| изпрати публикация : календар : търсене : статистика : Архив : Има ли Дядо Коледа? : Интернет връзки : Polls |
|
|  |
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Българският контингент в Ирак дава първите си жертви, в резултат на атака срещу база Индия. В рамките на 15 минути, между 12:45 и 13.00 часа местно време, са извършени три координирани нападения от самоубийци с коли-бомби.
Извършени са две почти едновременни атаки на летища в Рим и Виена. При тях загиват 18 и са ранени 111 души. 
Папа Йоан Павел II посещава в затвора Мехмет Али Агджа.
Убит е президентът на Афганистан Хафизула Амин. Той загива в резултат избухналата на 27 април 1978 г. революция, последвана от военен преврат и гражданска война – вълнения инспирирани от Съветския съюз. През декември 1979 г. СССР изпраща войски в Афганистан, с което грубо нарушава суверенитета на страната; народът на Афганистан оказва въоръжена съпротива. След преврата Афганистан е обявен за република. През февруари 1989 г. руското правителство се принуждава да изтегли контингента си от Афганистан. Приема се конституция. През 1992 г. просъветскто правителство е свалено; страната започва да се управлява от муджахадините, а неин президент е Б. Рабин. На 27 септември 1996 г. талибаните извършват преврат начело с Мола Омар; установява се проислямистко управление. Режимът приема в Афганистан ислямския терорист Осама Бен Ладен (след 11 септември 2001 г.) и отказва да го предаде на САЩ. През есента на 2001 г. талибаните са свалени от власт в резултат от военните действия на САЩ и Великобритания (с широка международна подкрепа), управлението поема временно правителство начело с Хамид Карзай. 
В Испания е приета нова конституция. Съгласно „Основния закон” Испания е обявена за наследствена конституционна монархия. 
По предложение на Людмила Живкова Министерският съвет решава да започне строителство на "Национална конгресно-концертна зала" (сега Национален дворец на културата).
Роден е Сергей Бодров (младши) - руски актьор, режисьор и сценарист; син на режисьора С. Бодров. Завършва МГУ “М. В. Ломоносов", специалност "История"; работи като учител, журналист, дори спасител на плаж в Италия. В периода 1997-1999 г. е водещ на тв предаване "Взгляд". Защитава дисертация на тема "Архитектурата във венецианската живопис от епохата на Възраждането". Дебютира като киноактьор с ролята си в "Бял крал, червена кралица" (1992 г.) Признанието на публиката и кинокритиците идва след ролята му във филма "Кавказкият пленник" (1996 г.), режисиран от баща му. Международната известност му носи участие във филмите на А. Балабанов “Брат" (1997) и "Брат-2" (2000). На 20 септември 2002 г. Сергей Бодров загива след свличане на скални маси по време на снимките за режисирания от него филм "Свръзка". 
Космическият кораб “Аполо – 8” се завръща на Земята. Той е изведен в орбита на 21 декември 1968 г. “Аполо – 8” успява да обиколи 10 пъти Луната. Пилоти на кораба са Уйлям Андерс, Франк Борман и Дж. Лъвел. 
Установени са дипломатически отношения с Исландия. До 1990 г. българските посланици в Кралство Норвегия традиционно се акредитират и в Исландия. В периода юни 1998 г. – юни 2003 г. за Исландия е акредитиран българският посланик в Кралство Швеция.
Роден е Едвин Стефанов Сугарев – български поет, литературовед и политик. Завършва специалност “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски” (1978 г.); асистент е по български език в Институт за чужди студенти (1980-1981 г.). От 1985 г. е научен сътрудник в Института за литература към Българска академия на науките; доктор (1985 г.; дисертация “Българската литература преди Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледи и стилистични паралели)”); преподавател е по нова българска литература в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (от 1987 г.). През 1989 г. е редактор на едно от първите самиздатски издания – алманах “Мост”. Член е на редколегията на списание “Литературна мисъл” (от 1990 г.); работи в ръководството на вестник “Демокрация”; главен редактор на “Литературен вестник” (от 1991 г.). Депутат е в VII Велико народно събрание, ХХХVI и ХХХVII Народно събрание (ръководител е на парламентарната група на СДС); председател на НД “Екогласност”; член е на Националния координационен съвет на СДС. Посланик е на Република България в Монголия и в Индия (до 2002 г.). Като поет дебютира в списание “Септември” (1980 г.). Съчинения: “Български експресионизъм” (1988 г.), “Лоши сънища” (1988 г.), “Водни кръгове” (1989 г.), “Вълча памет” (1989 г.), “Обратното дърво” (1989 г.), “Калейдоскоп” (1990 г.) и др. 
