изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-08-14 @ 00:10 EEST
Божидар Димитров: С Ньойския договор губим територии, за които сме претендирали в миналото    
Интервюта Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Димитров, каква е ролята на българското правителство и управляващите при подписването на Ньойския мирен договор, с който се поставя край на участието на България в Първата световна война?
Божидар Димитров: Правителството няма избор. Правителство на Теодоров отказва да го подпише. Александър Стамболийски го подписва, счупвайки писалката в знак на протест. Но това не е договор. При договора има преговори, а това е един диктат. В случая няма преговори. Българската делегация, която отива да го подпише, е буквално арестувана, тя е затворена и не осъществява никаква връзка с България освен телеграфна. Но това просто не е излагано на масата. Това е един грабителски договор, с който ни казват „подписвайте или ще ви държим окупирани и ще ви ограбим и ще пуснем Гърция, Румъния и Сърбия да ви окупират (това, което Слава Богу не правят) – те са наши съюзници. Тъй като те имат за какво да ни окупират, войната се водила предимно на техни територии и те са претърпели много загуби по време на войната. Договорът наистина е диктат – или ще подпишеш или няма да подпишеш, но в такъв случай става много лошо за България – окупация, разпарцаляване, избиване на много българи, интерниране. Затова единственото, което е можела да направи делегацията, водена от Александър Стамболийски, е да подпише договора. По този начин България се лишава от излаз на Бяло море – това е може би най-същностното. Също така от нея са ампутирани територии като Струмишко, тъй наречените Западни покрайнини, Цариброд, Босилеград, няколко села в Кулско. Около 1500 кв. км територия и два града - Цариброд, Босилеград и население около 120 хил. души ни се отнемат. Ако трябва да си говорим честно тези земи са неплодородни. Целта обаче е била да се намери унижението. Признава се дори и, че са населени с българи. Целта е била просто да се унижи България. Предвид факта, че границата е минавала дори и през някои селища има куриози – в село Стразимировци на някои имоти на българи границата е минавала през средата на двора и се получава така, че къщата остава на чужда територия, а тоалетната на двора – на българска. В това село имаха такъв случай наистина и доскоро я пазеха, може би и още стои. И в други деветнайсет села е било така - и те са били разделени по същия начин. Гробището остава в България, а църквата – на територията на Сърбия. Същото се случва и в Южна Добруджа. Там се потвърждава румънското владение. За щастие това е единствената земя, която сме успели да си върнем като резултат от политически събития през средата на миналия век.
Договорът освен това предвижда и много сериозни финансови мерки – милиарди е трябвало да изплатим, както и добитък и др. Това е договорът, с който България губи територии, принадлежащи към Царство България преди войната. Но България тогава губи и за пореден път възможността да присъедини към отечеството територии, за които е претендирала в миналото. Това са Македония - Вардарска и Егейска, Южна и Северна Добруджа, Поморавието. Това са били територии, все плътно населени с българи до 1878 година, а повечето от тях и до 1918 година. Ние губим по онова време и много пари - имаме да платим като репарации около 2.5 млрд. златни франка, както и въглища и какво ли не още. България е трябвало да унищожи армия си, да разруши авиацията си и военно-морския флот, като й се забранява да ги развива в бъдеще. Това са, така да се каже териториалните и материалните загуби, но има още една загуба, чисто психологическа. Българският дух е напълно прекършен, тъй като голямата идея на Възраждането, която води българите и преди Освобождението и след него –националната ни доктрина, която може да се обобщи с израза „Всички българи на Балканския полуостров в една държава”, не се изпълнява. Разбира се, там където българите са мнозинство по отношение на населението, то е пречупено. Българското общество няма идеал и след известни лутания и покруса се хвърля в едни крайни екстремални обществени идеи – комунизма, авторитаризма, земеделското движение е не по-малко опасно в този период, особено след като взима властта. Земеделското движение прокламира, че във властта трябва да бъде основното население – селяните, а те нямат капацитет да упражняват власт и в това никой не се замисля. И така, България преживява един много тежък период, който за съжаление продължава много дълго. Някои казват до Комунистическата революция през 1944 година, а аз бих добавил и до 1989 година, защото все екстремни идеи управляват България. И не по-малко екстремна е идеята – абсолютен монархизъм, тъй като демокрацията е унищожена в България. И не през 1944 година, а десет години по-рано – през 1934 година, след преврата на деветнадесетомайците, когато са ликвидирани всички политически партии. А след девет месеца царят взел властта и партийно-плуралистичната система и всичко, което напомня на демокрация, вече го няма.
Фокус: Смятате ли, че резултатът от този договор можеше да бъде друг, ако българската делегация беше допусната?
Божидар Димитров: Не, мнозина обвиняват Стамболийски, че подписва договора и възхваляват Теодоров, който сега е напълно забравен, който отказва да подпише договора. Но трябва да имаме предвид, че България е била все пак вече победена и окупирана от съглашенските войски - англичани и французи. Има някакво разбирателство в резултат на победата при Дойран, при което българската армия все още е запазена и е сключено Солунското примирие. Но имайте предвид, че можеха да направят с нас, каквото си поискат. Включително и да позволят на нашите съседи, които отдавна са имали зъб на България, да ни окупират – а те, щяха да осъществят всичко, което пишеше в Ньойския договор.
Фокус: Какво се случва с регионите, които са ни били отнети и в които и сега живеят българи?
Божидар Димитров: Последица и не само от Ньойския договор, но и от Втората световна война е, че голяма част от тези райони бяха обезбългарени. Обезбългарена беше до голяма степен Източна Добруджа, Северна Гърция, Поморавието, Северна Добруджа. Да ние успяхме да си върнем Южна Добруджа, но това е единственият успех. Навсякъде другаде българите или силно са намалели или са денационализирани, или са в процес на денационализация. Резултат между другото е и, че 20 години от началото на т.нар. демократичен период държавата не прави нищо за запазването им.
Филипа ТОДЕВА
 


Сходни връзки

Божидар Димитров: С Ньойския договор губим територии, за които сме претендирали в миналото | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди