Петко Ангелов, председател на Съюза на международните превозвачи и заместник-председател на БАСАТ съобщи, че ако транспортното министерство либерализира напълно пазара за транзитно преминаващите турски тирове, т.е. без разрешителни, то българските фирми ще изкарат камионите и ще блокират София.

Проблемът е, че по неофициална информация, Министерството на транспорта планира да въведе пълна либерализация – т.е. без разрешителни за турските тирове, които обявят, че преминават транзитно през България. Междуправителствената българо-турска среща ще се проведе на 28 февруари в Истанбул. Председател на българската делегация ще е заместник-министърът на транспорта Георги Петърнейчев.

Транспортното министерство и браншовите съюзи са единодушни, че когато става въпрос за превози само между двете страни – България и Турция, то режимът може да се либерализира. Защото ще облекчи малките превозвачи от двете страни на границата. Страните са единодушни, че ще се въведе разрешителен режим при превозите за трети страни. Нерешеният засега въпрос остава за турските тирове, които ще преминават през България като обявяват, че минаването е транзитно. Според транспортните фирми от БАСАТ, в които влизат най- големите компании за превоз на международни товари като СОМАТ, няма кой да попречи на турските тирове да товарят стока от България и да я карат до страни от Европейския съюз. Защото фактически като минат българската граница, те влизат във вътрешноевропейското пространство.

По данни на БАСАТ, на ден през страната ни транзитно преминават по 1500 турски превозвача, докато българските камиони, които вървят през Турция транзитно в посока на Иран и останалите арабски страни са едва 15-20 дневно.

Росен Димитров, говорител на браншовата асоциация и директор в СОМАТ, уточни, че българските фирми са готови да отстъпят само по отношение на това през страната ни да преминават безплатно на реципрочна основа толкова турски автомобили, колкото и български камиони минават транзитно през турската страна. Всички останали над тази норма, договорена двустранно от българо-турската работна група, да си плащат за транзита през наша територия, коментира Димитров.

Според браншовата организация, транзитно преминаващите турски камиони през България годишно са от порядъка на 250-300 хиляди.

Правилата за транзитно преминаващите през страната ни камиони, които са от държави извън Европейския съюз, ще се унифицират, съобщи ден преди това на същата работна среща директорът на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта Володя Киров.

Киров отказа да даде каквато и да било информация за позицията на българската страна в преговорите с Турция за транзитните превози през наша територия на фирмите за международен автомобилен превоз от източната ни съседка. Единствено уточни, че на преговорите ще поканят и представител на браншовия съюз. Володя Киров уклончиво каза, че нашата администрация ще защити родните превозвачи, доколкото може.

Браншовият съюз на превозвачите е решил да изпрати на срещата търговския директор на СОМАТ Димитър Николов, но само ако преди това се запознае с изходната позиция, която представителите на българската държава ще защитават в преговорите. Председателят на управителния съвет на БАСАТ Миролюб Столарски уточни, че няма да изпратят свой представител, ако позицията на държавата не защитава интересите на родните превозвачи, защото техен представител на срещата фактически ще узакони взетото решение.

Директорът на “Автомобилната администрация” Володя Киров обвърза въвеждане на разрешителен режим за транзитно преминаващите турски тирове през България с разрешенията за транзитно премиващите български международни превозвачи през Сърбия и Черна гора до страните от Евросъюза, а и с разрешенията за превоз през Украйна към Русия.

От БАСАТ коментираха, че тази позиция на транспортното министерство е трудно защитима пред Европейската комисия. Спогодбите за международен товарен превоз са двустранни, и това, че ще либерализираме напълно превозите си с Турция, не означава, че ще ги либерализираме и с Украйна или Сърбия, коментираха от браншовата организация.

Такова решение е трудно защитимо и пред Брюксел, защото според нормативната уредба на Общността, не може една страна да предоставя по-преферециални условия на друга, ако това не е валидно за всички останали членки на ЕС.

От БАСАТ се заканиха да търсят подкрепа от народни представители за защита на пазара си у нас.

Заместник-министърът на транспорта, който отговаря пряко за превозвачите, Георги Петърнейчев не се появи на срещата, въпреки че беше приел поканата. По тази причина не стана ясно как държавната власт ще защити интересите на родните превозвачи на нашия пазар.

По време на срещата стана ясно, че международните превозвачи са успели да си “извоюват” отпадането на ДДС върху частите за ремонт на превозните средства. В европейската директива е записано, че частите за ремонт на моторни превозни средства са освободени от ДДС, докато в българската нормативна уредба от данъка са освободени само железниците, морските съдове и авиопревозвачите. По думите на Володя Киров, от финансовото министерство са казали, че автомобилните фирми имат “известно основание” да искат българското законодателство да се хармонизира напълно с европейското и частите за ремонт да се освободят от ДДС. Това най-вероятно щяло да стане в готвените промени на Закона за ДДС, допълни той.

Международните автомобилни превозвачи искаха да си връщат и акциза върху горивата, така както това се случва в страните от Европейския съюз. На този етап това им искане не е уважено от финансовото ведомство, уточни директорът на “Автомобилна администрация” Володя Киров. Причината е, че според европейските регламенти, данъкът върху горивата се връща, когато надвиши нормата от 302 евро за 1000 литра. В България той е 535 лв. за 1000 литра.

Докато държавата мисли как ще защити българския пазар за родните превозвачи, от СОМАТ поканиха по-малките фирми да се обединят. Търговският директор на СОМАТ Димитър Николов сподели, че на общия европейски пазар дори групата Willi Betz, част от която е СОМАТ, изглежда малък превозвач.

СОМАТ има нужда от още капацитет, уточни Николов, а малките превозвачи имат нужда от сигурност, за да оцелеят. Малките фирми имат преимуществото да познават много близко клиентите си и дори семействата на работещите при тях. Докато големите фирми имат развита логистична мрежа, големи товародатели и сигурен пазарен дял.

Според Димитър Николов обединение между малките фирми и СОМАТ може да използва създадените вече транспортни системи и клиентска база на голямата компания.

Дестинациите, по които СОМАТ си търсят партньори, са превозите от Европа за Кавказките републики, за превози от Германия за Турция и обратно, както и превози на леки автомобили от и за Европа до кавказките републики и Иран.  

По-малките фирми могат да ползват марката на голямата марка, за да извършват превози във вътрешността на страната.

СОМАТ обещаха плащане по 0,76 евро за километър пробег гарантирано, дори и при празен пробег.

Готви се списък на рисковите фирми в автомобилния транспорт

Списък на рисковите фирми за автомобилни международни превози ще изготвя Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, съобщи директорът й Володя Киров. Той не уточни какви ще са критериите, по които ще се оценяват фирмите дали са рискови или не, но ще се преценява финансовото им състояние и степента на нарушенията, които са извършили съответните компании.

Председателят на УС на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ) Миролюб Столарски уточни, че те са поискали удостоверенията за “благонадеждност” на фирмите да се издават от съответните браншови сдружения. Така както това е при архитектите, лекарите и строителите. От транспортното министерството обаче се опасявали, че браншовите съюзи няма да са достатъчно критични.

http://mediapool.bg