Холандия издава указ за независимост на Индонезия. 
Роден е Жерар Депардийо– френски актьор и режисьор. Завършва драматичната школа на Шарл Дюлен и на Жан Луи Коше, участва в кафе-театрална трупа. Дебютира в киното през 1966 г. Успехът го спохожда през 1973 г. ("Валсиращите"). Играе в "Двама мъже в града" (1973 г.), "Стависки" (1974 г.), "Венсан, Франсоа, Пол и другите" (1974 г.), "Седем мъртви по рецепта" (1975 г.), "Любовницата" (1975 г.), "Бакстер, Вера Бакстер" (1975-1977 г.), "Последната жена" (1976 г.), "ХХ век" (1976 г.), "Бароко" (1976 г.), "Камионът" (1977 г.), "Кажете й че я обичам" (1977 г.), "Пригответе си кърпичките" (1977 г.), "През нощта всички котки са сиви" (1977 г.), "Виоланта" (1977 г.), "Чао, самецо!" (1978 г.), "Кучета" (1978 г.), "Студен бюфет" (1979 г.), "Голямото задръстване" (1979 г.), "Чичо ми от Америка" (1980 г.), "Последното метро" (1980 г., "Сезар"), "Обичам ви" (1980 г.), "Инспекторът глупак" (1980 г.), "Лулу" (1980 г.), "Избор на оръжие" (1981 г.), "Съседката" (1981 г.), "Козата" (1981 г.), "По-големият брат" (1982 г.), "Дантон" (1982 г.), "Завръщането на Мартин Тер" (1983 г.), "Луна в канавката" (1983 г.), "Форт Саган" (1984 г.), "Тартюф" (1984 г., и режисьор), "Ляв бряг, десен бряг" (1984 г.), "Полиция" (1985 г.), "Една жена или две" (1985 г.), "Вечерно облекло" (1985 г.), "Всичко започва от улицата" (1986 г.), "Бегълците" (1986 г.), "Жан дьо Флорет" (1986 г.), "Под слънцето на сатаната" (1987 г.), "Камий Клодел" (1988 г.), "Странно място за срещи" (1988 г.), "Двамата" (1988 г.), "Твърде красива за теб" (1989 г.), "Разрешително за работа" (1990 г.), "Сирано дьо Бержерак" (1990э), "1492 г. – откриването на рая" (1992 г.), "Жерминал" (1993 г.), "Чиста формалност" (1994 г.), "Баща ми, героят" (1994 г.), "Полковник Шобер" (1995 г.), "Конник върху покрив" (1996 г.), "Таен агент" (1996 г.), "Осведомителят" (1997 г.), "Клетниците" (1998 г.), "Любовни думи" (1998 г.), "Човекът с желязната маска" (1998 г.), "Астерикс" (1999 г.), "Мостът" (1999 г.), "Гардеробът" (2001 г.), "102 далматинци" (2001 г.), "Нечиста игра" (2001 г.), "Призрачен град" (2003 г.), "Приятно пътуване" (2003 г.). Автор е на книгата "Откраднатите писма" (1988 г.). 
В Германия (Оберменциг, край Мюнхен) Българският противоболшевишки съюз на д-р Иван Дочев, Българският клуб на д-р Матей Жейков и бивши привърженици на БЗНС и Демократическият сговор основават Български национален фронт – една от организациите на българската политическа емиграция след края на Втората световна война. В ръководството на Българския национален фронт влизат д-р Ив. Дочев, д-р Георги Паприков, инж. Ангел Гъндерски, д-р Александър Любенов, д-р Христо Попов, д-р Димитър Вълчев и др. Тази организация си поставя за задача борбата срещу отечественофронтовската власт в България, възстановяване на Търновската конституция и регламентираните от нея порядки в страната. Неин печатен орган е в. "Национална България", редактиран от Д. Вълчев. Още в първите месеци от основаването си Българският национален фронт привлича значителна членска маса от бивши привърженици на Съюза на българските национални легионери, Националното социално движение на проф. Александър Цанков, запасни офицери и др. и се превръща в една от големите организации на българската емиграция. Изгражда свои клонове в Германия, Австрия, Турция, Гърция, Италия, Англия, САЩ, Австралия и др. страни. Присъединява се към Антиболшевишкия блок на народите (АБН), Американския конгрес за мир и свобода чрез освобождение и Американците за освобождение на поробените народи. Влиза в контакт със Съюза на българската национална емиграция в Рим и с Българското национално движение в Западен Берлин, установява сътрудничество с Американо-българската лига и с Българската лига за правата на човека, прави опит за сближение със Съюза на свободните българи и пр. През 1952 г. организацията се разцепва на две формации: Български национален фронт ("Борба") начело с Ив. Дочев и печатен орган сп. "Борба" и Български национален фронт ("Свобода"), оглавен от Хр. Станев, и печатен орган в. "Свобода". След настъпилите промени през ноември 1989 г. в България и двете организации се саморазпускат, като ръководните им дейци и по-голямата част от членската им маса постепенно се завръщат в страната. 
