умира на 21 юли 1981 г.

1940 г. На 26 и 27 юли в Залцбург Адолф Хитлер (на снимката) и Йоахим Рибентроп приемат последователно румънския и българския премиер и уговарят връщането на Южна Добруджа на България.

1936 г. В София се провежда нелегална конференция на дейци на Демократическия сговор, които се обявяват в подкрепа на конституционното управление. Партия Демократически сговор е образувана на 10 август 1923 г., чрез сливането на Народния сговор със Съюза на демокрацията. Начело на партията стои Централно бюро. Фактически лидер по време на управлението на първия сговористки режим (юни 1923 г. - януари 1926 г.) е проф. Ал. Цанков, който по това време е и министър-председател. От януари 1926 г. до юни 1931 г. на преден план в ръководството на партията излиза А. Ляпчев, който е министър-председател на второто сговористко правителство. След падането на сговористкия режим връх в Демократическия сговор вземат центробежните сили и през май 1932 г. той се разделя на две самостоятелни формации със същото име. Начело на едната застава проф. Ал. Цанков, а на другата - А. Ляпчев. Демократическия сговор се оказва нетрайно политическо обединение. Още от самото начало на съществуването му в него започват ожесточени борби, които имат чист котериен характер, т. е. стремеж за вземане на по-големи облаги от държавната власт.

1928 г. Роден е американският сценарист и режисьор Стенли Кубрик (1928 - 1999). Създател на "Спартак", "2001: космическа одисея".

1928 г. Роден е Стенли Кубрик - американски сценарист, режисьор и продуцент. Работи като фотожурналист в сп. “Лук”. През 1950-1952 г. създава два документални филма - “Денят на боя” и “Летящото падане”, чийто скромен успех го насърчава да направи дебюта си в игралното кино с антивоенния филм, сниман на собствени разноски, “Страх и желание” (1953 г.). Увлича се по трилъра - “Целувка на убиец” (1955 г.) и “Убийството” (1956 г.). Става световноизвестен с антивоенната си сага “Пътеки на славата” (1957 г.). Филмите му са екранизации на известни литературни произведения. Работи в различни атрактивни жанрове. Основната му тема е насилието на обществото върху отделния индивид. Творбите му се отличават с черен хумор, зрелищност, майсторско използване на музиката и камерата - работи с един от най-големите професионалисти - операторът Джон Олкът. От 1962 г. твори във Великобритания и след блестящата суперпродукция “Спартак” (1960 г.) и стилната психодрама “Лолита” (1962 г.) снима “Д-р Стрейнджлъв, или Как се научих да не се безпокоя и обикнах атомната бомба” (1963 г.), “Космическа одисея: 2001” (1968 г.), “Механичен портокал” (1971 г.), “Бари Линдън” (1975 г.), “Сияние” (1980 г.), “Металната куртка” (1987 г.), “Al” (1994 г.), “Широко затворени очи” (1999 г.).

1926 г. Умира Кръстьо (Кръсте) Петков Мисирков - български книжовник и общественик. Завършва гимназия в Сърбия като стипендиант на сръбското Министерство на външните работи. През 1895-1897 г. учи в Богословската академия в Полтава. След завършването £ следва в Историко-филологическия факултет на Петербургския университет. Мисирков работи като учител в Битоля (Българска класическа гимназия), Кишинев, Одеса, Болград, Карлово и Копривщица. Автор на езиковедски, етнографски и исторически статии. През 1910 г. превежда книгата на А. Иширков “България”. През 1903 г. издава брошурата “За македонските работи”, в която отстоява тезата за македонска народност и македонски език. През 1907 г. в поредица статии под заглавие “Бележки върху южнославянската филология и история” се отказва от твърденията си за македонската нация и език. Днес Институтът за македонски език в Скопие носи неговото име.

1924 г. Обявена е обща амнистия за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 г. (освен за инициаторите им) и за осъдените бивши министри-либерали (освен Димитър Тончев и Васил Радославов (на снимката), които са амнистирани по-късно).

1922 г. Роден е американският сценарист, продуцент и режисьор Блейк Едуардс ("Розовата пантера" и др.).

1909 г. Открита е ж.п. линията Радомир-Кюстендил (87 км).

