изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2022-05-17 @ 17:00 EEST
Раздаваха ли се “червени милиони” в куфарчета?    
ИнтервютаКостадин Чакъров, политически съветник на Тодор Живков пред БТВ, \"Тази сутрин\"

Водещ: Добро утро на зрителите на бТВ, предаването е “Тази сутрин”. Тема с продължение, която от няколко дни, като че ли неусетно се върна в нашия ефир, тема, която можем да озаглавим по-общо казано: “Темата за червените барони и червените куфарчета”. Тази тема, макар и по този начин оцветена, надали има нещо общо с определени и конкретни български политици или партии, които можем да посочим. Истината е, че българският преход обрасна с много митове. Част от тези митове имат своята реална почва. Години по-късно нещата, лека по лека, започнаха да излизат наяве. Друг е въпросът дали това не се случва прекалено късно. Наш събеседник сега е Костадин Чакъров, който и друг път е гостувал в нашето студио по повод представяне на негови книги. Той е автор на две такива книги, много интересни. Защо? Защото преди 1989 година той е бил на ключови длъжности в тогавашната държавна машина. Известен е като началник на кабинета на тогавашния Първи – Тодор Живков.
Костадин Чакъров: Не, грешка.
Водещ: Сгреших ли?
Костадин Чакъров: Да.
Водещ: Добро утро, да кажем преди това. Заместник-завеждащ Икономическия отдел на ЦК на БКП, политически съветник на Людмила Живкова и на бившия държавен глава.
Костадин Чакъров: Да.
Водещ: Политически съветник?
Костадин Чакъров: Да, да.
Водещ: Коректно е?
Костадин Чакъров: Да. Съвсем.
Водещ: Кои са най-големите митове на българския преход според вас? Направихте ли си такава класация?
Костадин Чакъров: Добро утро на вашите зрители. 20 години действително има митове и легенди. В началото беше истерия. Истерия за милиарди, за милиони, държавата изпадна в безтегловност, бяха разрушени нейни основни структури, които имаха информация.
Водещ: Изведнъж изчезнаха девет – десет милиарда долара.
Костадин Чакъров: Не, не са изчезнали. Имате предвид дълга ли?
Водещ: Дълга, да.
Костадин Чакъров: Сега, по тоя дълг аз много бих искал вашата телевизия да организира най- сетне, така, една експертна среща да се, така, в едно нормално време, за да се разтълкува. Дългът на България беше осем милиарда и деветстотин милиона през август- септември 1989. На първи януари 1990 по всички данни на Световната и на Европейската банка, България имаше кръгло девет милиарда дълг - брутен. Какво означава това? Това означава, че около пет милиарда ние имахме да получаваме. Това беше стратегическият резерв, който беше на, се съхраняваше в чуждите банки. Той беше някъде около милиард и шестстотин, преди това беше два и две, но след някои неотложни нужди на държавата беше даден. Около милиард и четиристотин имахме да получаваме от Ирак и те си го изплащаха през петрол.
Водещ: Най-после го изплатиха сега.
Костадин Чакъров: Да, по един много смехотворен начин. Либия имаше около 500 милиона, редица други страни и така нататък. Този дълг се гарантираше от 120, 110 – 115 милиарда индустриални активи и около 40 милиарда оборотни средства. Сега знаете ли колко е същият този залог?
Водещ: Колко стана? 12 милиарда ли?
Костадин Чакъров: 30 милиарда. Що не задавате този въпрос?
Водещ: Как го изчислихте, че е 30 милиарда?
Костадин Чакъров: Ами то за 23 и -4 милиарда евро по курса, това прави към 30 милиарда долара.
Водещ: Чакайте само да се върнем в началото. Казахте милиард и 600 милиона в чужди банки. Какво стана с тези пари? Точно с тези пари по чуждите банки?
Костадин Чакъров: До десети бяха под пълен контрол. След десети – аз нямам задоволително обяснение. След десети. До десети всеки лев се контролираше. Значи, решенията се взимаха политически от Политбюро, преминаваха правителството, от там през Националната банка, Външнотърговската банка. Значи редът, банков, беше много дълъг. Там нищо не можеше да се скрие и лев и цялата операция, и всички действия, задгранични, банкови и така нататък, се наблюдаваха от Четвърто икономическо управление на Държавна сигурност, където не можеше и пиле да прехвръкне.
Водещ: Четвърто икономическо управление на Държавна сигурност?
Костадин Чакъров: Икономическото управление. Четвърто управление. И то беше контраразузнавателно, охраняваше българската икономика зад граница и вътре в границите.
Водещ: Формално тези пари кой ги контролираше? Така наречените външнотърговски дружества ли бяха?
Костадин Чакъров: Не, външнотърговските дружества си имаха собствен баланс. Те си имаха собствен баланс и вършиха задгранични операции.
Водещ: Там какви пари имаше?
Костадин Чакъров: Там пари имаше от стопански операции. Там нямаше бюджетни пари някакви дадени. Там имаше от стопанските.
Водещ: А какви пари, според вас, са могли да калкулират тези дружества от стопански операции? Колосална ли е сумата?
Костадин Чакъров: Не. Значи, по начало те си имаха, те бяха продължение на български стопански организации. Тоест, едно голямо ДСО или министерство си имаше няколко външнотърговски организации и те се наложиха за това, тъй като имаше ембарго, тежка обстановка. Те бяха напред пилотно и извършваха и проучвания - и пазарни, и технологически, и финансови и така нататък. Те бяха много полезни. Те имаха, една голяма част от тях пари, колкото да си плаща наема, пепелника, два стола, водата и тока. Когато имаше операция със сключен договор и така нататък, през тях вече протичаха плащания.
Водещ: Сериозни суми.
Костадин Чакъров: Да. Но пари на куп те никога на вземаха. Те имаха толкова оборотни, колкото да си поддържат офиса.
Водещ: Като гледам остава открит въпросът за това “Какво се е случило с всичките тези пари след 10 ноември?”
Костадин Чакъров: Тези пари...
Водещ: Като ви слушам вас.
