Тежка година била 1913. В селата са получени известия за загинали по фронтовете. Много родове били в траур, забрадки  се чернеели във всяко село. Мъжете били по фронтовете на Междусъюзническата война. По обяд откъм селата от север и шосето Силистра-Добрич се вдигнали огромни облаци от прах.

Времето било слънчево и тихо. „Какво е това”? – питали се един друг и недоумявали: „Да е нова война?”.

Съдбата била отредила този Петровден да е най-черният за този край. Между селата препускали с коне момчета. Те носели лошата вест, че идват румънски войски. Прахът, вдигнат от войската, се виждал от километри. По шосето Силистра-Добрич се движела дълга колона. От нея се отделяли по-малки отряди, които влизали в селата.

Тервелския край бил окупиран още през първия ден. Настанала паника. Жините пищели. Децата плачели и бягали в обятията на майките си. Всички изпаднали в ужас. Бързо впрягали каруците и тръгват за село. Надвечер румънците нахлули в селата на Тервелския край. Нападали вероломно, в гръб, без да обявят война. Влизат по дворовете. Старите хора се държали за главите и се молели Бог да ги спаси.  Окупаторът нямал милост. Грабел и грабел. Посягал на моми и млади невести. Над Добруджа паднал мракът на робството. Върху Тервелския край,  изолиран от света, забравен от царя и от бога, потънал в бедност и невежество, се стоварила още една голяма беда.

Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 година, натрапен от великите сили, предал Южна Добруджа на Румъния. Окупаторът веднага установил строг режим. Приемал  закони, с които отнемал част от земята на добруджанци. Премахнал всички свободи. Закрива ли се българските училища и се откривали румънски. В тях забранили да се говори на български. Добруджа била подложена на денационализация. По силата на договора от 28 юли 1913 г. добруджанци били демобилизирани от Българската армия. Завръщайки се по родните места, те виждали как окупаторът се разпореждал с имотите им. Както в цяла Добруджа, така и в Тервелския край, се надигнала съпротива срещу румънските безчинства. Започнали да се изграждат нелегални комитети, които подготвяли населението за съпротива.

През 1915 година България се включила в Първата световна война на страната на Германия и Австроунгария, за да реши своя национален въпрос. На 1.09.1916 г. обявила война на Румъния. Това се посрещнало от населението на Тервелския край като празник – писнали гайди, завили се хора. От река Дунав до Черно море се разгърнала Трета българска армия под командването на генерал Стефан Тошев, настръхнала и готова за отмъщение. Още същия ден тя получила заповед и като лавина се стоварила върху румънците. Към град Тервел се насочила Първа конна дивизия, командвана от ген. Иван Колев - добруджанец от Северна Добруджа. В Тервел била обкръжена една румънска дружина от 1000 войници. С бързи действия в продължение на 3 часа дружината била разбита, нашите взели много пленици. Загинали 634  румънски войници. Тервел и селата край него били освободени на 2.9.1916 г. После дивизията се насочила към с. Кочмар. Там била обкръжена голяма авангардна част на 19-а румънска пехотна дивизия, движеща се към Тутракан. Започнала жестока битка, известна в историята като Кочмарска. В нея се прославил големият пълководец ген. Иван Колев. Той продължил успешно похода си по посока Добрич и помел по пътя си румънските войски. При селата Пор. Гешаново и Карапелит разбил голяма румънска групировка. Избил, пленил и разпръснал като пилци малкото спасили се войници. Осуетени били плановете за помощ на румънските войски при Тутракан. По този начин действията на ген. Колев решително допринесли за победата на нашите войски на 5 и 6. 9 1916 г. при Тутракан. След освобождението на Тервелския край, годните за военна служба добруджанци масово се стекли в казармите на 7, 31, 19, 48 полкове в състава на Четвърта Преславска дивизия, командвана от ген. Киселов. В тази епопея загинали свидните наши земляци Хамил Тахиров Ахмедов от с. Честименско – 7 п.п., Димитър Стоянов Георгиев от с. Коларци – 48 п.п., Жечо Стоянов Железов от с. Мали Извор – 7 п.п. От село проф. Златарски загинали Стоян Иванов Мутафов, Иван Атанасов Великов от 19 п.п.

Предугаждайки погрома си, през август 1916 г. румънците извършили друго жестоко престъпление. Откарали добитъка, старци, жени и деца от всички добруджански села в молдовски концентрационни лагери, откъдето мнозина не се завърнали. По пътя ги биели с приклади, обиждали ги, оставяли ги без храна, вода, изоставащите разстрелвали като кучета.

Добре е във връзка с 90-годишнината от Добруджанската епопея да се установи кои са тези неизвестни нещастници, които не са се завърнали.

Ужасите, които изживели нашите деди от 1913-1916, 1919-1940 г., никога няма да се забравят. Добруджанци усилено се готвели за борба срещу окупатора. Народът запял песни по седенки, по поля за Дочо Михайлов, за загиналите в молдовските лагери.

Песента на Стояна Момчилова от село проф. Златарски „Трудни години, най-усилна беше 1916 г.” ни връща към трагичната 1916 г., а песента на Иван Гушев за Дочо Михайлов повдигал духа на добруджанци за борба. От Тервелска община били откарани 159 души: старци, жени и деца. Няма данни колко от тях не са се завърнаха,  мъченици, които почиват в братски могили на чужда земя. Над техните гробове майки, невести и клети сираци не са плакали. Цветя не са поставяни. Свещица не е палена

Добре, че надделя човешкия разум и през септември 1940 г. до кръвопролитие не се стигна. Добруджа беше освободена по мирен път.

Поклон пред загиналите за свободата на Добруджа!

Петър ЖЕКОВ