изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 09:04 EET
РАБОТИЛА В ЛИБИЯ МЕДИЦИНСКА СЕСТРА: НАРИЧАХА НИ БЕЛИТЕ РОБИНИ    
Интервюта

Росица Николова има над 20-годишен стаж като медицинска сестра. Семейна е, има две деца и внук на 3-години. За читателите на НДТ тя разказа за периода, през който е работила в Либия, за униженията, на които са били подлагани българските медицински сестри там, за страха, в който са живели... Росица Николова смята, че либийците са способни да изпълнят смъртните присъди на петте медицински сестри



- Г-жо Николова, кога работихте в Либия и къде? Бихте ли разказали за начина, по който отидохте в арабската държава, за условията там?

- Работих в Либия през 1988 и 1989 година, през март 1990 г. се върнах в България. По щастливо стечение на обстоятелствата, това стана в последния ден преди да затворят границата на Либия - на 13 март. Работех като медицинска сестра в Триполи - в детска болница в интензивно отделение за недоносени деца. В Либия отидох чрез фирма \\"Медиксим\\". Те трябваше да ни организират курс по английски език преди да заминем, защото много малко от нас знаеха чужд език. Това не стана, пуснаха ни като парашутисти. Попаднах в Либия без да знам нито английски, нито арабски, така беше и с повечето сестри. Това за нас беше един голям стрес - попадаш в нова страна, на непознато място, не знаеш език... Групата ни бе от около 20 медицински сестри. Настаниха ни в един хотел, в който хигиената беше под всякаква критика, беше пълно с едни едри хлебарки... В хотела трябваше да сме само българи, но имаше и либийци. Бяхме по две-три в стая. Изпитвах голям страх, когато вечер останех сама, вземах една голяма маса и я слагах на вратата. Сутрин минавахме през стол, за да си вземем закуска. Бъркат в един голям кош, от там излиза и котка. Отказвам хляба. Отивам да си взема капучино или кафе, а то - направено със солена вода. При тях водата е солена, попречистена от морето и толкова. За да пиеш сладка вода, трябва да изминаваш 20 километра, за да си вземеш. Аз имах братовчед, който работеше в Либия и ми носеше веднъж седмично сладка вода. Но другите българки нямаха тази възможност. След доста време успяхме да си уредим въпроса. В Либия имаше магазини с по-дефицитни стоки, нас в тях не ни допускаха.

В болницата бях ръководител на българския екип, водех графиците. Човек от посолството ме накара да водя на работа медицинска сестра, която я нямаше. Не се съгласих и той ме заплаши, че ще ми направи черна характеристика за България. Разбрахме, че тази медицинска сестра била продадена от посолството на семейство на висш служител в Либия и работела като слугиня. Нямала право да контактува с близките си, с колеги, да говори по телефона. Разшумяхме се и успяхме да я върнем. Сега си давам сметка какво е можело да ми се случи... Човек от посолството имаше връзка с две жени от България. Едната полудя и после се самоуби. Другата си дойде в България и повече не успя да отиде в Либия.

- Какви бяха условията в болницата, в която работехте?

- Условията в болницата бяха много лоши, беше много мръсно. Нямаше санитари във всяко отделение, а само минаваха да събират боклука. Огромни хлебарки, влизат в ковьозите... Либийските лекари работят с дрехите и обувките, с които са били отвън, не се преобличат. Дори не си измиват ръцете преди да бръкнат в ковьоза. Имали сме бебе със седем вида бацили. Случвало се е вечер по четири деца да свалям в моргата... А отделението бе с капацитет около 20 деца. Иначе, в болницата имаха силни антибиотици, такива, каквито в България още не познавахме. Ползваха абокати, бебетата бяха с памперси, а у нас още ги повивахме. Но навиците ги нямаше, не ставаше дума за недостиг на средства. Веднъж ни събра матроната на болницата - нещо като старша сестра. Тя беше жена на висш либийски служител. На срещата ни попита защо има толкова голяма смъртност. Филипинските сестри не казаха нищо, може би защото и техните навици бяха такива. Българките обаче казахме, че се дължи на лошата хигиена. Тогава затвориха част от отделенията, периодично ги пръскаха за хлебарки. Имаше ефект.

- А в каква обстановка работехте?

- Бяхме в постоянно напрежение. Имаше информация, че американците се готвят да взривят завод край Триполи. Либия казваше, че в него се произвеждат сладкиши, а той беше химически. Бяхме задържани, понякога и по четири дни, за да може - ако се наложи, да ни прехвърлят в този завод като заложници. Поради този стрес не можехме да се отпуснем, а те едни весели, не се страхуват от бомбардировките. Имаха сляпо доверие на Кадафи, бяха наивни, фанатици. Нас ни наричаха белите робини. Имахме надзиратели, които непрекъснато ни следяха в болницата. Вечерно време със стъпка на котка влизаха да ни проверяват - работим ли, спим ли, как работим. Един ден донесоха бебе във видимо добро състояние, а в нашето отделение се занимавахме само с най-тежките случаи. Попитах колежката, тя беше българка, какво му има. А тя ми даде знак с очи да не питам много. После ни каза, че е със СПИН. И добре че ни каза, защото на винаги имахме ръкавици, а то беше току-що родено, цялото в кръв.