Влиза в сила Бретън-Уудското споразумение за създаване на Международната банка за възстановяване и развитие – МБВР (International Bank for Reconstruction and Development – IBRD) и Международния валутен фонд – МВФ (International Monetary Fund – IMF). 
Извършен е неуспешен опит за покушение на японския принц регент Хирохито.
В Белград завършва I-ва Балканска социалдемократическа конференция с участието на делегати от БРСДП (т. с.) На тази конференция Димитър Благоев за пръв път официално афишира идеята за Балканска федерация.
Родена е Марлене Дитрих (Мария Магдалена фон Лош) – американска актриса от немски произход. Работи в Холивуд от 1930 г. От 1979 г. живее в Париж в пълно усамотение. Създава образа на съблазнителната жена-вамп: "Мароко" (1930 г.), "Синият ангел" (1930 г.), "Шанхай – експрес" (1932 г.), "Градината на Аллах" (1936 г.), "Ангел" (1937 г.), "Седем грешници" (1940 г.), "Мартин Руманяк" (1946 г.), "Червената Лола" (1950 г.), "Свидетел по обвинението" (1958 г.). Играе още във филма "Присъдата в Нюрнберг" (1961 г.), след който се оттегля от киното. Снима с най-големите режисьори: Джозеф фон Щернберг (7 филма от 1929-1935 г.), Рене Клер, Б. Уайдлър, Стенли Крамер, А. Хичкок, Фриц Ланг, О. Уелс. Партнира си с Джон Боайе, Дж. Уейн, Ж. Габен, Шарл Боайе, Джеймс Стюарт, Б. Ланкастър, Чарлз Лоутън, С. Трейси. За последен път се снима в "Просто жиголо" (1979 г.). Умира на 6 май 1992 г. в Париж. Погребана е в Берлин. 
Недоволни дейци от "Македонската книжовна дружина" създават дружество "Братски съюз" с председател Трайко Китанчев и подпредседател Наум Тюфекчиев и с орган в. "Право".
Умира Николай Алексеевич Некрасов – руски поет. Роден е на 28 ноември 1821 г. Следва в Петербургската кадетска школа, след което постъпва в университета. През 1846 г. издава сбирката "Петербургска физиология", която го прави известен. Съредактор е на списание "Отечествени записки" (заедно със Салтиков-Шчедрин). Най-значителната му творба е "Кой в Русия живее добре”. 
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) части на Западния отряд, командван от ген. Гурко, преминават билото на Стара планина и завземат селата Чурек, Потоп и Елешница. Дясната колона на отряда се изкачва на връх Мургаш. В същия ден Сюлейман паша установява главната си квартира в София. 1877 г.
Сръбски части затварят блокадата на Ниш и започват боя за Пирот. След успешни бойни действия града е освободен само за ден. 
Призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка е арестуван Васил Левски. Първоначално е отведен за разследване в Търново (днес Велико Търново), а след това е изправен пред специален съд в София. Пред съдиите прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация (ВРО) върху себе си и по такъв начин не позволява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен на 18 февруари 1873 г. (6 февруари стар стил) край София (на мястото на днешния паметник в центъра на столицата). 
Чарлз Дарвин започва своето пътешествие, довело до откриването на еволюционната теория. По време на околосветската си експедиция с кораба "Бигъл" (1831-1836 г.) събира богати колекции и огромен фактически материал по ботаника, зоология, биогеография, антропология, палеонтология, геология и етнография. Основите на еволюционното учение на Дарвин са изложени в съчинението му "Произход на видовете". В допълнение на еволюционната си теория издава и други капитални трудове: "Измененията на животните и растенията при одомашняване", "Произходът на човека и половият отбор". Дарвин има много трудове по ботаника, зоология, геология; пръв установява и биогенния произход на почвата. 
