Повтарят ли се за БСП събитията от 1996 година?

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 23:57 EEST

Повтарят ли се за БСП събитията от 1996 година?

2007-05-09 @ 12:25 EEST

Валентин Вацев, бивш член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП, в интервю за предаването на Нова телевизия “Коритаров live”

Водещ: Повтарят ли се за БСП събитията от 1996 година? Мнозина помнят, че това бе годината, която постави началото на сриването на предпоследното управление, доминирано от социалисти. Това бе управлението с министър-председател Жан Виденов. Тук при нас гост е Валентин Вацев, бивш член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП по времето на Жан Виденов и един от неговите най-близки съмишленици. Добро утро и добре дошли.
Валентин Вацев: Здравейте.
Водещ: Г-н Вацев, има ли основание твърдението, че за БСП събитията от преди 11 години се повтарят?
Валентин Вацев: В известен смисъл в историята всичко се повтаря. Аз не бих търсил директни аналогии между тогава и сега, но доколкото става дума за един и същи политически субект, и само толкова, въпросът ви има смисъл. Но аз бих започнал така – през последните години аз упорито държа на правото си на политически покойник, отклонявам всякакви журналистически предложения и ако се съгласих да разговарям с вас, това е защото вие не сте обикновен български журналист, вие сте особено добре информиран.
Водещ: Полазиха ме хладни тръпки, г-н Вацев, защото досега си мислех, че съм агент, сега ще се окажа погр***ен агент, ако вие сте политически покойник.
Валентин Вацев: Добре, да направим тогава… Не, погребението беше отдавна. Сега вече можем да се усмихваме, след като аз се усмихвам, никакви студени тръпки не бива да има при вас. Вие наистина сте добре информиран и ви моля да не се занимаваме с баналности от рода на “Орион” и т.н.
Водещ: Не, не…
Валентин Вацев: Ние си знаем, че “Орион” беше медийна конструкция. Сериозните въпроси са други и аз ви предлагам…
Водещ: Да говорим за левицата, да говорим за БСП, какво е сходството…
Валентин Вацев: Предлагам да разграничим три сюжета, като споменем два от тях, а третият, който е най-важен, да отнеме времето ни. Първо искам да кажа две думи за корупцията, която е навсякъде, откъдето погледнем виждаме само корупция, не е страничен резултат от демократичните преобразования, а е елемент и механизъм на възпроизводството на българския политически процес. В началото на прехода известни български икономисти обясняваха с пяна на уста, че корупцията е смазката на пазарната икономика – ако не намажеш няма да тръгне. С други думи корупцията е стил на живот, на българския политически живот и това не е от две години, а е от 17 години. Да не говорим за условията на корупцията преди 10 ноември. В този смисъл, какъвто и да е моралният облик на Румен Овчаров, това няма никакво значение.Аз между другото не съм информиран, аз го познавам от онези години, когато… Аз съм сигурен, че на Румен Овчаров му предстои да бъде обрисуван като зловеща фигура, като садо-мазо зоонекрофил с кан***ски наклонности, поради простата причина…
Водещ: Този процес вече започна.
Валентин Вацев: На Румен Овчаров му предстои да бъде сатанизиран по пълната програма без всякакви връзки с морални норми.
Водещ: Добре, защо?
Валентин Вацев: Поради простата причина, че по волята на обстоятелствата или на някакви факти, които не са ми напълно ясни, Румен Овчаров в момента е най-тясното място, там където българската тръба и руската газова тръба ще се допрат. Всеки, които се занимава с българско-руски газови отношения, трябва да е готов да научи за себе си, че е убил баба си. Без всякаква връзка с морала и с чистотата на косъма на Румен Овчаров. Ако не е този Румен, ще бъде друг Румен. Но всички опити да се градят българо-руски газови, енергийни отношения, ще срещат бясна съпротива от всички страни.