Костадин Чакъров: Да. Първо това исках да ви кажа, че тези ВТО-та нямаха такива пари на куп. Пак казвам, те тръгваха от България, от патрона, от суверена, който тръгва- българска организация, министерства и така нататък. Те нямаха такива пари в банкови сметки. Сега, дали някои от тях са останали зад граница се съмнявам. Все пак това бяха много малки пари, второ, те всички подлежаха на контрол. Но кое е по-важното и по-интересното, което трябва да се знае и българският народ веднъж за винаги да го разбере? Непосредствено след десети ноември бяха разрушени всички охранителни контролни структури на българската държава. Като се започне от похода срещу Държавна сигурност, която беше сатанизирана, и второ, всички контролни органи на държавата бяха закрити. Значи, като се почне – министерства, Комитетът за държавен контрол, където се съхраняваха правителствените документи, и всички структури на Министерството на вътрешните работи, които имаха отношение към това. И загуби се всякаква възможност за...
Водещ: Възможно ли е това да е направено умишлено?
Костадин Чакъров: Сега, не знам доколко умишлено...
Водещ: Защото народът, сам разбирате, не може да ги закрие.
Костадин Чакъров: Ударът срещу Министерството на вътрешните работи, по принцип срещу структурите на Държавна сигурност, нанесе Андрей Луканов. Аз съм свидетел, когато...
Водещ: Той нанася първия удар срещу ДС. Андрей Луканов? Това казвате.
Костадин Чакъров: Андрей Луканов. И трябва да ви кажа, аз съм свидетел, когато понеделник, десети ноември, пленумът беше петък, понеделник той събра един стопански актив и със неговото специфично “р” казва “Другари, причините за деформациите у нас са Тодор Живков и неговата Държавна сигурност”. Една груба лъжа. Аз дори му позвъних по обед, казах му “Слушай бе, Андрей, ти какъв си бил, плод-зеленчук ли си бил, кондуктор ли, какъв си бил? Ти си бил Първи заместник-министър председател на тая държава и си бил в състава на Политбюро. Можеш ли така, по този начин, да поставяш в такова положение офицерите от министерството?”
Водещ: Той имаше ли някакъв чин в българската Държавна сигурност?
Костадин Чакъров: Не.
Водещ: А в КГБ? Руското.
Костадин Чакъров: Е, това никой не може да го знае. Имаше, по силата на фамилията си, доверителни връзки с Кремъл. Той, така, много добре заиграваше политически и това го спасяваше от изгонването му от всички структурни институции на властта. Но по принцип, трябва да ви кажа, че 80 на 100 от ръководния състав на Министерството на Държавна сигурност и около 40 – 50 от оперативния състав беше прогонен от Андрей Луканов. Защо? Трябва българският народ да знае, че там имаше елитни офицери – специалисти, които имаха цялата информация за държавата и извън държавата. И те имаха мярката, стъпката и морала, и ако искаш да държиш партията тогава, БСП, след това бързо, когато се преименува, трябваше да се освободиш по някакъв начин от този апарат. С него много трудно можеше да се работи, защото това бяха хора, които знаеха, можеха виждаха. А Луканов тях не ги обичаше точно по тази причина.
Водещ: А защо тогава ги отстрани Луканов? Каква е била неговата цел?
Костадин Чакъров: За да овладее БСП. Да овладее партията. Той постави въпроса на “Позитано” до 35 години.
Водещ: А парите?
Костадин Чакъров: Сега, пак ви казвам за тези пари. Малко е художествен образът, че са се раздавали куфарчета. Слушал съм невероятни неща- как една камионетка стояла и така нататък.
Водещ: Така, може и в сметки да са раздавани в чужбина.
Костадин Чакъров: Не, значи как да ви кажа, значи куфарчетата, това е събирателно понятие, за мене, пак ви казвам, е по-скоро художествено-поетично.
Водещ: Куфарчета, пълни с “червени пари”, което много, така, се подпомага вашата теза, че Луканов е искал да овладее партията и по този начин е освободил хората, които знаят потока на парите.
Костадин Чакъров: Значи, той не е идвал да раздава пари върху структурите на Държавна сигурност, на сигурността на държавата, тя беше тая Държавна сигурност на българската държава, не е била на този или на онзи. И тя си вършеше много добре работата. Второто, което трябва да се знае, е, че той измисли някакво обкръжение, при което всички кадри - стопански, партийни, държавни, административни, ги прогони. Това е точно по този начин двата лоста, които тая практика продължава и до ден днешен.
Водещ: И овладя партията и държавата?
Костадин Чакъров: И овладя партията и държавата като ги изгони всички тези хора. Обяви ги просто да си ходят в къщи, че не са полезни никому. И стана той с една група, която той, това беше последният ешалон на Комсомола, момчета, които гледаха го в очите, слушаха го безрезервно. Не можеха такива като мен, макар че аз единствен останах в кабинета на Петър Младенов, с такива като мен не можеше да работи, защото му знам игровата класа, комбинаторската, интригантската.
Водещ: БСП днес, всъщност, продукт на плана “Луканов” ли е?
Костадин Чакъров: Не, не БСП като маса си продължава да си бъде една силна политическа...
Водещ: Говорим БСП като върхушка, като управляващо цяло.
Костадин Чакъров: Значи, в България БСП няма да оцелее, ако не бъдат изрязани лукановите метастази. Той започна и тръгна да прави историята. Кой да бъде банкер, кой да не бъде банкер, кой да бъде депутат, кой да не бъде, кой да получи кредит, кой да не получи, кой да търгува с Русия, кой да не търгува, кой да бъде в енергетиката, кой да не бъде. Той искаше да направи, грубо казано, да изнасили историята. Това му струваше и живота.
Водещ: И успя ли да го направи?
Костадин Чакъров: Ами успя, че обърка много нещата. Той доста, така, субективно подхождаше, който познава, който му е лично предан и така нататък и затова се опита да направи такива гнезда. Сега, за тези прословути пари.
Водещ: Да, за парите. Точно за парите.
Костадин Чакъров: До десети гарантирам, подписвам се, залагам всичко, че няма откраднат лев. Сега някой кокошкар някъде нещо може да е скрил, но имайте предвид един механизъм, който действаше желязно. При всяко издигане в йерархията, от определена номенклатурна единица нагоре, имаше така наречения “допуск”. Държавна сигурност допускаше. Това беше допуск, при което тя разследваше човека, негласно разбира се, как живее, какви пари има, бита му, начина му на живот, срещи, контакти и така нататък. Това беше допуск, тъй като това се прави по цял свят. Дава ти се да разполагаш с държавни пари. Аз съм докладвал справка на Живков, например, при която от Държавна сигурност беше сигналът, че един кандидат за Асоциация, да не казва сега коя, е айде да кажа, по химия беше кандидат, а се оказа, че е скрил от една командировка 200 долара. И това е станало. 200 долара.
Водещ: Престъпление сериозно.
Костадин Чакъров: Да, 200 долара, което е смехотворно, но скрил един ден, два дни от командировка. Докладвах справка такава, каквато е. Живков побесня. Вика: “Ние ще му дадем на този човек пет милиарда активи да ръководи. 200 долара. Ганьовска работа. Махайте го. Друг да предлагате.”
Водещ: За 200 долара ти изяждат главата и не можеш да командваш пет милиарда.
Костадин Чакъров: Значи, толкова беше жесток контролът и свиреп по отношение на някой, който може, особено на ръководни позиции. Допускът беше за всички хора, които имаха отношение и се разпореждаха със средства, с пари, информация.
Водещ: И какво стана с тези пари, след като този контрол е ликвидиран? Има един сериозен мит, които битува, може и да е истина, че с Луканов са си отишли и кодове, които той е знаел, на сметки в Швейцария, по целия свят - банкови, където са били всички пари. И тези кодове днес никой не ги знае и парите някъде стоят така замразени, и стоят, никой няма как да ги извади.
Костадин Чакъров: Сега да ви кажа нещо в тази насока… Сега да се върнем на куфарчетата. Първо те не са на ДС, нито са на комунистическата партия, много неточно.
Водещ: Те са на държавата, но те бяха се сраснали трите неща
Костадин Чакъров: Те са на българската държава, да, сраснали. Затова ви моля, когато говорите и миналият път стана разговор, комунистическата партия имаше своя програма, приета 1948 година на Петия конгрес, и Комунистическата партия до 10 ноември носи отговорност, след това носят други формации, които не могат да бъдат наречени комунистически, тъй като основната отлика, разликата е в това, че Комунистическата партия през цялото време издигаше лозунга, знамето, това беше същността - премахване на частната собственост.
Водещ: Добре, да свалим знамената, какво имаше зад знамената?
Костадин Чакъров: Всичко останало след това, това са други институции, затова наричайте ги с други имена, не и комунисти, комунистите са тези, които останаха честни…
Водещ: Те се бяха сраснали трите неща, сваляме знамената сега…
Костадин Чакъров: Под натиска съвпаднаха тук интересите на една българска група политическа, която се оформи, една банда мога да кажа, съвпаднаха с интересите на европейски структури да се разбие българската държава. Тук Европа има също много сериозен принос. Искате ли да ви кажа, че тук влязоха пари на една чужда разузнавателна централа в много сериозни размери. На студентите бяха дадени 120 000 долара, на синдикатите бяха дадени около 250 000.
Водещ: На кои студенти?
Костадин Чакъров: Студентките организации, които се създадоха.
Водещ: Ама те са много, те имаше казионни, имаше такива на Кошлуков.
Костадин Чакъров: Не, не казионните, значи на синдикатите, на “Подкрепа” бяха дадени пари, на вестник “Демокрация” около 250, на СДС около 600 хиляди долара, плюс други партии, които зад граница не само по разузнавателни и по партийни канали идваха тук пари. Така че тук доста сериозно държавата беше подложена на удар от Запад.
Водещ: Коя беше тази разузнавателна централа, която е давала парите на демократите?
Костадин Чакъров: Една голяма западна служба, сега не е хубаво…
Водещ: Добре де, но все пак са влезли пари, въпросът е тези пари където излязоха къде отидоха. Парите, които излизат къде отиват?
Костадин Чакъров: Мисълта ми е, че тогава настана един хаос и първо се посегна на парите на организациите, които се закриваха, например /…/ имаше 18 милиона лева…
Водещ: Кой ги взе тях?
Костадин Чакъров: Аз мисля, че ги взе един помощник на Луканов, които беше едно комсомолче, изчезна в САЩ, някъде по Европа и не се връща в България. Парите бяха 18 милиона лева.
Водещ: Т.е. пак хората на Луканов.
Костадин Чакъров: Къде са парите от /…/, къде са парите от партийни членски внос, къде са парите на външнотърговските организации.
Водещ: Нали казахте, че няма във външнотърговските организации.
Костадин Чакъров: Е все пак е имало няколко - 100-200-300 хиляди. Някаква сума, все пак е имало нещо и то в българските, не задграничните, българските ВТО-та.
Водещ: Т.е. тези куфарчета на практика са банкови сметки?
Костадин Чакъров: Да, банкови сметки или банкова информация. Например като се закрие една външнотърговска организация, която търгува, ти поемаш нейната информация, активи и пасиви, а те всички имаха добри баланси. Да вземем сиренето, сиренето се продаваше на Запад 4000 хиляди долара един тон, българско бяло сирене.
Водещ: Сиренце, най-обикновено сиренце.
Костадин Чакъров: Закри се външнотърговската организация, цялата информация, всички договори се оказаха в частни ръце.
Водещ: И сиренцето се оказа приватизирано.