- В предварителния разговор споделихте, че още в България са ви предупредили, че в Либия има СПИН.

- Преди да тръгнем за Либия, в България ни направиха изследвания за СПИН, за да докажат, че сме здрави. Като се върнахме, пак ни изследваха на няколко пъти. Да, предупредиха ни, че в Либия има СПИН. Но тогава в България не бе така разгласено за заболяването, бях чувала само за няколко болни моряци. Не се знаеше дали не се предава и от комари.

- Какво беше отношението на обикновените либийци към българските медицински сестри?

- Към нас имаше едно подигравателно отношение. Но то бе продиктувано от отношението на самата България към нас. Тогава държавата ни вземаше две трети от заплатите, които либийците ни даваха. Това не го знаехме предварително. Но, когато успееш да се докажеш в работата си, либийците започват да те уважават. Дори три български медицински сестри успяхме да си извоюваме да бъдем в една смяна. Но не всички успяваха да извоюват уважението. Имаше една такава сестра и отношението на всички други колежки към нея беше много лошо. Сменяха й изследванията, спираха кислорода на нейни деца, тя работеше при по-големите.

- Споменахте за служител в посолството, всички ли бяха такива? Срещахте ли тяхната подкрепа, как се отнасяха към вас?

- Отношението на хората от посолството към българските медицински сестри беше много лошо. Веднъж без да искам дочух разговор между двама служители. Единият попита другия къде отива, а той отговори \\"Отивам да посрещна курвите\\". За лошото отношение говори и д-р Здравко Георгиев. Не бяхме защитени нито от посолството, нито от фирмата, която ни изпрати в Либия. Когато се оплаквахме в посолството, че ни задържат, че даваме извънредни дежурства, които не ни се заплащаха, казваха \\"Вие сте на подчинение на либийците\\".

- Смятате ли, че петте български медицински сестри са невинни?

- Убедена съм, че са невинни. Въпреки че изпитвах негативизма на либийците, аз не бих могла да направя такова нещо на едно дете. Не мога да допусна, че майка може да направи това, в което ги обвиняват. И още повече - при това надзираване.

- Според Вас, правилна ли беше през годините политиката на управляващите ни спрямо Либия?

- Мисля, че не е правилна, трябва да се действа по-твърдо. Либийците, когато усетят слабост, стават много силни. Тяхната психика е такава. Може би трябва да се използва някаква хитрост. Аз така се върнах в България. Договорът ми беше за две години и трябваше да се прибера на 9 януари. Аз исках да направя това и по-рано, но нямах право. Заради промените у нас след 1989 година, вече нямаше договор между България и Либия и наши сестри не идваха там. Нямаше кой да ни смени. А трябваше да се върна, защото дъщеря ме беше абитуриентка. Бях понаучила някои хитрости от посолството. Взех визата на човек, който трябваше да се върне в България. Понеже либийците искаха копия, с коректор изтрих името и написах моето. Върнах се точно на 13 март, когато взривиха химическия завод в Триполи. Имала съм късмет. Другите български медицински сестри се върнаха от Либия доста по-късно, чак през лятото.

- Въпреки ужасните неща, които разказахте, българи продължават да ходят да работят в Либия...

- Като се върнах, мислех да седна, да напиша нещо - като книжка, и да кажа на хората да не ходят в Либия. Преди аз да отида, вуйчо ми беше работил там. И казваше \\"100 жени да имам, една няма да пусна в Либия\\".

- Мислите ли, че Кадафи може да изпълни смъртните присъди?

- Да. Искам да бъда оптимист, но като ги знам либийците какви са... Сестрите трябва да имат много голям късмет, за да се върнат в България. Трябва да стане чудо. А и като се върнат в България, какъв ли ще е животът им, те са съсипани психически.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

 


Сходни връзки

РАБОТИЛА В ЛИБИЯ МЕДИЦИНСКА СЕСТРА: НАРИЧАХА НИ БЕЛИТЕ РОБИНИ | 1 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.
РАБОТИЛА В ЛИБИЯ МЕДИЦИНСКА СЕСТРА: НАРИЧАХА НИ БЕЛИТЕ РОБИНИ
Автор: Anonymous да 2007-02-14 @ 11:17 EET
ами какво правите там бе алчни хора-защо не си стоите в България-бизнес план обаче си направихте и решихте че е много изгодно а?за 2 месеца -кола за 5 месеца апартамент и тогава щяхте да се ежите в Добрич

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.08 секунди