Водещ: Какъв тип интерес е това и защо Румен Овчаров конкретно или който и да било на този пост, трябва да обира с такава цена пешкира?
Валентин Вацев: Ето това е големият геополитически въпрос. Боя се, че нямаме време и готовност да го обсъдим, но аз ще ви кажа само мнението си. Отношението между България и Русия в енергийният сектор са ключови геополитически отношения. И нека да си спомним как беше 1996 -1997 година. Тогава в БСП, особено след връщането на мандата , беше изкуствено инжектиран слуха, че американският империализъм нашето правителство, че ако бяхме върнали мандата и ако не бяхме отстъпили, щяха да ни бомбардират както Белгия. Това разбира се са глупости.
Водещ: Едва ли не.
Валентин Вацев: Не, едва ли не, а направо. Аз искам да използвам повода и да кажа две добри думи за американския империализъм. Тогавашният посланик на САЩ, то беше една госпожа…
Водещ: Ейвис Боулън.
Валентин Вацев: Госпожа Ейвис Боулън. Разбира се, тя беше добре информирана.
Водещ: Така.
Валентин Вацев: На американските посланици им прилича да бъдат информирани, даже и да знаят български. Но тя беше крайно недоволна от революционния ентусиазъм. Тя много добре знаеше какво става, а именно, че българското тогавашно правителство, просто нямаше как да се договори с тогавашните руски администратори за бъдещето на българо-руските газови отношения. Тогавашният президент беше пиян, тогавашният руски президент беше пиян, тогавашният руски премиер беше не членоразделен, тогавашните ръководители на “Газпром” в София така и не можаха смислено да обяснят “Газпром” частна или държавна фирма е. Днес просто не е така…
Водещ: Борис Елцин, Виктор Черномирдин, Жельо Желев.
Валентин Вацев: Жельо нямаше функция.
Водещ: Е не, говоря просто институционално, кои бяха президенти.
Валентин Вацев: Жельо тогава просто каканижеше и не бях, не съм сигурен, че той знаеше за какво става дума.
Водещ: Говорете отговорно политически, а не...
Валентин Вацев: Господин Жельо Желев, тогавашният български президент, беше в позата на резоньор, който не беше напълно в течение на спецификата на проблема.
Водещ: Резоньор означава резонира, да не се бърка с воайор, което означава наблюдава.
Валентин Вацев: Говорете отговорно.
Водещ: Не, не просто да няма преплитане на фонетични недоразумения.
Валентин Вацев: Никакви недоразумения няма да разрешим.
Водещ: Това защото...
Валентин Вацев: Нека да закръгля тази тема.
Водещ: Да.
Валентин Вацев: Днес ситуацията е изключително различна.
Водещ: Според мен, оставихте пропуск. Американците тогава, по същество подкрепяха правителството на Виденов, от гледна точка на защитаването на български интереси срещу руски апетити, така ли беше?
Валентин Вацев: Ето затова, затова обичам да говоря с вас и не ви отказах този разговор. Това е голата истина и аз подозирах, че вие знаете.
Водещ: Ами ето кажете го, американците защитиха правителството...
Валентин Вацев: В онези години, американското правителство, да кажем така, не беше щастливо от кризата в тогавашното българско управление. Те не плакаха много, когато Виденов напусна поста си, защото предстоеше да се разбива Югославия и те подозираха, че руският възпитаник Виденов може и да не бъде напълно съгласен. Все пак, не американците ни бяха проблема тогава...
Водещ: Да.
Валентин Вацев: ...а безотговорността на тогавашното руско управление. Днес руският президент е трезвен, руският министър председател е смислен...
Водещ: Владимир Путин, Михаил Фратков.
Валентин Вацев: ...а представителя на “Газпром”, носител на старинната славянска фамилия Милев, е напълно понятен държавен служител. С тях, ние сме длъжни да се опитаме да сключим някакви, дай боже полезни за нас, преди всичко за нас енергийни споразумения.
Водещ: Даде, но същият натиск същия ли е сега или е по-коварен, защото са трезви?
Валентин Вацев: Русия днес, много по-ясно разбира своите интереси и това е централно условие да можем да застанем срещу тях и отговорно да преговаряме.
Водещ: Добре де, тогава, чакайте, че аз пък като говоря с вас стигам до някакви много мрачни изводи.
Валентин Вацев: Сигурно.
Водещ: Тогава там, където се допираха двете тръби, както вие казахте, българската и руската...
Валентин Вацев: Трябваше да се...
Водещ: ...стоеше един друг човек, Андрей Луканов и общо взето съдбата му е известна.
Валентин Вацев: Аз се опитвах да заобиколя тази тема.
Водещ: А сега стои Румен Овчаров. Всъщност, Румен Овчаров е щастливец, ако се размине само със сатанизация в сравнение с Луканов.
Валентин Вацев: Не, този род хумор, рано сутринта не ме радва. Не, аз не очакваме за Румен нищо такова. По-скоро, Румен ще научи, че е садо-мазо некрозолофил с кан***ски локум и че убил баба си. Чак до там няма да се стигне.
Водещ: Има ли днес, в днешното правителство, аналог на ролята и личност, аналог на Луканов, това, което правеше Луканов?
Валентин Вацев: Не, слава богу, няма нито Луканов, нито Лилов. Тогава голямата мъка на левицата беше проблемът, че двете клики след загубата на непрежалимия Луканов, той в същия период отиде в по-добрия свят. Двете клики, лиловата и лукановата, се съюзиха и решиха, че е свършило времето на министър-председателя, който отказва да ги слуша. Така стана.
Водещ: Това означава, че вече започваме темата за една от големите разлики между онова време и това време. Тогава имаше Лилов и Луканов, днес ги няма. Тогава, руското управление беше едно, днес е съвсем друго. Румен Овчаров ще се размине само със сатанизация, което също е различно. Какво става обаче, с левицата.
Валентин Вацев: Ето, това е големият въпрос.
Водещ: Левицата, аз, като седнахте си говорихме преди да светнат камерите и си спомнихме доброто време, когато имаше идеен сблъсък, модерна лява социалистическа партия, от европейски тип ли е БСП или социалдемократическа, марксистка платформа или обединението за социална демокрация.
Валентин Вацев: И не само имаше, а и участваха, да.
Водещ: Участваха в дебати, имаше пленуми, оживени дискусии.
Валентин Вацев: Да, да.
Водещ: И сега какво има, в БСП няма идейна вътрешна дискусия, има дискусия да участва ли Азис на предизборната кампания или да не участва, това развитие ли е в БСП?
Валентин Вацев: Това е развитие към низходящо. Боя се, че това не е възходящо развитие. Вие сте прав. Боя се, че голямата властова проблематика на БСП остана там. Последните идейни сблъсъци бяха 1997 година, горе-долу тогава, когато аз обявих своето политическо погребение и напуснах процеса.
Водещ: Да.
Валентин Вацев: Но, ако решим да търсим някакъв тънък смисъл във фенома Азис начело на...
Водещ: На кампанията, лице на кампанията.
Валентин Вацев: ...кампанията, аз мисля, че тук отново има опит да се шашардиса твърдото ядро на БСП, ако може да се отшиба от политическия живот, тъй като беше...
Водещ: Да се отстрани, сега и вие отшиба, сутрин пред камерите.
Валентин Вацев: да се отшиба, да го няма, твърдото ядро трябва да стои в къщи и да се погнусява, да се възмущава, защото на днешното ръководство на БСП не му трябват никакви идейни битки. Всичко, което може да задържи червената бабичка в къщи е добро.
Водещ: Чакайте, какъв беше смисълът тогава, на проекта Нова левица, който стартира от 1997 година, не беше ли това старта на едно ново качество на идейна дискусия, европейско?
Валентин Вацев: Не, не, мисля, работата е по-надълбоко. Вижте, кризата на българския политически живот, сега говорим за лявото...
Водещ: За лявото, за лявото.
Валентин Вацев: ...но аз мога да ви уверя, че същото го има по свои начини и в дясното. То не може едно нещо да гние само от единия край. Българският политически елит вече е неадекватен и това се вижда откровено и от ляво и от дясно. Но да оставим горките десни на страна и да видим лявото какво е. Тогава в БСП беше дадена решителна битка между тези, които желаеха партията да се отнася отговорно към властта и към тези, които и тези, които желаеха БСП да е във властта, но да не е на власт.
Водещ: 42 конгрес на БСП, политически доклад на Виденов.
Валентин Вацев: Вие ги помните и конгресите, да. Да, така беше наистина.
Водещ: 41 по-точно, 42 той си подаде оставката.
Валентин Вацев: Днес става дума за друго. 42 беше оставката, 41 беше...
Водещ: Да, 41 беше докладът.
Валентин Вацев: Добре, да оставим подробностите на миналото. Структурно има нещо общо действително, макар че основните действащи лица са съвсем други. Вижте, истината е, че и тогава и сега, има един конфликт в елита на българската левица, но това са...
Водещ: Около какво е конфликтът обаче, тогава той беше формулиран така като противоречие в отношението към властта, наистина. Способна ли е БСП да носи отговорност?
Валентин Вацев: Желае ли да носи?
Водещ: Желае ли, способна ли е да носи отговорност за управлението като партия или...
Валентин Вацев: Изобщо.
Водещ: ...просто желае да стои на страна и да си блъска премиери в стената докато, за да пази лявата си идентичност?
Валентин Вацев: Не, да пази спокойствието си. Идеята на червената бабичка беше тройна. Първо, никой не може да обижда революционното й минало, второ, ако може във фирмата на сина й да не влиза следовател, трето, внучето от Санта Моника, Калифорния, да се обажда по интернет редовно и да има мир и любов бе, другарю Вацев, стига сте се карали там. Не можах да обясня на моите съпартийци, че битката е идейна. Те държаха да има мир и любов в семейството. Подозирам, макар че говоря само от свое име, подозирам, че част от мотивите на тогавашния премиер да си даде и двете оставки, той не беше свален, той просто подаде оставки.
Водещ: Да, помня в 11 часа, първия ден на конгреса.
Валентин Вацев: Така, в 11 часа, да, с което предизвика фурор, Основните мотиви на тогавашния премиер като че ли бяха подобни. Той беше конфликт между членската партийна маса, между лява България и елита, който желаеше да живее спокойно и ако можеше безпроблемно. Днес нещата са по-други, но аз забелязвам стара разлика, която...
Водещ: Чакайте, всъщност пак ме подсещате нещо. Тогава наистина беше, ако използваме едно сравнение, сякаш беше сблъсъка от тип испанка гражданска война, само че вместо републиканци и монархисти си биеха двата начина на мислене, отговорност за управлението или уют в семейството, да го кажем, както казвате вие.
Валентин Вацев: Голямото политическо семейство.
Водещ: Голямото политическо семейство. Тази битка днес, не просто безвъзвратно изглежда загубена от каузата за отговорността...
Валентин Вацев: Няма такава битка. Такава битка няма днес.
Водещ: Но вече доминира. Просто доминира едно голямо политическо семейство.
Валентин Вацев: Вижте, на базата на това сдобрено политическо семейство вече се решават технологични проблеми на подялбата на властта. Аз не мога да си представя в разумна политическа ситуация да има такива битки по повод как да делим властта като пица – осем към пет към три или как беше там...
Водещ: Досега беше така. Сега след скандала с Овчаров пропорцията ще се промени и след европейските избори.
Валентин Вацев: Аз бих оставил това на специалистите по подялба на пици, това не е моя проблематика. Истинският проблем днес е друг. Че между кръговете, които се концентрират на “Позитано”, с център Сергей Станишев...