Костадин Чакъров: Приватизирано, цената спадна на 2000 и 1500, до четири хиляди пазарна цена достигната. От тук от България се изкупуваше от вътрешния производител на 1500. 18 хиляди тона умножете ги по 2000 хиляди, какво прави, това са пари, които са взели хора, които заместиха държавните структури. Ето това са куфарчетата.
Водещ: Защо го убиха Луканов? Вчера Красимир Стойчев разви теорията, че политиците, бизнесмените, които бяха убити - Илия Павлов и Емил Кюлев, очевидно са били убити, защото се замесиха с политиците. Политикът Луканов защо беше убит?
Костадин Чакъров: Точно затова, защото той държеше целият фронт, изграждането на капитализма, той беше безкрайно оплетен в много, много схеми. За мен убийството се извърши след като пропадна връзката му, правиха опити да се закупят тръбите, газовите тръби, Жан Виденов не разреши, много рязко, категорични ги отсече. Това беше една бандитска схема, при която газта трябваше на нашата граница да е 80 долара навън и тук 120 - 130. разликата трябваше да отиде във Швейцария, но това беше руска схема на Черномирдин. Жан не разреши, пропадна проекта, руснаците нямаха доверие на руските служби, в това число и на Луканов. Той беше се замотал в много връзки с други институции и други държави и той скокна веднага на друга каруца. Може бе месец след това той отиде на яхната на един турски бизнесмен Трафик Бей в Босфора. И в продължение на една седмица пътувайки с азербайджански, американски, турски специалисти, проектираха трасето Баку - Джейхан. Аз веднага разбрах, видях го и му казах правиш много опасна игра, скачаш от каруца на каруца.
Водещ: От каруцата на руснаците, в каруцата на турците?
Костадин Чакъров: Не само. Тя беше международна компания, международни структури. Все пак той не ми е бил личен противник, доста грубичко се изрази. Викам: Андрей, играеш опасна игра, той ме напсува на руски. Той добродушно ме...
Водещ: Как ви напсува на руски? Как звучеше на руски?
Костадин Чакъров: Каза ми: “пошол на***”.
Водещ: Какво означава това “пошол на***”?
Костадин Чакъров: Иди се таковай.
Водещ: Това ли ви отговори той?
Костадин Чакъров: Така ми отговори, да. Е, ние бяхме достатъчно близки, за да можем да си говорим. И десет-петнайсет дни след това беше убит. Голяма сила го уби, по начина, по маниера, това не е обикновено криминално, това беше назидателно.
Водещ: Поли Пантев казват, че го е убил, според някои специалисти.
Костадин Чакъров: Значи пак нека да продължим за тези куфарчета. Те нямат нищо общо с комунистическата държава и партия, нито с Държавна сигурност, това беше останалата плячка. Държавата, когато се разтури, разсипа и всеки можеше да взима от нея. Една част от парите отиваха обаче и в структури на СДС. Партии, организации, хора, също (...).
Водещ: Това е въпросът ми, за политическите партии. Преди това само да изчерпим темата за личности като Андрей Луканов. Огнян Дойнов, това ли е човекът, който на практика е бащата на българския бизнес? Човекът, който стоеше във Виена приживе и ходеха там да му се отчитат, да искат мнение, съвет, благословия. Нещо като (...) мисля, че се казва на руски, ако трябва с русизми тази сутрин да си говорим.
Костадин Чакъров: Вижте, Огнян Дойнов беше баща на българската индустриализация. Много идеи се реализираха от него, той въртеше българската индустрия, вкара много опит, технологии и капитали.
Водещ: Вчера Красимир Стойчев даде да се разбере, че е бил доста посредствен човек, доколкото аз разбрах неговия прочит на личността Огнян Дойнов.
Костадин Чакъров: Сега това е негова такова, аз съм го виждал много пъти във Виена, много пъти съм го виждал. Около Огнян имаше много легенди, че той има милиарди и беше много интересно, че всички искаха да отидат (...) тези милиарди, а той всичко на всичко имаше една къща, която беше закупил, беше взел малко кредит. Преди това беше работил при Максуел, доста важна функция, водеше негови финансови операции. И нямаше нищо такова, но легендата беше много голяма. До такава степен, че една известна нашумяла фондация, която взе пари от “Нордекс”, се опитваше да го рекетира, да го изнудва. Въобще с него се държаха много непочтено.
Водещ: Ама ходеха при него като човек с много пари така ли?
Костадин Чакъров: Да. Беше се създало впечатление, че той само да си мръдне пръста и милиарди, милиони по, да. Това беше абсолютна измислица. Той живееше скромно, много тихо, много скромно, имаше огромна информация, която обаче никой не...
Водещ: Обикновено големите босове така живеят. Скромно, тихо, но всъщност наистина с едно мръдване на пръста командват милиони и милиарди.
Костадин Чакъров: Добре де, ама някой, който да се е похвалил, че Огнян Дойнов му е дал пари. Просто те парите се чувстват, нека някой да каже. Той имаше една-две операции, които аз зная, които бяха в рамките на закона, в рамките на...
Водещ: А може ли някой да се похвали, че Андрей Луканов му е дал пари примерно, има ли такива хора? Да го издирим този човек и да е жив.
Костадин Чакъров: Ами, вижте имаше хора, които...Значи по-голямата част от куфарчетата, да речем, пак да използваме образа, са това. Българският експорт зад граница, една голяма част, някъде към 1993-1994 година България имаше да получава пари. Някъде около 100-150 милиона от арабския свят, от арабските страни Средиземно море, имаше от Европа, най-много от Русия имаше също 100-150 милиона. Това беше една от големите тайни на куфарчетата, ако искате да знаете. Значи размърда се курсът на долара, тогава беше лев-долар, тоест 100 милиона долара трябваше да бъде 100 милиона лева. Но като мръдна курса на долара, доларът стана 100, 200, 300, 500 и така нататък, тази сума пари примерно, ако са сто единици се връщат двадесет и останалото остава зад граница. Ето това са парите, които останаха зад граница в периода 1993-1994-1995-та. Това бяха хора, които имаха информация, това бяха в обкръжението на Луканов, които отиваха. Примерно отива в Русия, Иван Иванич, ти 10 милиона ни дължиш. 5 за теб, 5 за мен, ще ги отчетем с еди колко си. Тези пари останаха зад граница и никой не се усети, че се извършват такива операции.
