Гръцката Нова година е наричана олимпийска. Месец юли на 776 г. пр.н.е. бил времето не само на първата олимпиада, но и началото на новата система на измерване на времето.

Годината започвала през юли, но в объркания гръцки календар това можело да се случи и през друг месец. Днес обаче новогодишните бутилки шампанско в Атина гърмят на 1 януари.

Римляните поставили свое начало на летоброенето още при основаването на Рим. През 46 г. пр.н.е. - по нареждане на Юлий Цезар, в този календар направили реформа - било прието, че годината се състои от 365 дни и 6 часа. Новата година трябвало да се чества на 1 януари, но самите тържества започвали от 17 декември и траели 2 седмици. През 1582 г. Юлианският календар бил заместен с Григорианския. (Тази реформа била извършена от папа Григорий XIII). Според него Нова година се празнува на 1 януари.

Японският календар е древен. Според него, всяка година преминава под знака на различен зодиакален символ: тигър, кон, заек, плъх, куче и т.н., общо 12 символа. Новогодишният празник в Япония трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва със 108 камбанни удара.

В индийския календар били определени около 20 различни изходни дати, между които и датата на смъртта на Буда. През 1952 г. специална комисия създала нов календар. Продължителността му съответства на тропическата година и обикновено наброява 365 дни, а през високосните години - 366 дни. Новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март.

Виетнамската Нова година, наричана празник Тет, се празнува според лунния календар. Всеки месец по този календар започва от вечерта, когато отново се покаже лунният сърп. Годината наброява 354 дни, а началото на лунната година в продължение на 33 години преминава поредно през всички годишни времена.

Арабският календар е напълно непонятен за нас. Той започва от 16 юли („преселването" на Мохамед). Затова Нова година трябва да се празнува непременно през юли, но невинаги този празник съвпада с началото на календарната година. Арабският календар е свързан с лунната година, която е с 11 дни по-къса от слънчевата. Затова Нова година започва най-различно.

Григорианският календар, действащ днес в повечето страни, също не е съвършен. Към ООН съществува специална комисия - от години вече, натоварена с неговото усъвършенстване. Един от изработените проекти е годината да бъде съставена от 13 месеца от по 28 дни и да има 2 дни без дата, предназначени за честването на международни празници.