Веднага след полунощ на 31 декември започва друг празник - Сурваки, Нова година. В първите нейни часове празнуват именниците Васил, Василка. Празникът се отличава с богата обредност. Това е денят на зимното слънцестоене.
Обичаите, които се изпълняват, са обредна трапеза, сурвакане, маскирани дружини и ладуване. Вечерята срещу Нова Година е втората Коледна Вечеря. Традиционни за трапезата са блажните ястия. На масата се нареждат пита, свинска глава, баница и пр. Питата е без шарки и още топла се слага на масата. След като най-възрастният в семейството прекади трапезата, той вдига високо питата, разчупва я и дава на всеки по едно парче, по реда на възрастта им. Баницата е с късмети, тя се завърта три пъти и всеки взима падналото се пред него парче. Останалата част от баницата се пази \"за Богородица\". Свинската глава е второто ястие тази вечер. На Васильовден е единственият случай, когато свинско месо се принася и кади, на нито един друг празник това не се прави. След вечеря трохите от масата се събират и се хвърлят в огъня, като се нарича: \"Хайде да се ражда: вино, жито, коприна, тютюн и пр.\" Тази вечер се гадае за предстоящите сполуки през Новата година. Това обикновено става пред огъня или край трапезата. Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и домашните. Ако някой кихне на трапезата, това се приема за добър знак и на кихналия се нарича първото родило се животно през годината. Пукат се и дрянови пъпки, чиято пъпка пукне и подскочи, той ще бъде здрав и пъргав през годината. В някои краища на страната от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен, ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо. След прибирането на трапезата недогорялата свещ, орехите, суровото жито и палешникът с пепелта от предишната коледна вечеря се запазват. Обичаят сурвакане е втората част от празника. Той започва на зазоряване. Сурвакарите са момчета до 10-12-годишна възраст. Те се събират на групички и обикалят къщите на близки и съседи, като започват от своя дом. Сурвакарите удрят с дрянова сурвачка всеки от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят: \"Сурва , сурва година, Весела година, Голям клас на нива, Голям грозд на лозе, Жълт мамул на леса, Червена ябълка в градина, Пълна къща с коприна, Живо - здраво догодина, Догодина, до амина.\" Домакините даряват сурвакарчетата с кравайчета, плодове. Друг обичай, който се изпълнява на този ден, е ладуването. Моми топят пръстени в менче с вода, като така гадаят за кого ще се оженят. В първия ден на новата година православната църква чества св. Василий Велики.