- Има ли промяна в пазара на зърно след влизането на България в ЕС?

Несъмнено, влизането ни в ЕС доведе до промяна в оргнизацията на пазара на зърно, ние вече сме част от един силно регулиран пазар и само доброто познаване на неговите механизми би позволило успешното предсртавяне на всички участници на този пазар.

Няколко са основните елементи определящи общата организация на пазара в този сектор.

На първо място вътрешният режим се подържа основно чрез интервенционната цена и директните (компенсаторни) плащания, целящи подържането на високи доходи на земеделските производители.

Основната цел на интервенционната цена е стабилизиране на пазара и предотвратяване на нежелани спадове в пазарната цена. Тя се подържа за по-важните полски култури като пшеница, царевица, ечемик. Тази цена се определя от Съвета на министрите на ЕС в Регламент на съвета и е 103.31 евро за тон при всички зърнени култури. Периодът на интервенция е от 1.10 до 31.5. Българското законодателство регламентира интервенцията чрез наредба N18 от 8.07.03

Директните (компенсаторните) плащания за осем от новоприсъединилите се страни, в това число и България, е схемата за единично плащане на площ т.нар. (СЕПП). Общата сума за директни плащания, договорена при преговорите, се разделя на допустимата за подпомагане земеделска земя и така се получава размерът на помощ.

Независимо от не до там пълната информация и липсата на добро взаимодействие на общинските земеделски служби, много голяма част от земеделските производители от страната успяха да подадат документи в срок и с нетърпение очакват усвояването на тези плащания към края на годината.

Външният режим се поддържа основно чрез лицензи за внос и износ, експортни възстановявания (експортни субсидии) и обща митническа тарифа. Лицензите се издават от националните власти и важат за целият съюз, независимо коя страна ги е издала. Експортните субсидии за трети страни са предназначени да компенсират разликата между по-високите вътрешни и по-ниските външни цени.

- Кои са основните приоритети пред зърнопроизводителите според кандидатите за евродепутати на ГЕРБ и как биха спомогнали за тяхното осъществяване?

На първо място е постигане на наи-пълното усвояване на средствата от еврофондовете, предназначени за земеделските производители и в частност зърнопроизводителите. Това в най-голяма степен ще помогне за повишаване на конкурентноспособността на нашите производители в условията на свободния Европейски пазар.

От особено значение е и прилагането на нови технологии в земеделието чрез внедряването на модерни машини и системи за производство и съхранение, както и използването нови сортове и препарати, отговарящи както на екологичните изисквания, така и на рязко сменящите се климатични условия. Тук е важно да се подчертае, че средствата от еврофондовете трябва да се използват имено за тези цели, а не такива като строежите на хотели или други дейности, непряко свързани със самото земеделско производство.

Специализирането и увеличаването на производството в сектора е друг важен фактор. България трябва да повиши качеството на произвежданата продукция и в частност пшеница, за да получи по-добра цена за нея. И не само това, интервенционната цена се прилага само за хлебна пшеница и от нея ще се възползват само тези, които са произвели такава.

Общото производство на полски култури в България към момента е много по-ниско  в сравнение с това, което е получавано, тоест съществува голям потенциал за увеличаване на това производство и съответно ролята, която то ще играе в икономиката на България.

На последно място, но с изключително значение, е насърчаването на младите хора в този сектор, което е единствената гаранция за устойчивостта на зърнопроизводството в бъдеще. Освен това, младите хора трябва да получат солидна теоретична и практическа подготовка, за да може да са равностойни на колегите си от другите страни в ЕС.

Ролята на българските евродепутатите е  много ясна, да помагат на всички тези процеси както с ежедневната си работа, така и с допълнителни контакти, които те могат и са задължени да осъществят. Имено за това е необходимо присъствието на хора от бранша в Европарламента, които да се борят за този сектор и то с вещината на професионалисти, а не аматьори. Листата на ПП ГЕРБ е една от много малкото, която предлага тази възможност, и смятам, че залужава да бъде подкрепена, за да може българските зърнопроизводители да имат свое лоби в Европейския съюз.

ПРЕДИЗБОРЕН ЩАБ НА ГЕРБ - ДОБРИЧ