Водещ: Така, единият от центровете.
Валентин Вацев: Така. Станишев засега успешно успява да гаси противоречията между няколкото кръга там. Той, между другото, е длъжен да стои малко по-настрани от тупордиите, които са на “Позитано”. Там са няколко кръга...
Водещ: Така. Това е Станишев.
Валентин Вацев: Кръгът “Станишев”
Водещ: А, кръгът “Първанов” какъв интерес защитава?
Валентин Вацев: От другата страна действително е институцията Президентство, която я няма в Конституцията, а Първанов, не толкова с личността си, колкото като политическа функция. Вижте, българското президентство и президентът като институция е кроен по много особен начин.
Водещ: Това го помним. Ще ни отиде един ден да го обясним.
Валентин Вацев: Не, не, мога, мисля, с едно изречение да го кажа.
Водещ: Да.
Валентин Вацев: Президентът на България е замислен като горна камара на парламента. Идеята е, че той ще събере около себе си елита и ще наблюдава процесите от горе.
Водещ: Една корекция – горна морална камара, горна нравствена камара на парламента.
Валентин Вацев: Разбира се, това е клуб...
Водещ: А не политическа. Да.
Валентин Вацев: ...на будните българи, които всички са кавалери на ордена “Стара планина”. Те си общуват с намигане...
Водещ: В момента е това, да. А някога беше “Георги Димитров”.
Валентин Вацев: Да, символите се менят. Това е един елит, който сега е в мета позиция, главенстваща позиция, но в нужния момент той се превръща в партия.
Водещ: Чакайте, да не би да подсказвате, че някой ден тази институция наистина носи в себе си, в недрата си потенциала да стане партия и от нея ще произтече.
Валентин Вацев: Тук има много важна разлика. Тази институция е направена, за да бъде елит, да бъде камара на лордовете.
Водещ: Да, в частност Първанов, като присъствие в институцията, носи ли ресурса да размножи лявото като нова партия?
Валентин Вацев: Вижте, според мен Първанов е опитен и предпазлив политически функционер. Той не би посмял да прави партия.. Но навсякъде около един президент ще намерите мераклии да бъдат на власт чрез президента. Аз лично не вярвам, че там може да се роди партия. Да направиш партия не е като еднолична фирма. Но там мераците за нова партия, която да бъде нова, симпатична, евро-американска, ляво-центристка, са много силни. Такива мераци ги чуваме чак от Лондон. Димитър Иванов- Лондонски преди известно време огласи.
Водещ: Да.
Валентин Вацев: Така че ето ви новият български модел, който е във възпаленото съзнание на някои днешни политически играчи. От едната страна имате една умерена, дясно-центристка, симпатична евро-американска партия, начело с българския Саркузи Бойко Борисов, а от другата страна имате умерена, лява, симпатична евро-американска партия, начело с български еквивалент на Сеголен Роял, Георги Първанов в ролята на Сеголен Роял. Две симпатични нови, чисто нови елитни партии, които нямат нищо общо със досегашната гнусотия на прехода. Всичко това е прекалено хубаво, за да бъде вярно.
Водещ: Какво става с БСП в един такъв елит или това е просто възпалено въображение, както казвате.
Валентин Вацев: Българската политика много отдавна се прави с възпалено въображение. Аз съм убеден от моя личен политически опит и о това, което знам от теорията, че политика не се прави така. Това са възпалени амбиции, мераци и мечтания. Това са момински сънища на разсъмване. Такива неща не се правят, те не стават. Искате ли да кажа защо? Защото президентската институция в България няма ресурса да даде власт на българския чиновник. При това положение българският чиновник не може да бъде превърнат в партия, която да бъде лоялна на някой друг.
Водещ: Тя може да не му дава власт, но му дава въображение.
Валентин Вацев: Партия на въображението е въображаема партия все пак. Сега с какво се занимаваме, с въображението или с реалността?
Водещ: Въображението понякога е с по-висока политическа стойност за кратки исторически периоди.
Валентин Вацев: Не, аз разбирам защо в българските медии вярват в това нещо, но аз съм на страна на реалността, а тя се прави по друг начин.
Водещ: Аз обаче искам да привлека вниманието ви към, да речем този фрагмент от разговора ни е едно предупреждение, по-скоро това възпалено въображение да не отвежда към материализация на виденията си.
Валентин Вацев: Не, сигурно ще отведе, но ще се получи същото, което имахме и досега.
Водещ: Аз искам обаче още една съществена разлика да подчертаем. Развръзката през 96-та година, първо на конгреса 22-23 декември 96-та година на 42-тия и след това през февруари 97-ма година, стана възможна, защото Жан Виденов наистина подаде оставка сам на конгреса и постави партията си всъщност пред решителния избор – или след много сериозен дебат да му гласува доверие и да му даде обаче твърдата си подкрепа да продължи да прави подкрепа, на базата на отговорността или да се тръгне към развръзката, която всички видяхме. Резултатът е ясен – тръгна се към провал.
Валентин Вацев: Дотук съм напълно съгласен с вас.
Водещ: На БСП предстои 46-ти конгрес скоро. В състояние ли е според вас Сергей Станишев, ако кризата се задълбочи, тази корупционна криза около Овчаров, също да сложи оставката си на конгреса и да призове към подкрепа за някаква политика?
Валентин Вацев: Да правиш политика чрез оставка е мъжко действие, иска много здрави нерви и готовност да ти режат главата, както и стана. Станишев не може да не разбира, че ако направи същото ще мине по същия път – през кривите кюнци, през канализацията, по които беше отправен Виденов. Станишев не е готов за такива изпитания. Той е човек от друго поколение, с друго възпитания, друга култура, друг тип нервна система.
Водещ: Каква развръзка тогава очаквате? Защото Виденов наистина, добър или лош, сложи някаква развръзка с конкретно лично действие на поемане на отговорност. Сега обаче, какво ще се случи?
Валентин Вацев: Сега вече, ако оставим на възпалените...
Водещ: Това да го оставим на страна, добре.
Валентин Вацев: Сега на Станишев му предстои, на базата на някакъв реален или въображаем, по-скоро реален успех в българо-руските газови отношения, това е много важно за България, му предстои да се върне и да се опита много бързо да консолидира разхлабените си елити, да внесе ред във върхушката на БСП. Ако успее да направи това вероятно успешно ще завърши мандата си.
Водещ: Цената на това преминава ли през изхвърляне на Овчаров зад борда?
Валентин Вацев: Вижте, дълбоко не ме интересува Овчаров. В голямата политика какво значи тук някаква си личност?
Водещ: Не, не, говорим за символа. Не, говорим за знак.
Валентин Вацев: Винаги ще има някой, който ще движи българо-руските газови отношения. Ако не е този Румен ще е друг Румен. Както казва Сталин: “Толкова писатели имам, други не мога да ви предложа”. Ако не този Румен, ще е някой друг Румен. Някой функционер ще трябва да движи българо-руските газови отношения. Освен това не ми се вярва Румен Овчаров да бъде пожертван толкова лесно.
Водещ: Да, свършваме. Свършваме, значи потвърждавате тезата на Кръстьо Петков за агонията косвено?
Валентин Вацев: Агония е силна и литературна дума.
Водещ: Един политически покойник трябва да борави с такива понятия като агония.
Валентин Вацев: С подобна терминология...Добре, агония с гърчове.
Водещ: Агония с гърчове прогнозира политическият покойник Валентин Вацев.
Валентин Вацев: Но весела агония.
Водещ: Весела агония. Добре, благодаря.

Сходни връзки
Още от Интервюта

Повтарят ли се за БСП събитията от 1996 година? | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats