- Г-жо Панайотова, бихте ли ни разказали колко пъти е освобождаван град Добрич през годините до окончателното освобождение на страната ни от турско робство. Какви са данните в тази връзка?

- Добрич е един от малкото наши градове, който три пъти по време на османското робство получава временна свобода и след това три пъти преживява отново връщането на поробителя. Това става в резултат на руско-турски войни, в които местните хора вземат наистина активно участие. Първото освобождение на Добрич, тогава Хаджи-оглу Пазарджик, е по време на руско-турската война от периода 1768-1774 година. Ако трябва да бъдем точни, датата е 16 юни 1774 г., когато руските войски, под командването на генерал-лейтенант граф Каменски, с участието на местните хора, превземат града. Следващото освобождение на нашия град е на 5 юни 1810 година - по време на поредната война между Русия и Турция /1806-1812 г./. Тогава отново войските на ген.-лейт.-граф Каменски навлизат в града, а българите за втори път помагат на своите освободители при схватките им с турците. Пълното сломяване на турската съпротива става факт с пленяването на Сераскир Пехливан, който е предводител на турците. За съжаление, впоследствие в града отново е наложена турска власт. Жителите на Хаджи-оглу Пазарджик за трети път са зарадвани от свободата на 21 юни 1828 г., когато градът е превзет от отряда на генерал Акинфиев, тук пристигат руските войски и лично император Николай I. Интересен е фактът, че през зимата на 1828-1829 г. в днешен Добрич функционира дори руска администрация.

- Не малко опълченци от нашия град са участвали в бойните действия, включително и по време на последната руско-турска освободителна война. Кои са мъжете, чиито имена са останали в историята заради проявената от тях храброст в името на така жадуваната свобода?

- Да, както вече споменах, местните хора участват активно в усилията за освобождаването на града ни от турско робство на 27.01.1878 г. Много българи от нашия край се включват и помагат на Долнодунавския отряд на ген.-лейтенант Цимерман, участват в руските полкове като водачи, разузнавачи, преводачи и т.н. Включително приемат в домовете си ранени и се грижат за тях. Жители на Хаджи-оглу Пазарджик воюват като опълченци и по другите фронтове в страната. Сред нашите опълченци, които са родени в града и околността, можем да споменем имената на Димитър Ковачев, Кузман Христов, Иван Митев, Станьо Милев, Петър Петров и др. Бих искала да посоча също Зиновий Дерменджиев от днешното село Смолница, Васил Димитров от с. Курт-доман /дн. Василево, на негово име е кръстено селото/, Атанас Диамандиев от с. Малкоч /Селце/ и т.н. Почти всички опълченци от Хаджи-оглу Пазарджик се включват в опълчението през април и май 1877 г. Сред първите са Петър Алексиев, Йордан Станев, Димитър Ковачев, Зиновий Дерменджиев. Храбри мъже от нашия край участват в боевете при Казанлък, Стара Загора, Шипка и т.н., сражават се под командването на генералите Гурко и Скобелев. Заради своята храброст някои от тях са произведени в чин унтерофицер, ефрейтор, наградени са с Георгиевския кръст, получили са бойни и възпоменателни отличия. Интересен е фактът, че сред нашите опълченци има селяни, занаятчии, търговци, хора от интелигенцията. След Освобождението те се включват активно в стопанския и политическия живот на района. Например, Димитър Ковачев е адвокат и известно време е кмет на Добрич. Емануил Василев е кмет на с. Българево, като благодарение на него са построени църквата и училището там. Станьо Божилов е околийски началник в Добрич.

- Във фондовете на Регионалния исторически музей в Добрич се пазят различни реликви, свързани с тези значими събития. Бихте ли посочили някои от тях?

- В нашите сбирки, посветени на този период от историята, се пазят на първо място лични оръжия на известни опълченци. Притежаваме, например, сабята на Петър Опълченов, ятаган на Кузман Христов, както и лични вещи на тези хора. Имаме също отличия за проявена храброст в боевете при Стара Загора и Шипка, тук са медалите на Калчо Вълков, Васил Драганов Контаров, документи, свързани с опълченците. Притежаваме едно евангелие в кожена торбичка, което е принадлежало на Кузман Христов и което му е подарено от руския император в Санкт-Петербург. Нашият опълченец е бил ранен при Шипка и са го изпратили за лечение в Санкт-Петербург, където той се застоява, оженва и тръгва на работа. Александър II, когато разбира, че има такъв човек, го кани при себе си и му подарява това евангелие. Притежаваме също един приветствен адрес на живите опълченци към генерал Столетов, написан 25 години след Освобождението на страната ни, по повод годишнината.

Реликвите, които пазим при нас, са дарени от преки потомци на опълченците, които вече, за съжаление, също не са между живите.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

Снимки на реликви от музея: Любен ЖЕЛЯЗКОВ