Твърдят колегите на Даниел. "Не мога да си обясня, как няма да има система за автоматично гасене на пожар". Тези и още множество въпроси си задаваха вчера колегите на 25-годишния Даниел, докато чакаха пристигането на катафалката, за да го съпроводят в последния му път
"Един кораб е много по-надеждно средство за пътуване. Той е по-сигурен" - каза пред журналисти Бойко Георгиев - управител на "Вик Сандвик ИХБ", фирмата, в която е работил и Даниел. Млади мъже и жени, близки на родителите, не криеха сълзите си и недоумяваха как е възможно. "Аз не мога да разбера как може един влак да няма автоматична система за гасене на пожари. Във всеки кораб, във всяка сграда има такава система" - добави още Бойко Георгиев. "Той беше изключително работлив, развиваше се с невероятни темпове, многообещаващ. Занимаваше се точно по специалността си, която завърши в Техническия университет във Варна - корабен дизайн. Бяхме го пуснали в отпуск и дори го чакахме да се върне, обмисляхме повишение на заплатата му и му предстоеше да замине в командировка" - продължи разказа си Бойко Георгиев. Колегите му от фирмата, които бяха дошли вчера на гробищата в Добрич за последно сбогом, добавиха, че Даниел е работил половин година при тях, като фирмата им е българо-норвежка, базирана във Варненска корабостроителница, основана от Индустриален холдинг България и най-голямата в света дизайнерска корабна компания в Норвегия. Настя така и не облече булчинска рокля. Тя заедно със семейството на Даниел го изпрати в последния му път, като момичето не сдържаше сълзите си. Бащата Васил Вичев я подкрепяше с думите: "Держись, Настя". Църквата Арахангел Михаил в Гробищния парк така и не можа да побере стотиците близки, приятели и роднини, дошли да изпратят младия мъж и да си вземат последно сбогом. Ковчегът с тленните останки на Даниел бе положен в близост до погребаната вече друга жертва на влака - убиец Валерия Желева.