1908 г. Създава се Федералното бюро за разследване (ФБР) в САЩ. ФБР е орган на контраразузнаването в САЩ. Организацията се създава с цел да разследва нарушенията на федералното законодателство, гражданските права и вътрешната сигурност. Седалището й е във Вашингтон. В момента ФБР има юрисдикции в над 200 категории федерални престъпения и е агенцията с най-широка сфера на влияние в САЩ. Първоначално създадена като Бюро за разузнаване, агенцията приема сегашното си име през 1935 г. Ролята на агенцията силно нараства след терористичните атаки от 11 септември. До тогава ФБР има само маргинална роля по превенция на престъпления, докато в момента активно атакува потенциални заплахи, преди да са се случили.

1898 г. Започва Петият конгрес на македонската емиграция, продължил до 29 юли. В него участват 21 дружества. Председател на Върховния комитет е Александър Радев, а подпредседател Андрей Ляпчев (на снимката). На 9 януари 1899 г. излиза първи брой на в. "Реформи" с редактор А. Ляпчев.

1894 г. Умира Цани Гинчев - български възрожденски писател и деятел, редовен член на БКД (1884 г.). Сближава се с Г. С. Раковски, събира фолклор под влиянието на Вук Караджич. Изучава естествени науки в Киевския университет през 1860 г. След Освобождението на България (1878 г.) заема различни административни длъжности. Редактор на популярното сп. "Труд" (1887 г.-1892 г.) в Търново. Негови съчинения са "Български басни" (1870 г.), "Учебник за земеделието" (1971 г.), "Стихотворения и приказки - за ученици и всекиго" (1884 г.), "Ганчо Косерката. Повест" (1890 г.) и др.

1894 г. Роден е Олдъс Лиънард Хъксли - английски писател. Потомък на Т. Хъксли. Получава образование в Оксфордския университет (1921 г.). Пише стихове, разкази, пътеписи, биографии, критически есета за литературата, театъра, музиката, живописта, философски трактати. Най-голяма известност му носят романите му. Ранните романи - “Хоровод на смешниците” (1923 г.), “Контрапункт” (1928 г.), формират типа на т. нар. интелектуален роман, определен от автора като “роман на идеите”. В книгите му от 20-те години се налага сатиричният патос, а обекти на неговите сатири са традиционният британски снобизъм, претенциозността и духовната пустота на висшето общество, увлечението на част от интелигенцията по фройдизма и авангардизма. През 30-те години Хъксли започва да абсолютизира биологичните черти в човешката природа. Тази негова еволюция намира израз в “антиутопията” “Прекрасният нов свят” (1932 г.), а основната идея за тази книга е заимствана от съчинението на Б. Ръсел “Научният светоглед” (1931 г.). През 1939 г. издава романа “Лебедът умира след много лета”, в който идеята за нравственото самоусъвършенстване е компрометирана от гротескно-фантастичния край на романа. Концепцията му за човека в произведенията му от 30-те и 40-те години се доближава до модернизма (романът “Маймуната и същността”, 1948 г.).

1886 г. Уилям Гладстон е заменен на поста министър-председател на Великобритания от лорд Солзбъри. От 1868 г. Гладстон е лидер на Либералната партия. През 1868 - 1974 г., 1880 - 1885 г., 1896 г. и 1892 - 1894 г. заема министър-председателския пост във Великобритания. През 1876 г., на митинги, в парламента и с брошурите си "Ужасите в България и Източният въпрос" и "Уроци по клане", той протестира срещу поведението на Биконсфилдовия кабинет по отношение на Априлското въстание. На 26 октомври 1876 г. Гладстон приема и изслушва делегатите Драган Цанков и Марко Балабанов, които представят искането за автономия.

1877 г. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Русчушкият отряд води тежки боеве при с. Езерче. Турците са принудени да отстъпят към Разград.

1875 г. Роден е швейцарският психолог Карл Густав Юнг (1875 - 1961). Създател на аналитичната психология. Юнг е смятан за най-известният ученик на Фройд, по-късно става негов опонент.

1872 г. Роден е Джозеф Баркрофт - английски физиолог, професор в Кеймбриджкия университет (1926 г.), член на Лондонското кралско дружество. Баркрофт полага основите на учението за дихателната функция на кръвта; предлага методика за определяне на количеството газове в кръвта с помощта на конструиран от него апарат; изучава влиянието на солите и киселините върху способността на хемоглобина да се свързва с кислорода; изследва ролята на дифузията при прехода на кислорода от алвеолите в кръвта, влиянието на пониженото атмосферно налягане върху дихателните функции на кръвта. През последните години от живота си работи в областта на ембриологията.

1858 г. Лайънъл Родшилд става първият евреин, депутат в Долната камара на парламента в Лондон.

1856 г. Роден е ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу (1856 - 1950), автор на "Пигмалион". Под псевдонима Корно ди Басето, Шоу е и известен музикален критик.

1847 г. Либерия става първата колония в Африка, която получава независимост. Република Либерия е държава в Западна Африка, на брега на Атлантическия океан. Има площ около 111 369 кв. км. и население - около 2 600 000 жители (1996). Официален език – английски. Столица - Монровия.

1842 г. Роден е Алфред Маршал – английски икономист. Той е водеща фигура в икономиката на Великобритания от края на ХIХ до 30-те години на ХХ в. След като завършва математика в Кеймбридж през 1865 г., започва да преподава в Сейнт Джонс Колидж в Кеймбридж, като се занимава предимно с изследвания в областта на етиката и философията. Научният му принос е свързан с пренасяне на класическата икономика в математиката и с някои статии по международна търговия. Той е директор и професор по политическа икономия в новия Юнивърсити колидж в Бристол. От 1885 г. до 1908 г. е професор по политическа икономия в Кеймбридж. Благодарение на осъщественото от него разделяне на преподаването на икономика от другите “науки на морала”, той превръща Кеймбридж в център на британската икономическа наука.

1805 г. Голяма част от град Неапол е разрушена в резултат на изригването на Везувий. Загиват около 26 хиляди души.

1788 г. Британските колонисти в Австралия основават град Сидни. Сидни е столицата на австралийския щат Нов Южен Уелс, както и най-големият и най-стар град в Австралия. Заедно с предградията, населението му е около 4,3 милиона. Сидни и предградията му се считат за най-големият финансов, транспортен, търговски и културен център в Австралия, съперничещ само с малко по-малкия Мелбърн. Тук се намират две от световните архитектурни ценности – Операта в Сидни и едноименният мост.

1788 г. Американският щат Ню Йорк ратифицира новата конституция и става 11-ият щат на съюза. Щатът се намира в северозападната част на САЩ. Общата му площ е 141 205 кв.км, а населението – 19 254 630. Най-известният град в щата е Ню Йорк, най-големият град в САЩ и третия по големина в света, след Токио и Мексико сити. С население от над 8 милиона и обща площ от 830 кв.км Ню Йорк е и най-гъсто населеният град в САЩ. Смятан за “столица на света”, градът привлича много емигранти – близо една трета от населението му е родено извън САЩ. Ню Йорк сити, както понякога е наричан за да се разграничи от щата, е международен център на търговията, бизнеса, финансите, медицината, модата и културата. Градът е разположен върху три острова, най-известният от които е Манхатън.

1529 г. Испанският конквистадор Франсиско Писаро получава заповед от краля да “открие и завоюва Перу” за испанската корона.

811 г. Умира Никифор I Геник - византийски император от 802 г. до 811 г. Според някои извори е потомък на Гасанидите. Той е финансов министър при императрица Ирина, когато през октомври 802 г. превратът в столицата го качва на престола. Въвежда премахнатите от Ирина мита за внос и износ на стоки в и от столицата; въвежда данък за бързо забогателите, върху домашните роби; преброява населението и установява имотното му състояние; облага с данък църковните и манастирските земи (акт, който настройва срещу Никифор Геник духовенството и монашеството, дори дава повод на някои църковни автори да го представят като "иконоборец") и други рестриктивни мерки за стабилизиране на разстроените финанси. Външнополитическото управление на Никифор Геник преминава във войни срещу араби, българи, славяни и франки. Стреми се да постигне дълготрайно мирно споразумение с Карл Велики, за да отклони франкската експанзия към Далмация и в Италия. Между 802 г. и 809 г. Никифор Геник воюва със славяните, дори извършва насилствена депортация на население от Мала Азия на Балканите, за да разреди компактните славянски маси, като създава четири нови теми на полуострова (Македония, Кефалония, Тесалоника и Дирахион). През 807 г. Никифор Геник потегля на поход срещу България, но е принуден да се върне заради бунт в Мала Азия. Отговорът на хан Крум (809 г.) е превземането на Сердика (днес София). През май 811 г. начело на огромна армия Никифор Геник превзема крепостта Маркели, преминава Стара планина и превзема и опожарява столицата Плиска. Оттеглянето на византийската армия е свързано с пълен разгром. На 26 юли в един от старопланински проходи (вероятно Върбишкия) българските войски на Крум ликвидират почти напълно агресора. Никифор Геник загива в битката, главата му е отрязана, черепът му е обкован със сребро по заповед на хан Крум (изработена е ритуална чаша - акт, свързван с религиозните представи на старите българи).