На празника на ловците настоящите авджии бяха запознати с историята на ловното движение от председателя на ЛРД - Добрич Илия Михайлов.

Първото ловно дружество в Добрич е било основано през септември 1897 година и носи името "ОРЕЛ".

В списание "ЛОВЕЦ" от 1909 година за пръв път се посочва, че негов председател е ловецът Коларов, а членове на комитета са били: Медникаров, Щерев, Христов и Ковачев.

Със създаването на ловджийското дружество "Орел" в град Добрич, а по-късно в Балчик и  Каварна, се слага началото на организирана ловна дейност в Добруджа. На учредителния конгрес през 1898 година добрички делегати не участват, но приемат решението на конгреса дружеството да бъде преименувано в "Сокол". Тогава в дружеството членуват 47 членове, като в следващите години съставcj бавно расте.

През 1914 година новото дружество в град Добрич избира за председател изтъкнатия деятел Иван Илиев. Цели 31 години той работи за развитието на ловното дело и със своя безкористен труд оставя светла диря в неговата история.

В периода преди войната светла диря в добруджанската ловна организация остава и роденият в Добрич д-р Стефан Маргин, завършил медицина в Белгия, служил в армията, ловувал в Добруджа и работил за издигане на културното ниво на ловците.

В своята публикация "Добруджа в ловно отношение" дава ценни сведения за състоянието на дивеча в сп. "Ловец" през 1915 година. Според д-р Маргин, Добруджа е била истинско Елдорадо с изобилие от зайци, яребици, дропли, пъдпъдъци, бекаси и гургулици.

По-известни ловци, допринесли за развитието на ловното движение по това време са: Иван Илиев, Нейчо Касабов, Тодор Прихов, Стоян Ганчев, Желязко Радичков, Костадин Енев, Петко Йорданов и други.

През 1940 година Добруджа - по силата на Крайовската спогодба, се включва в пределите на майката Родина. Ловците в дружеството вече са 600 и организацията приема името "Орел". През този период негови ръководители са: Иван Илиев, Сава Енев, Иван Йорданов, Симеон Марчев, Енчо Николов, Георги Великов, Киро Чамурлийски и Мирослав Даскалов.

След 9 септември 1944 година ловно-стрелковото дружество се обединява с Българския рибарски съюз, а през 1947 година в новоучредения Народен съюз, преименуван по-късно в Български ловно-рибарски съюз. През 1945 година председател на дружеството е изтъкнатият ловец Цветан Попов.

През 1954 година за първи път в Кобаклъка се построява съвременно механизирано стрелбище за дисциплините "трап", "скийт", силует "бягащ заек". В този си вид стрелбището създава благоприятни условия за повишаване стрелковото майсторство на ловците до 1965 година, когато бива преоборудвано с нови, по-съвременни летателни машини от италиански тип. Съвременната спортна база се изгражда последователно и в другите ловни дружества в Балчик, Ген. Тошево и Каварна.

Тя се използва по това време за провеждане на балканиади и други спортни форуми.           

Ловното движение от 1959 година се развива в условията на създаване на ново териториално деление - окръзите, чийто център на Добруджа става град Толбухин. В ловната организация се учредява Окръжен съвет на български ловно-рибарски съюз с участието на представители от ловно-рибарските дружества: Толбухин, Балчик, Каварна, Ген.Тошево и Тервел.

Свой принос в организиране на ловното движение в ловно-рибарско дружество през годините имат и изтъкнатите ловни деятели Йордан Митев, Иван Андреев, Стоян Ганчев, Иван Николаев, Иван Колев, Атанас Огнев, Димитър Янков, Димитър Беров, Янко Дичев, Дучо Атанасов, Йордан Чолаков, д-р Жеко Байчев.

Ловното дружество след 1970 година постига една по-зряла организация за стопанисване на дивечовото и рибно богатство. Дружеството разполага със собствена база за производство на фураж от предоставените му дивечови ниви.

Трофейното дело в Добруджа е една нова дейност, която има няколко десетилетия история. След ловното изложение в Будапеща през 1971 година, което бе посетено от служители и ловни деятели на окръга, започна активна работа за правилно отглеждане, добиване и обработка на трофеите. Ловни трофеи присъстваха в Букурещ през 1978 година, в Нитра 1980 година, в ЕКСПО-Пловдив 1981 година. Нашият регион получи 3 от 18-те награди на ЕКСПО.   

При построяването на ловния дом през 1972 година още в началото, когато го посещаваха ловци-гости и ученици, най-впечатляващо беше наличието на оригиналната трофейна зала и музея за фауната на Добруджа, където известният не само в нашия регион препаратор Стоян Нонев  беше претворил една амбициозна идея. Ловният дом стана място за екологично възпитание на обществото. Наред с ролята си да служи на ловци и риболовци, той помагаше да се формира екологично мислене у подрастващите, стремеж за пазене, за създаване, за помощ на природата, която в годините на индустриализация има най-голяма нужда от това.

В годините след прехода настъпиха драстични промени в ловното движение както в национален мащаб, така и по места, продиктувани основно и най-вече от нормативната уредба, т.е. от приетия през 2001 г. Закон за лова и опазване на дивеча, което доведе до разцепление на голяма част от дружествата в страната.

Добричките ловци, дружинките и Сдружението като цяло показаха характер, твърда воля и безкрайна любов към ловното движение и не допуснаха същото да бъде раздробено. То и до днес, деня в който честваме тази бележита дата, запази твърдо своите редици, за което Илия Михайлов изказа своята и на Управителния съвет на Сдружение "ЛРД" - Добрич благодарност. НДТ