Редакцията на в. "Добруджа" в бр.16, год. I, 1 август 1917 г. отбелязва: "Днес Добруджа оплаква непрежалимата загуба на един от своите велики освободители, тая на легендарния началник на I конна дивизия, който увенча с безсмъртна слава храбростта на българската конница по кървавите добруджански полета".

Генерал-лейтенант Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в с. Бановка, Бесарабия. Произхожда от семейство на български изселници от с. Чоба, Пловдивско, през 1812 г. напуснали поробеното отечество. Неговият баща възпитава обич към конете. От малък Ваньо е привързан към гърба на коня и участва в състезания /кушии/ на Тодоровден, не само участва, но ги и печели. Неговият стремеж са учението и ездата. Голямо влияние оказва върху него младият учител Богдан Манчев, който му преподава, особено чрез часовете по история.

Иван Колев продължава образованието си в Болградската гимназия от 1875 до 1882 г. През този период са големите исторически събития - Априлското въстание, четата на Христо Ботев и Освободителната руско-турска война. Той не само завършва с отличие пълното си средно образование, но и владее писмено и говоримо руски, румънски, италиански, френски език и до известна степен - немски и унгарски език. Малко време работи в родното си село. Идва в новоосвободеното си отечество България и в София започва да работи като секретар в съда. Той е свидетел на голямото събитие, а именно Съединението на Южна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г., когато въпросът за защитата на България вълнува всеки млад българин. По време на Сръбско-българската война е доброволец в ученическия легион. Той ясно осъзнава, че най-добре може да служи на Отечеството си като офицер. И на 14 януари 1886 г. е приет във Военното училище. Добре известно е, че юнкерите участват в преврата за свалянето на княз Александър Батенберг. Иван Колев е в числото на юнкерите, съпровождащи княза по Дунава до Рени. След контрапреврата той е изпратен да служи във Видин, но скоро на юнкерите е простено и те отново се завръщат във Военното училище. И през месец април 1887 г. Иван Колев вече е подпоручик в 3-ти конен полк в Пловдив. В параграф втори на клетвата се отбелязва: "2/Заклех се: да обичам и да милея за своето Отечество, повече от себе си; да Му бъда честен служител и достоен син и да умра с готовност на бойното поле за защитата му от неприятеля. Моето отечество е България, аз съм неин син и като такъв на мен лежи святата длъжност да си пожертвам живота за нейното добро и за запазването й от враговете".

Един от неговите колеги, запасен генерал Бананов, характеризира поручик Колев: "Външността му е строго изискана, изпънат, безукорно спретнат и чисто облечен, акуратен в работата си и точен изпълнител на разпорежданията. Дългите му тънки мустаци са засукани остро нагоре и другарите му го наричат "хусаря". Следи с голямо внимание занятията, води акуратни бележки, а тетрадките са чисти и добре подредени. Той не обича да говори много, не обича да спори, но винаги разсъждава сериозно и винаги се изразява логично,       коректен, сдържан и осторожен. Той е истински кавалерист по дух и е повече на делото, отколкото на канцеларията."

С прослужените години Иван Колев расте във военната йерархия. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, на 2 август 1894 г. в чин ротмистър, на 14 февруари 1900 г. е вече майор, 1904 г. подполковник, на 15 октомври 1908 г. - полковник, на 2 август 1915 г. е произведен генерал-майор. Той е изпратен от 1892-1894 г. в генерал-щабната академия в Торино, Италия. От октомври 1907 -1908 г. една година е командирован в австрийската армия. Той прилага всичко ново, което спомага за издигане нивото на конницата. Навсякъде, където е служил в армията, е показвал благ характер, голямо трудолюбие, силна енергия и сръчност при изпълнението на всякаква работа, като нито едно начинание не е оставил недовършено.

Едва през май 1916 г. главнокомандващият българската войска генерал-лейтенант Жеков, съученик на генерал Колев от Военното училище, по съвета на генерал Тошев, го извиква, за да му възложи командването на I кавалерийска дивизия, на която й предстои да воюва на Добруджанския фронт. На 13 май същата година генерал Колев се назначава и за инспектор /началник/ на цялата българска кавалерия. Настава времето на генерал Колев, за което той се готви през целия си съзнателен живот. Той знае, че именно със своята кавалерия ще постигне нейното и своето призвание, защото това е неговото неотменно желание.

Генерал Колев, съзнавайки голямата отговорност, която поема, и тежката задача, която трябва да изпълни, казва: "Или главата си ще разбия, или ще догоня славата на армията". Той използва времето на боевете за усилена подготовка на поверената дивизия.

Към добруджанци неговите заслуги са големи, решителни дори за освобождението на Добруджа. Начело на конната си дивизия, пълен с енергия и надарен със здраве, още първия ден от обявяването на войната с Румъния, той се спуска с полковете си, като някакъв планински порой през границата и още до обяд освобождава и заема гр. Курт-бунар /Тервел/. В същото време генерал Колев забелязва един неприятелски пехотен взвод, който се прибира в града. Заедно със своя ординарец и един разезд от 8 души Колев се нахвърля с извадени сабли върху румънския взвод от 65 души и ги пленява. Когато началникът на щаба на Колев пристига при него, го заварва да говори с пленените румънски войници на румънски, а те ме отговарят - "Са траяска домну женерал"...

Този случай е наистина показателен за водача на Конната дивизия. Петдесет и три годишният Колев е пламенен като младеж. Неговото честолюбие на буен кавалерист да вземе участие в борбата сега е напълно удовлетворено. Слухът за неговия подвиг се разнася веднага из цялата дивизия и събужда стремежа за подражаване и съревнование. Така Колев дава пример на своите подчинени за енергия и смелост, за войнишка дързост - най-големите стимули за успех на войната. И този нападателен дух ще владее отсега-нататък неговите конници.

Известен е изходът на боя при Кочмар и Карапелит. Той е върхът на бойното конно изкуство на кавалериста генерал Колев. Прави впечатление на всички, а фелдмаршал Макензен ще каже, че "много от мойте другари, стари кавалеристи, не вярват, като им пиша, че това е извършено". Потресаващото впечатление, което нашата конница произвежда от първия ден на войната е огромно. Отсега-нататък слухът за появата на нашата конница ще действа върху въображението на врага и ще разнася страха и паниката дълбоко в тила му. Може би в това се крие и обстоятелството, щото руската конница, макар и многобройна и безспорно по-храбра, не се решава нито веднъж на мащабно действие срещу нашата.

Генерал Колев се очертава веднага като истински водач на конницата, крайно енергичен, смел, предприемчив и умен военачалник. Неговото име става залог за успех и подвиг, а конницата му се изпълва с вяра в него.

Пред застрашения отново гр. Добрич, на 7.IX. той безстрашно минава покрай числено силната руска конница, хвърля се в тила на обединените руско-румънско-сръбски войски, които настъпват този ден, за да завладеят града и ги принуждава да отстъпят в паническо бягство. Добрич бива спасен и противникът отстъпва далеч на север.

Намесата на Колев в критичния момент на борбата при Добрич показва проявата на един рядък военен окомер, преценка къде именно е необходимо да бъдат в дадения момент съсредоточени усилията ни, за да се изтръгне победата, да се напусне изпълнението на една по-маловажна задача и да се избере най-важната в момента посока на действие. В редицата боеве, в които воюва конницата и временно под негово командване, 3-та армия постига забележителни успехи. Тези успехи - спечелени с непосилен физически и умствен труд, с нескончаеми тревоги, не могат да не се отразят на желязното здраве на Иван Колев.

Във връзка с влошеното му здравословно състояние му е разрешен краткотраен отпуск и почивка, който той прекарва при своята съпруга в София. Той се завръща отново на бойното поле. Развива голяма дейност и не обръща никакво внимание на здравето си, не слуша съветите на лекарите. Генерал-лейтенант Тошев пише: "Ген. Колев заболя от физическо и нервно изтощение. И както преди хиляди години Александър Велики е казвал на своите подчинени генерали: "Аз бих бил недостоен да командвам мойте храбри войници, ако не знаех да страдам като тях" , така и генерал Колев страда за своите войници. Той яде от същия хляб и същата храна, която ядат и те, той спи на открито сред тях".

Генерал Колев няма собствени деца, но бащински жали и същевременно се гордее със своите подчинени. Той казва: "хубави офицери и чудесни войници имаме; сърцето ми се къса, когато ги повеждам в атака, но... за България и Царя всичко трябва да се даде".

Трогателна е неговата раздяла с офицерите и войниците: "А той си отиваше и ние знаехме, че вече нямаше да се върне. Знаеше го и той. Затуй горчива болка потискаше сърцата ни и сълзи задавяха нашите слова.

Автомобилът цял беше отрупан с цветя. Но цветята не можеха да закрият множеството дупки, с които една неприятелска граната преди два дена беше го нашарила. Генералът се приближи до машината, погледна пробитите от едно парче две врати и тихо каза: "Каква съдба! Защо и за мене не се намери едно от тия парчета? Толкова гранати и куршуми прелетяха край мене. И защо ни едно не ме улучи? Сега нямаше да съм болен и да се влача по санаториуми... Той не довърши мисълта си, но ние всички я разбрахме: та откровена и жестока беше тя".

През София Иван Колев заминава на лечение във Виена. На 27 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Когато му съобщават за това, той казва на съпругата си: "Не желая нито производство, нито напредък, нито награди. Едно желание имам само: да бъда полезен и да се принеса на отечеството си".

На 29 юли 1917 г. в 20 часа генерал Колев затваря очи, за да не ги отвори повече никога. Погребението му се извършва на 8 август 1917 г. и придобива характер на едно импозантно тържество, каквито нашата столица рядко е виждала. Генерал Тошев произнася слово, в което отбелязва: "Победител при Кочмар, Добрич, Кара Омер, Первели, Кара Мурат и пр., той бе един от най-главните виновници за общата победа, за вражеското - колкото позорно, толкова и грандиозно по размерите си поражение.

Добруджа нему наполовин дължи свободата си; целокупна България - спасението си от страшната опасност от север и грозната отплата на ромъните за поруганията, които ни нанесоха през 1913 г.".

На 7 юни 2007 г. в гр. Добрич се учреди сдружение "Изграждане в град Добрич на паметник на генерал Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г. с управителен съвет от 13 души, начело с председател - директорът на Института по история към БАН проф. Георги Марков. Нека се надяваме, че в бъдеще гр. в Добрич ще имаме паметник на генерал Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа.

Отбелязвайки 90-годишнината от смъртта на генерал Иван Колев, ние отдаваме нашия поклон, почит и уважение към всички, които дадоха живота си в името на БЪЛГАРИЯ!

Тодор НИНОВ