Професионалната му дейност започна в хирургическото отделение на Окръжна болница - Добрич. Специализира Анестезиологоя и интензивно лечение /1978/ и Реанимация /1979/. През 1984 г. той е вече в групата млади специализанти за трансформация на сърце при професор Александър Чирков. Продължава в Клиниката по неврология и неврохирургия като младши асистент, ст. асистент, гл. асистент в периода 1985-1997 г. В тези десетилетия защитава кандидатска дисертация \"Тъканна хипоксия и значението й при изкуствена белодробна винтилация\". Темата намира приложение в... космонавтиката. След 1997 г. д-р Карадимов е доцент, оглавяващ клиниката по анестезиология и интензивно лечение в болница \"Царица Йоана\" - София. Специализира в Кембридж, Берлин, Мадрид, Осло, Рим, Глазгоу, Виена, Касел /Германия/. Има над 165 научни публикации, 9 монографии. Ръководител е на пет специализанти-докторанти, от които вече трима са защитили успешно.

ЩАСТЛИВ съм да поздравя моя приятел за високото признание и цял живот ще му бъда благодарен - нали така се казва, защото съм още жив и мога да му кажа. Преди време научих, че някъде в Родопския край имало обичай, когато някой спаси някому живота, спасеният да поиска да му стане кръстник. Умно го е измислил народът -  живееш с нечия помощ втори живот и този, на когото го дължиш, влиза в кръга на най-близките ти, става този, който трябва да споменаваш и тачиш редом с баща си и майка си. Искам далеч по-младият ми приятел да ми стане кръстник, приятелството ни да се скрепи с нещо по-яко от спомени за дните, когато откривахме заедно красотата на един круиз. Редя това и си зная, че Митко отдавна би ме прекъснал с думите: \"Я, стига бе Жоро! Дай да пийнем по едно - аз, когато имам, ти - каквото можеш!\".

СЯКАШ е по-важно да говорим за професията му, за екипа, с който работи в Централната реанимация на Университетска болница \"Царица Йоанна\" - София. Много пъти ме е канил да му се обадя, когато съм в командировка в столицата, но срещите ни си останаха в Добрич, а в София, след като свърша работата си в БНТ, най-много да се чуем по телефона. Животът е шегаджия. От най-непредсказуемите. Гостувах му и то твърде дълго. Беше последното познато лице, което видях, преди да заспя болничния сън, и първият, който по мъжки без увъртания ми разказа каква операция съм претърпял.

\"Под ножа на проф. Дамян Дамянов не се умира лесно!\" ми каза и изброи и специалистите, с която е направил тази сложна операция \"Уилпъл\" /гл. асистент д-р Лазаров, гл. асистент Владо Муйков, д-р Катя Чернева; специалиста подготвил с изследванията си операцията и включил се активно в следоперативната терапия доц. Борислав Владимиров; екипът анестезиолози, които ме \"извеждаха\" към живота - гл. асистент Дончо Вочев, ст. сестра Емилия Възовичка, очарователната сестра Миликина/. В деветте часа, в които ме прекроявали /отвън си видях само шева \"Мерцедес\"/ са се сменили два екипа анестезиолози.  Неговите хора. На вратата на реанимацията дълго време имаше някакъв плакат с програма за Световен симпозиум, а над печатните букви някой /вероятно пациент/ беше дописал с химикал. \"Без анестезиолога само в ръцете на хирурга пациентът е мъртъв!\" Наистина  тяхната роля е някак зад кулисите. От този, който ме \"приспа\", помня само някакъв профил в маска... Девет часа те са били моето сърце, мозък, бял дроб... не успях да стисна ръцете им. Това са \"хората на Митко\".

А сега - за бялата \"мафия\". В тези дни, когато си мислех, че с лични впечатления - похвали или оплаквания, радост от спасен живот и скръб на близки, можем да дадем гласа си на пациенти в хода на здравната реформа, моето прозрение е: здравето и животът не са обикновен продукт, който трябва да бъде \"реализиран\" от обикновен, опитен майстор. Не можем да се изплъзнем от властта на парите. На Сирни Заговезни поисках прошка за журналистическия си грях да търся безплатното здравеопазване, което години наред съм превъзнасял. Наясно съм, че моето спасение е и \"клинична пътека\" за която са изписани и килограми хартия. Съгласен съм, че и балансът трябва да се търси и в зачитането на исконното право на помощ за всеки, независимо къде живее. Първото и най-важно - специалистите да вдигат очи от компютрите, където търсят продукти по \"здравни пътеки\" и ги задържат по-дълго върху болния. Истината е, че във всяка професия има и висш \"пилотаж\". Мой късмет ли е, че попаднах на \"асовете\" в точния момент, че имах телефона на Митко? По време на дългото ми пребиваване в \"Царица Йоана\" - и в реанимацията, и в хирургията, смених много \"съквартиранти\" - хора от София, и от провинцията, най-далечната. В началото се стъписвах от докторския жаргон - \"Няма тръгване. Ще шием един, откаран ни от н-ска болница!\". Кой би заснел едно реалити шоу за нашенското здравеопазване - уверявам ви \"Спешно отделение\" ще бледнее като самодеен театър. Загубено време по врачки и баячки, нечии /така е/ лекарски грешки, непремерено време и професионализъм на личния лекар... И предпоследната гара /за съжаление - понякога и последната/, на която правят невъзможното, за да те върнат. По малко от пръстите на ръцете са болниците в България на световно равнище. Не е моя мисъл. Таксиметров шофьор ми каза: \"Братче, броят се на пръсти - попаднал си в една от тях. Повечето са екарисаж. Казваш, че те е рязал проф. Дамянов. Возил съм и пациенти на проф. Гайдарски. Не можаха да се изхвалят - сега карам такива, които ги ругаят. Искат да си оправят екарисажите, ама откъде да ги почнат...\"

Трябва да съм честен. За \"екарисажите\". Няма такива. В 45-годишната ми практика, в добруджанските върли зими /сега и такива няма/ съм снимал лекарки-момиченца, които израждат за първи път при на-тежки условия, плачат и работят. Синът на наши приятели беше прострелян в далечно крайгранично поделение. В главата. Спасиха го в София, наистина, откаран беше с военен хеликоптер, но в столицата е била втората операция. Опериращите потвърдили пред родителите: \"Ако не е бил колегата от Ямбол...\". Някакъв млад лекар, който се наел да прави животоспасяваща мозъчна операция в... \"Екарисаж\".

Моля за другото, по-важното. Докато бях в \"Царица Йоана\" двама млади лекари си взеха \"Довиждане\" и заминаха в японската болница на Токуда. По-високо заплащане, по-нормална и според изискванията обстановка за работа... Японската болница си е в София за платежоспособни пациенти, но при по-леки дежурства сестричките прехвърляха Интернет да разучават офертите за работа. Как да хвърля камък по бялата престилка, когато съм бил \"вътре\" в лудницата на тези нощни дежурства, редом с нищо несравнимото безсъние край болни, които са изпълнили леглата \"до дупка\". Ангели са да не изругаят и простотията на пациента, чакал до последно, и \"грешката\" на колеги, които им изпращат тежки случаи, за да спестят разходи и... смъртността на собственото си болнично заведение. Сигурно има \"клинична пътека\" за българското здравеопазване, но тя не бива да бъде Голгота с \"Осанна\" и \"Разпни го\"... Мен ме спаси \"бялата мафия\". Жив съм, за да кажа - \"Бдете, хора, да не се оттегли в чужбина точно тази \"мафия\".