Обикновено рибните яйца са с размер, вариращ в диапазона от 0,6 до 5 мм и форма на сфера, но понякога се срещат и екзотични вариации в елипсовидни и даже конусовидни форми, с обвивки от ципа и украсени с много и най-различни израстъци.
Освен ужасно вкусен и скъп хайверът е най-хранителният рибен деликатес.

Сто грама съдържат 270 калории, които са разпределени в около 25 г протеин, 17 г мазнини, едва 4 г въглехидрати, 440 мг холестерин, а хранително е богат на натрий, фосфор, калий, калций както и на много и различни витамини. А с изследвания върху депресивните и маниакални разстройства учените са доказали, че пациенти, които поемат мастната киселина Омега-3, съдържана в хайвера на сьомгата, скумрията и други риби, по-лесно преборват психичните си разстройства.

За да притежава всички тези качества, е изключително важно хайверът да има точно определена зрялост, т.е. рибата да бъде уловена в точния период от бременността. Обикновено се оказва, че не цялото количество яйца са годни за консумация, а един от най-известните хайвери - московското „Черно злато”, използва само около 30 на сто от общото извадено количество, дори и да е бил улучен точният период… Изобщо правенето на хайвер не е лесна работа, а пък и цената му не се преглъща лесно. Важно е да се знае, че хайверът е скъпа стока, съхранява се единствено в хладилник, и то на температура от минус 2 до минус 4 градуса и не се продава на случайни места.

Консумирането на хайвер изисква не по-малко прецизност от добиването му. Може да бъде сервиран заобиколен от късчета лед и да се яде с прибори от неутрален материал, за да се запази автентичният вкус. Златен, рогов и перлен прибор са перфектни и отговарят на достойнството на деликатеса, а експерти твърдят, че даже е по-добре да прибегнете до дървена лъжица, отколкото до сребърна.

Следващата стъпка в консумацията е гарнирането. Традиционна гарнитура са лимонът, лукът, чушката и подправките, но ако искате истински да се насладите на вкусау е най-добре да не се смесва с други храни – да се опитва в малко количества и без гарнитура. За сметка на това пък хайверът е перфектното мезе за редица алкохоли, по руска традиция за охладената водка, а по френска – за сухото шампанско.

Като най-скъп и вкусен е известен руският хайвер от белуга, осетра и севруга, видове есетри, които се ловят в екологично чистата зона на северното Каспийско море. В неговата южна част пък от същите риби се произвежда иранският хайвер, не по-малко хубав.

Черен хайвер

Най-известният хайвер, който подобно на черните диаманти е символ на лукс. Той заема коронната си позиция още през 20-те години на двадесети век с откриването на парижкия Дом на хайвера. Тогава негови покровители стават братята Петросян, които забелязват растящата популярност на черните хранителни „диаманти”, които били вече предлагани в Русия. Скоро черният хайвер превзема Шампан, където става перфектното мезе за чашата шампанско.

Този хайвер се прави от есетрови риби като белуга, осетра и севруга, които са изчезващ вид. По тази причина сега съществува в естествен и изкуствен вид, като истинският деликатес, разбира се, остава естественият хайвер. В България се продава за не по-малко от 4000 лв./кг, като най-скъп и качествен е черният хайвер от белуга, който се е превърнал и в луксозна основа за продукти в козметичната индустрия.

Червен хайвер

Червеният хайвер е не по малък деликатес от черния, но по стечение на обстоятелствата е много по-достъпен. Получава се от сьомгови риби, които имат много по-голяма популация от есетровите риби. Има три основни вида червен хайвер: от кета, от горбуша и от нерка. Кетата дава най-големите зърна хайвер – с диаметър от 4-5 мм, на цвят оранжево-червен, с нежен аромат и леко воднист вкус, известен е като традиционен руски хайвер и често се консумира на сандвич или със сос.

Зърната от горбушата са по-малки, около 3 мм в диаметър, наситено оранжеви на цвят и със силен аромат и наситен вкус. Това е най-разпространеният хайвер, консумира се с топли палачинки и е популярен в италианската и японската кухня. Познавачите на червения деликатес от Западна Европа и САЩ намират зърната от нерка за най-изискани. Това е и най-скъпият от червените хайвери, отново 3 мм в диаметър, яркочервен на цвят, с много силен аромат и остър и нагарчащ вкус, който пасва добре на твърд алкохол и особено водка.

Златен хайвер

Наскоро нашумял и вече най-скъп хайвер – златният, се извлича от есетровата белуга албинос, риба със забележителната дълголетност, достигаща до сто години. По закон цветът на зърната зависи не само от вида на рибата, но и от нейната възраст. Колкото по-възрастна е тя, толкова по-светъл е хайверът. На цвят е златисто-кехлибарен, често се предлага в позлатена опаковка на цената от 25 000 долара за килограм. Логично е слабо разпространен, а годишно в Европа се продават не повече от 25 килограма. Още по-рядък от него е белият хайвер, който се получава от риби като треска и сельодка.

Хайвер от градински охлюв

Това е един доста непопулярен хайвер, който официално води началото си от края на 80-те години на двадесети век. Този хайвер прилича на тънка пластина и се образува в черупката на охлюва. Въпреки че не е особено приятен на аромат и по тази причина търпи стабилна обработка, се продава на цената от долар за всеки грам.

Сладолед от хайвер

След цялата дегустация на хайвери идва и един от най-скъпите десерти – отново от хайвер. Този сладолед е френско начинание, отнело на създателите си около половин година, а крайният резултат изобщо не е сладък. Има вкус на черен хайвер с лек аромат на пушена сьомга, миди и картофи и свойството да не се разтапя цели 72 часа, което дължи на специалната опаковка, в която се предлага. Така 100 г сладолед от хайвер струва цели 118 евро.

 www.novinar.net