Роден е Луи Пастьор– френски биолог и химик, член на Парижката академия на науките (от 1862 г.) и постоянен неин секретар (от 1887 г.) и на Френската медицинска академия (1873 г.). Професор е по химия в Страсбург и Лил, директор е на "Екол Нормал" в Париж (1857 г.), титуляр е на Катедрата по химия в Парижкия университет (от 1867 г.). Първоначално работи в областта на химията и кристалографията. Открива оптическата изомерия на веществата, влезли в основата на стереохимията. През 1857 г. установява биологичния характер на ферментацията, оборва теорията за самозараждането и доказва, че микроорганизмите могат да произлязат само от микроорганизми. През 1865 г. предлага метод за запазване на виното от разваляне, използван днес широко под наименованието пастьоризация. Създава метод за борба с епидемичните заболявания на копринената буба, обосновава понятието за специфичността на отделните видове микроорганизми, въвежда ваксинацията. Световна известност получава с метода за ваксинация против бяс, приложен на човек за първи път с пълен успех през 1885 г. С международна подписка е построен и открит през 1888 г. в Париж Пастьоровият институт, чийто пръв директор е Пастьор. Умира на 28 септември 1895 г. 
Руският император Павел Първи е избран за Велик магистър на Малтийския орден.
Роден е Йохан Кеплер - немски астроном, открива законите за движението на планетите. След обучението си в манастирско училище през 1589 г. постъпва в духовната семинария при Тюбингенската академия, която завършва със степен бакалавър. През 1591 г. постъпва в Тюбингенската академия, където завършва образованието си. Проф. М. Местлин запознава Кеплер с хелиоцентричната система на света на Н. Коперник, но сам е принуден да преподава астрономия в съответствие с геоцентричната система на Птолемей. Завършва академията (1593 г.) със степен магистър, но е обвинен в свободомислие и не е допуснат до богословска кариера. Преподава математика в гимназията в Грац (Австрия). Там написва своето първо голямо съчинение - “Тайната на Вселената” (1596 г.), в което се опитва да установи разстоянията от планетите до Слънцето и размерите на правилни многостенници. В Прага издава редица трудове, между които трактата “Допълнения към Витело” (1604 г.) - за приложението на оптиката към астрономията, в който разглежда астрономическата рефракция и отбелязва сиянието, появяващо се около Слънцето по време на пълни слънчеви затъмнения. В трактата “Диоптрика” (1611 г.) описва изобретения от него телескоп (т. нар. зрителна тръба на Кеплер). Важно негово съчинение е “Нова астрономия” (1609 г.), посветено на изучаването на движението на Марс според наблюденията на Т. Брахе и съдържащо първите 2 закона за движението на планетите. Трудът му “Съкращение на коперниковата астрономия” съдържа извод, че първите 2 закона, установени за Марс, се отнасят за всички планети, както и за движението на Луната около Земята, а третият закон се прилага и към 4-те спътника на Юпитер. През 1619 г. издава трактата “За кометите”. През 1628 г. в търсене на средства за съществуване постъпва като астролог при пълководеца А. Валенщайн и до 1630 г. живее в Заган (днешен Жаган, Полша). Последното произведение на Кеплер е фантастичният роман “Сън”, издаден посмъртно през 1634 г. 
Умира Хрельо (Стефан Драговола) – феодален владетел на областта между реките Струма и Вардар. Стреми се да поддържа мир с Византия и Сърбия. Установява се в Рилския манастир, където изгражда нова каменна църква (1335 г., съществувала до 1834 г.) и кула, запазена до днес (т. нар. Хрельова кула). Отхвърля зависимостта си от сръбския крал Стефан Душан (1342 г.) и признава върховенството на византийския император Йоан VI Кантакузин, като получава от него титлата кесар. Застрашен от сключения впоследствие сръбско-византийски съюз, става монах под името Харитон. Убит е от приближени на Стефан Душан. Кулата, съградена от него в двора на Рилския манастир, е с висока 23 м, основата й е с размери 8,25/7,75 м. Над зимника й се издигат 5 етажа, свързани с каменни стълби, вградени в стените. В горната част се намира параклисът “Преображение” със запазени остатъци от стенописи, датиращи от ХIV в. На западната страна на кулата през 1844 г. е изградена двуетажна камбанария. 
Умира Фердинанд I Велики (Фернандо I Велики) – крал на Кастилия (от 1035 г.) и на Леоно-кастилското кралство (от 1037 г.). Роден е през 1016 г. или 1018 г. Женен е за сестрата на леонския крал Бермудо III, след смъртта на който обединява Леон и Кастилия (1037 г.). Възвръща от арабите голяма територия, принуждава емирите на Толедо, Бадахоса, Сарагоса и Севиля да се признаят за негови васали. Към края на управлението му под негова власт е значителна част от Пиринейския полуостров. След смъртта му държавата, съгласно неговото завещание, е разделена между тримата му синове и двете му дъщери. |
| Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България Всички права запазени. |
Powered By Geeklog Страницата е генерирана за 0.08 секунди |