Водещ: От вашите думи става ясно, че, така поне твърдите вие, че Андрей Луканов и неговото обкръжение са едва ли не архитекти на българския капитализъм. И хората, които са създали по свой образ и подобие политическите партии.
Костадин Чакъров: Това е записано даже. Това е програмата (...), то е записано, че той е архитектът.
Водещ: Освен БСП те други партии създадоха ли по свой образ и подобие? Да речем по това време имаше още две партии СДС и ДПС.
Костадин Чакъров: ДПС получи финансова помощ и по други източници, а СДС...
Водещ: По какви източници? Чакайте, чакайте, по какви източници?
Костадин Чакъров: Ами, получиха по разни структури също задгранични, гранични и така нататък.
Водещ: Ама пак български пари става въпрос?
Костадин Чакъров: Една част български, една част...Когато Ахмед Доган влезе в посолството, там се водеха разговори за тяхното финансиране. Имаше източници, имаше техника, имаше доста неща, които се разбраха какви пари могат да се дават и така нататък.
Водещ: Техника за подслушване?
Костадин Чакъров: Да, за подслушване.
Водещ: В посолствата влиза господин Доган и го подслушват него?
Костадин Чакъров: Да, и този гаден номер с онзи списък, когато беше разбита българската разузнавателна структура зад граница, продължава да си виси. Както и да е ще остане и на (...).
Водещ: СДС вярно ли е, че Луканов ги е създал и тях?
Костадин Чакъров: Не, СДС не ги създаде. Това не е плод на операция на този или на онзи.
Водещ: По-скоро операция, при която са вкарани сред ентусиастите хора, поставени лица.
Костадин Чакъров: Никой не ги е поставял, те бяха самоинициатива. Първо там имаше голям вакуум, този вакуум много бързо кариеристите го разбраха. Една част от самото БСП се прехвърли там, за да намерят голямо поле. И това е една от големите грешки на българския преход. На опозиция имаха право старите партии, които бяха забравили 9 септември - Демократическа, Радикали, “Никола Петков”. Те бяха антикомунистически, но все пак те бяха и в управление в България, имаха чувство за държава и държавност. СДС беше една торба, в която влязоха всички негодници на България, заедно с доброто, чистото и там, което е имало опит от баща, които имаха отношение към българската държава. Например един пример да ви дам, Петър Младенов, заедно с оня палячо Станко Тодоров, в Народното събрание, за да направят един жест пуснаха 3200 души някъде, на 18 декември, пуснаха затворници. Ами тези затворници от цялата страна, през януари пуснаха още 20-30 души при това със смъртни, с убийства. Те всички отидоха и казаха: ние сме седесари. И те биеха по пътищата, улиците, крадяха.
Водещ: Да захранят, според вас, СДС с кадри?
Костадин Чакъров: И фактически СДС много бързо загуби този идеал и този морал.
Водещ: Къде са метастазите днес, казахте, че метастазите продължават да съществуват?
Костадин Чакъров: Вижте, кръгът “Луканов” е по-силен, отколкото на 39 и 40 конгрес, когато беше жив. Това са момчета, които той обучи, гъвкави, имат доверителни връзки, знаят езици, подготвени са добре. Те работят като кланове, пропускат, имат списъци, вземете дипломация, вземете структури, които са в различни места на бизнеса и т.н. и ще видите, че общо взето хората, които са се заквасили от него време, маята, която са получили, са същите хора, които управляват България.
Водещ: Е, къде са тези хора, сега ли управляват България?
Костадин Чакъров: Да, разбира се, сега я управляват.
Водещ: Т. е., Луканов и днес управлява България, моделът?
Костадин Чакъров: Е, не може толкова директно да се каже. По-скоро неговите журналисти, политологически звена, социологически, които той създаде, на които даде пари и т.н.
Водещ: Царят и той ли беше плод на този модел? Той е друго нещо?
Костадин Чакъров: Не. Царят, тук се търси сензация да бъде накиснат в някакви истории непочтени, той е далеч от тази работа. Царят никога не е работил срещу България между другото.
Водещ: Благодаря ви за това гостуване. Предполагам, че службите знаят това добре, надали са го изпускали изпод контрол.
Костадин Чакъров: Те не го изпускаха изпод контрол, но много бързо се разбра, че той не работи срещу България, зад него няма организация, държеше се много почтено, и където можеше, помагаше на България. Бях свидетел веднъж, и с това приключвам, когато Христо Христов отиваше в Мюнхен на едно изложение и беше му се обадил баварския министър-председател и каза: вашият цар сигурно ще дойде. И той ходи, информира Живков и на Живков знаеш ли каква му беше реакцията: ама срещай се, не е страшно, това момче не работи срещу България, то помага.
Водещ: Тодор Живков за царя?
Костадин Чакъров: Да, почерпи го, вика, едно кафе. Стои, вика: аз знам, че ти кафе не пиеш, уиски, почерпи го, вика, едно уиски, разрешавам ти.
Водещ: Тодор Живков добре знаеше какво пие царят по това време.
Костадин Чакъров: Да, значи той, това беше неговата…
Водещ: Имаше ли среща между Тодор Живков и царя?
Костадин Чакъров: Не, никога не е имало.
Водещ: А най-високопоставената среща между тогавашната държава и царя, в лицето на кого е била, на Христо Христов?
Костадин Чакъров: Не, те много хора го срещаха, в Лондон, или където имаше български изложения, експозиции, той ги посещаваше.
Водещ: Добре, благодаря за това интервю. Костадин Чакъров. Не са мит червените куфарчета, само че не бяха куфарчета, каза той в нашето студио. Кръгът “Луканов” стана архитект на българския капитализъм, че и на българския политически модел. Резултатите днес са такива, каквито са.

http://focus-news.net

Съветникът на Тодор Живков Костадин Чакъров:
Горбачов нагло излъга
Даниела Добрева, в. \"Монитор\"
14 май 2002

През юни 1989 г. на лична среща между двамата в разгара на изселническия поток Горбачов похвали Т. Живков, че ние имаме гъвкав подход към проблема с българските турци и обеща някои посреднически действия, твърди бившият политически помощник на Живков.

Господин Чакъров, бил сте в обкръжението на Тодор Живков. Как ви се струва оценката, която му направи Михаил Горбачов при гостуването си у нас тези дни?

Оценките бяха лицемерни, двойнствени с възможности за тълкуване, например - Т. Живков е направил много нещо за България, но е направил много и \"за себе си\". Питам - какво е направил за себе си?

Какво?

Живков си отиде като сиромах. За 50 г. на върха на властта построи по един апартамент на децата си, за себе си нищо. Годишният доход на Горбачов надхвърля 680 хил. долара, т.е. близо три пъти повече от дохода на американския президент. При това на фона на апокалиптичната разруха в Русия. Защо лекуваше покойната Раиса - лека й пръст, в американски и германски клиники, а не отиде в Ставропол? Смятам, че един лидер трябва да живее с щастието и нещастието на неговия народ. Кой му дава право да разруши една държава, а после да ходи да чете лекции за по 50-100 хил. долара хонорар? Във всеки наръчник по разузнаване пише, че така се заплаща за предателство или на агент за влияние.

Горбачов ли е виновен за перестройката? Не му ли се приписват повече вини?

Централизираната система, когато партията беше държава и държавата - партия, този, който е начело, има цялата власт. Държавата бе такава, каквато я изгради Сталин. Наистина механизмите на тази машина не беше ласкава към тези, които заставаха на пътя й. Горбачов беше водач и лидер именно на такава държава. Историческата му вина е в това, че когато отговаряш за съдбата на стотици милиони хора, не можеш да вземеш без подготовка решения за една нощ и да не знаеш посоката и последиците от тези решения. Горбачов няма да остане в историята като реформатор, а като един обикновен апаратен некадърник, който се крие зад поток от фрази. Мога да докажа това с документи. На срещи с лидерите на източноевропейските страни с фанатизъм говореше, че нашият единствен път е \"повече социализъм и повече партия\". В същото време на срещи със западни лидери разпродаваше еднолично всичко, със което си донесе бърза и евтина слава.

Кога беше първата ви среща с Михаил Сергеевич?

През 1984 г. при едно посещение в Москва. Проучвахме новите елементи в икономическия механизъм на Съветския съюз. Тогава блестящо впечатление ми направи Николай Рижков. Горбачов беше член на Политбюро и отговаряше за селското стопанство. Нашите искрени симпатии бяха на негова страна. Никой по-добре от нас не знаеше каква потребност има комунистическата система от реформи. Когато Брежнев беше болен, цялата държава се парализираше. Всичко се отлагаше с месеци и години. Очаквахме, че при Горбачов ще закипят творчество и реформи. Силно впечатление ми направи тогава, че в една попътна делова среща той непрекъснато цитираше съпругата си Раиса. След две години водих делегация в Кремъл и установих, че Раиса Максимовна вече беше станала част от неписания протокол за нея да се говори с комплименти и хвалебствия. Тя се бе превърнала неформално в част от ръководния екип. Това не става нито на Изток, нито на Запад. Помня, че тогава споделих с Т. Живков (той се смя много), че Горбачов е един комплексиран мъж.

Защо Горбачов изпитваше недоверие към Т. Живков?

Дистанцията между двамата започна, когато Горбачов стана генерален секретар. Живков беше търсещ човек и неукротим по енергия. Много пъти бе поставян без успех въпроса пред Брежнев за нашето историческо изоставяне и необходимостта от дълбоки реформи. Първото писмено послание, което изпрати на Горбачов, бе за неотложни реформи и нови идеи. Съдбата на това послание бе жалка - Горбачов го отмина с пълно мълчание. Нещо негативно в личен психологически план се породи между двамата. Горбачов не можеше да изглежда \"велик\" пред очите на Т. Живков, защото той беше работил с всички ръководители на Съветския Съюз от Сталин насам. На Юлския пленум от 1987 г. Живков прокламира най-радикалните постановки за реформи на комунистическата система. Тогава от името на Горбачов в София дойде Вадим Медведев - секретар по идеологията, който вдигна заплашително пръст…
По-късно през октомври 1987 г. в лична среща между двамата първи ръководители Горбачов се държа арогантно и брутално като истински имперски мракобес. Имам преки писмени доказателства за това. Остро реагира на постановките на пленума, че комунистическата партия няма да е субект на властта. Остро реагира, че партийните кадри в България оставали без работа. Горбачов нагло излъга българския народ при посещението си, че той никога не се е бъркал в нашите работи. На същата среща даде ултиматум на Т. Живков в пряк текст да изгони всички, които в България мислят и работят за икономическото и технологическо сближаване със Запада. По това време Огнян Дойнов водеше дискретни разговори с японски и германски концерни. Договорени бяха инвестиции за милиарди долари, но кариеристът Луканов ни наклевети в Москва. Така загубихме милиарди долари, а може би и историческия си шанс да обновим българската индустрия.

Горбачов нагло излъга и за възродителния процес - едва ли не той бил хрумване на Т. Живков. На тази среща - октомври 1989 г., той даде уверение, че ще имаме пълно военно съдействие в случая на евентуални агресивни действия от страна на Турция. През юни 1989 г. на лична среща между двамата в разгара на изселническия поток Горбачов похвали Т. Живков, че ние имаме гъвкав подход към проблема с българските турци и обеща някои посреднически действия.

Колко струваше една целувка между Т. Живков и Брежнев?

Дълбоко съм удивен как при това посещение на Горбачов във България се подмени историческата истина. Брежнев ни даде изключителен статут - стотици милиони долари ежегодна безвъзмездна помощ. И до днес България живее благодарение на индустриалната база, изградена от ежегодните доставки - милиони тонове черни и цветни метали, 11 млн. т нефт, целулоза, хартия, каучук и т.н., да не говорим за необятните пазари на нашата продукция.

Горбачов ли свали Т. Живков?

Той първо ни изостави и захвърли икономически - и нас, и цяла Източна Европа, а по данни на западните служби, Москва е инвестирала над 70 млрд. долара безвъзмездна помощ в тези страни. Брутално спря ежегодните субсидии за селскостопанската ни продукция в размер на 600 млн. долара, договорени тайно между Т. Живков и Брежнев. Думите му били: \"Брежнев бил богат човек, имал - давал, аз не давам\". След това дойде хаосът в съветската икономика. Брутално ни бяха спрени доставките на суровини, материали и съоръжения. За да компенсираме загубите, трябваше да купуваме от Запад. Така всяка година изнасяхме за около 2 млрд. долара продукция, а внасяхме суровини и материали и компоненти за 3 млрд. долара. За 4 г. качихме външния дълг с 4 млрд. долара. Такава е простата истина и човекът, който ни ограби, се казва Горбачов. Защо българските журналисти не му зададоха тези въпроси?

Имате ли доказателства за неговата намеса?

Разривът между двамата настъпи окончателно, когато на последната среща Т. Живков заяви, че пътят за реформите преминава през базовите производствени отношения и собствеността и директно декларира, че \"това, което вие (Горбачов - бел.ред.) правите, аз няма да го допусна в България\". След тази среща Горбачов се намеси грубо, за да назначи в България своя агентура за \"перестройчици\". На съвещанието в Букурещ проведе тайна среща във вилата си с Петър Младенов и Добри Джуров. Свидетели на тази среща са румънските служители на сигурността. Шефът на румънската охрана е предупредил за това ген. Милушев - началника на УБО. Тогава той си замълча и с това направи добра инвестиция за бъдещето си. След това се оказа натиск върху Т. Живков да се пенсионира. Бяха организирани неявни срещи с членове на Политбюро, секретари и членове на централния комитет. Уговорени бяха кодирани знаци за съгласие, че на пленума на десети ноември ще подкрепят оставката и пенсионирането на Т. Живков.

Значи българските политици предадоха Т. Живков?

Да. Това са Младенов, Луканов, Станишев, Начо Папазов, на един етап Добри Джуров и неколцина генерали. Имахме пълна информация за техните интриги. Предложих на Т. Живков да ги арестуваме за държавна измяна или да ги изхвърлим с белезници през Черно море, за да си ги прибере Горбачов. Т. Живков каза: \"Аз не мога да се карам със Съветския съюз. От това ще пострада българският народ\". Без колебание си подаде оставката. Последните години от живота си Живков искаше да организира публичен съд на Горбачов. Това бе последната ми задача, която ми постави като негов помощник. Не можах да я изпълня, тъй като неговата смърт ми попречи. Надявам се обаче, че освен човешки, има и Божи съд. Но все си мисля, че понякога и Бог има нужда от помощ…

Със съкращения

© Copyright Mediapool

Ахмед Доган е агент едновременно на КГБ, ДС и Турските тайни служби, това става ясно от интервюто на съветника на Тодор Живков изпаднал в немилост след 10 ноември 1989г.

Костадин Чакъров, политически съветник на Тодор Живков, в интервю за Нова телевизия и “Коритаров Live”

Костадин Чакъров: Това така, ето сега нещо, което по турския въпрос.
Водещ: А, по турския въпрос много важно.
Костадин Чакъров: Да, значи по т.нар процес, който течеше у нас. Това, което активизира събитията през 1989 година беше, че Тургут Йозал беше на посещение в Съветския съюз, срещна се с Горбачов. На тази среща, Горбачов рязко, отрицателно се разграничи от българското политика по националния въпрос, имайки в предвид работата с мюсюлманите ...
Водещ: Възродителният процес.
Костадин Чакъров: ...т.нар, Възродителен процес и т.н, Гайдар Алиев, който тогава беше член на Политбюро и отговаряше за националностите излезе, и ...
Водещ: Секретар на Азербайджан.
Костадин Чакъров: ... и секретар, да и после на Азербайджан и т.н. Каза,че съветското партийно и държавно ръководство няма да толерира отношения на накърняване верските чувства на мюсюлманите никъде по света ...
Водещ: Така.
Костадин Чакъров: ... т.е, това се отнасяше за нас. Йозал, след като се завърна даде Анкара позиция за остър курс и тъй като ние имахме, доста беше разбит турският разузнавателен шифър, ние получихме информация за готвени остри действия оперативни. Така пламнаха събитията в Североизточна България и т.н, всъщност тогава Турското националноосвободително движение, водено от Доган се активизира ...
Водещ: Каква беше ролята на Доган, между другото, защо руснаците, така го подкрепяха ...
Костадин Чакъров: Те го подкрепяха, тъй като опитът да бъде ударен Живков през дисиденти не успя.
Водещ: Да.
Костадин Чакъров: У нас нямаше никакви условия за дисиденти и за дисидентско движение, тъй като нещата бях в рамките на закона ...
Водещ: Така..
Костадин Чакъров: ... за това се опитаха за активизират някой техни структури. Оценката им беше, че чрез надуване на този т.нар Възродителен процес, може да се разклати позицията на Живков.
Водещ: Какви структури са активизирали?
Костадин Чакъров: Ами, активизираха се специалните структури разбира се ...
Водещ: Доган има ли връзка с това?
Костадин Чакъров: Изглежда би трябвало да има връзка, защото...
Водещ: Каква.
Костадин Чакъров: ... той макар и от затвора продължаваше да има контакти, имаше, понякога беше извеждан в квартири на Главно следствено, а всъщност това бяха камуфлажни срещи и той продължаваше да има контакти.
Водещ: С кого?
Костадин Чакъров: С Турското националноосвободително движение и с хората, които се срещаха.
Бел.Ред.*GescheftFuhrer: Той беше в затвора заради атентата на пловдивската гара, където взриви 3ти вагон-\"Майки с деца\". Да знаете що за герой ни се хили от екрана.
Водещ: Какъв извод правите?
Костадин Чакъров: Ами, че той има няколко дъна, не едно дъно, т.е не само връзки турските служби, за което беше осъден, а и с някой други разузнавателни структури.
Водещ: Кои, какви?
Костадин Чакъров: Е, сега нека да не гадаем какви, но в момента мисля, че България се намира на много сериозен кръстопът по отношение на националния си разпад, които …
Водещ: Какво узнахте от президента на съветските служби Владилен Фьодоров за ДПС и за Доган?
Костадин Чакъров: Аз съм се срещал и съм разговарял. Той каза, че всичко това е в процесът на перестройка и да не се плашим, това е един нормален процес и че те нас също така ще ни преустроят, отиваха на брутални контакти с представители на Турското националноосвободително движение.
Водещ: Кой отиваше на такива контакти, руснаците ли?
Костадин Чакъров: Разбира се и представители на съветските структури…
Водещ: Има ли са съветските структури с Доган?
Костадин Чакъров: Вижте сега, това е малко друга тема, нека да не излизаме извън петолинието, въпросът е, че Горбачов имаше двулична…
Водещ: Да кажем с да или не и ще продължим…
Костадин Чакъров: Да, разбира се, Горбачов имаше двулична политика…
Водещ: За кое казвате “да”?
Костадин Чакъров: Че имаше контакти, разбира се.
Водещ: Между съветските структури и Доган?
Костадин Чакъров: Да, разбира се, затова искам да кажа, че в момента най-големите възможности са ние да използваме помощта на Русия, тъй като оста, която протича между САЩ и Турция в лицето на когато се кръстосат през ДПС и на Русия с Турция през ДПС, мисля, че Русия има много добри възможности да неутрализира в момента турската експанзия в Балканите и специално в България.
Водещ: Чрез ДПС?
Костадин Чакъров: Да, защото те имат големи възможности и опит в ролята си за исляма и ние трябва да не пренебрегваме геополитическата роля на Русия на Балканите, а трябва да използваме добрите, традиционно добрите и да стоплим още, за да могат те да неутрализират, защото България я очаква национален разпад. И ние трябва да използваме позициите, да стоплим отношенията с Русия, да не се държим като военнополитически противници.

 


Сходни връзки

Раздаваха ли се “червени милиони” в куфарчета? | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2022 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.08 секунди