* Допълнителни специалисти и обновена апаратура са новостите в добричката болница
* Пациентите у нас вече имат доверие в реформираната здравна система
* От изключително значение е профилактиката за заболявания на простатната жлеза

"Роден съм в Балчик на 20 март 1948 год. Основното си образование завърших в с. Гурково, а средно - в Техникума по индустриална химия във Варна. През 1974 г. завърших Медицинския университет. От 1975 до 1979 год. работих като ординатор в Хирургичното отделение на болницата в Тервел. След това бях ординатор във Втора хирургична клиника при Окръжна болница - Добрич. През 1981 г. станах асистент по хирургия към филиала в Добрич на ВМИ-Варна, а година по-късно придобих специалност по хирургия, впоследствие и по урология. До 1993 г. бях главен асистент по урология към ВМИ.
От 1998 г.  до момента съм зам. -директор на "МБАЛ-Добрич" АД - Добрич. От 1 септември т.г. съм началник на урологичното отделение."

- Д-р Панайотов, кои са последните новости, свързани с добричката болница, на която Вие сте заместник-директор?
- През последна една година лечебното заведение вече разполага с пет нови специалисти - в областта на неврологията, физикалната терапия и рехабилитация, гастроентерологията, пулмологията и акушерство и гинекология. Обновена бе ендоскопската апаратура на отделенията по гастроенерология, урология, хирургия, операционния блок и отделението по хемодиализа. За последните две години са направени основни ремонти на шест отделения, което подобри условията, както за пациентите, така и за работещия персонал. За последната една година нашата болница е инвестирала в повишаване квалификацията на лекари и специалисти по здравни грижи общо около 20 000 лв. През 2008 г. екипът по болнична хигиена  към "МБАЛ-Добрич" АД, като участник в Българската асоциация по превенция и контрол на нозокомиалните инфекции "БулНозо", получи удостоверение за редовен и активен член на асоциацията.
- Смятате ли, че пациентите имат доверие в българската здравна система?
- Да, определено пациентите имат доверие в реформираната вече здравна система, но все още съществуват препятствията за достъпа до медицински специалисти. Това прави една част от пациентите недоволни, което рефлектира върху доверието към българския лекар.
- Кои са най-често срещаните заболявания на простатната жлеза при мъжете? След навършване на коя възраст се увеличава заболеваемостта?
- През последните 20 години интересът към простатната жлеза и заболяванията й отстрана на пациенти и лекари се увеличи. От една страна, причината за това е, че при мъжа "простата е неговото второ сърце", а от друга - няма мъж, който да не е пощаден от едно от трите заболявания на простатната жлеза - простатит, аденом на простатната жлеза /ДПХ/ или рак на простатната жлеза.
 Като се има предвид, че тези заболявания поразяват мъжа в неговата творческа възраст, то интересът още повече нараства. Не е без значение й икономическият аспект на този въпрос. Например, в САЩ една операция /аденомектомия/ или трансуретрална резекция на простатната жлеза /ТУРП/ струва 10 - 12 хиляди долара. От тук идва и акцентът към намиране и прилагане на медикаментозно лечение, с което да се контролират състоянието на самата жлеза и на нейните заболявания. Днес вече има достатъчна гама от медикаменти, които изместват или по-точно отлагат във времето оперативното лечение.
 Бих искал да поясня какво представлява простатната жлеза. Това е жлезист орган от мъжката полова система, обхващащ областта, в която пикочният мехур се съединява с уретрата и произвежда секрет - основна съставна част на спермата. До 40-годишна възраст най-често се срещат острите и хронични заболявания на простатата - тъй наречения простатит. Причинители на тази група заболявания са бактерии, гъбички и други. Тези болести са социално значими - недиагностициран и нелекуван простатит води до стерилитет у мъжа, както и до полова дисфункция.
 Над 40 годишна възраст най-честите заболявания са доброкачествената хиперплазия на простатната жлеза, известна като аденом на простатата. Над 60-годишна възраст, това заболяване се среща при над 60 на сто от мъжете, а над 75 години - при 90 процента. В действителност увеличението на простатната жлеза е естествен процес на стареенето, както побеляването на косата и отслабването на зрението. Но усложненията, които причинява това заболяване, го прави, както социално значимо, така и скъпо струващо за лечение. Освен, че влошава качеството на живот, то нарушава и бъбречната функция, което много често води до бъбречна недостатъчност . В 14 на сто от случаите при несвоевременно лечение и настъпили усложнения се стига до хемодиализа /изкуствен бъбрек/.
 Злокачествените заболявания на простатната жлеза са приоритет на възрастта над 55 години. Тук трябва да се знае, че лечението е ефективно само при навременно поставена диагностика и своевременно проведено комплексно лечение - оперативно, химиотерапевтично и лъчетерапия, според стадия на заболяването и хистологичния вид.
- Кои са симптомите, при които мъжете следва да потърсят лекарска помощ? И, съответно, какви усложнения биха могли да настъпят, ако не направят това своевременно?
- Всеки човек до настъпване на посочените заболявания на простатната жлеза знае за себе си какво представлява нормална микция /уриниране/. Тоест, уринира на интервал от 4-5 часа през деня, няма болка и парене, не получава позиви за уриниране през нощта, уринната струя е силна и дебела. При настъпване на промяна на това нормално състояние пациентите трябва да потърсят консултация с лекар. Особено задължителна е консултацията при често и болезнено уриниране на вяла струя и изразен дискомфорт в долната част на корема.
 При несвоевременно диагностициране и лечение на това заболяване, вече са настъпили характерните усложнения от страна на отделителната система - камъни в пикочния мехур и бъбреците, уроинфекции, бъбречна недостатъчност. Това усложнява протичането на заболяването и влошава прогнозата.
- Има ли възраст, след която е редно да зачестят профилактичните прегледи?
- Профилактичната медицинска дейност за тези заболявания е много хубаво нещо, но то най-малко зависи от медицинските специалисти. На първо място профилактиката зависи от здравната култура на населението и от законодателството. Отново бих дал за пример САЩ - там всеки мъж над 45 години трябва да има два прегледа в годината за състоянието на простатната жлеза. Ако няма такива, то през следващата година плаща 50 процента по-голяма здравна вноска. Ако пък има всички профилактични прегледи от  уролог, кардиолог, онколог - здравната му вноска се редуцира с 50 на сто. Това, според мен, е рационален финансов инструмент за здрав народ. У нас създаденият преди 15 години Комитет за простатната жлеза препоръчва профилактични прегледи за статуса на простатната жлеза да се извършват на всеки шест месеца след навършване на 45-годишна възраст.
- Какво в начина на живот при мъжете би благоприятствало намаляване на риска от заболявания на простатата - имам предвид начин на хранене, двигателна активност и т.н.?
- Неминуемо върху нормалната функция на мъжката полова система, в частност на простатната жлеза, имат значение, както околната среда, така и битът - начин на живот, хранене, динамика и вредни навици. По отношение на простатната хипертрофия, след 50 годишна възраст е препоръчително да се избягват пикантни подправки /чер пипер, люти чушки/, газирани напитки и алкохол. Динамиката и физическият труд са препоръчителни.
- Кои са най-често срещаните урологични проблеми при жените?
- Най-често срещаните урологични проблеми при жените са на първо място възпалителните заболявания на пикочния мехур - това е благоприятствано от особеностите в анатомията на отделителната система у жената - къс пикочопровод, което обуславя лесно проникване на бактериални инфекции. Така нареченият цистит протича клинично с често уриниране, парене и болки по хода на уретрата, дискомфорт ниско долу в корема и много често наличие на кръв в урината. Основното лечение е с антибиотици, след направено микробиологично изследване, но резултатът в крайна сметка зависи от своевременно поставената диагноза и навременно приложеното лечение.
 Второто често срещано заболяване при жените над 40-годишна възраст е т.н. стрес инконтиненция - клинично се проявява с изпускане по малка нужда в началото на заболяването при физическо усилие - кихане, кашляне и др. и често е съпровождано с парещи болки и често уриниране. Лечението му в начален стадий е консервативно - с медикаменти. В по-късен стадий се налага да се носи постоянно дамска превръзка и вече се препоръчва оперативно лечение.
- В личен аспект - кога се чувствате в най-голяма степен удовлетворен от своята работа?
-  Както всеки лекар, така и аз съм най-удовлетворен от своята работа, когато пациентите са доволни от обслужването и проведеното лечение.