Продукцията на ферма \"Дълбока\" от няколко години се е превърнала в един от символите на община Каварна, затова всяка есен, в началото на септември, в крайморския град се провежда миден и рибен фест. На него се събират почитатели на рокмузиката от цяла Европа, а край сцената на площада изникват десетки павилиони. В тях се предлагат много видове пържени, печени и варени морските дарове, но най-предпочитани са мидите с ориз и приготвени натюр.

Собственик на дружеството за производство и търговия с аквакултури е Веселин Прокопиев. Варненец, завършил Висшето военноморско училище със специалност \"Корабни двигатели с вътрешно горене\", пътувал 17 години по моретата. Дългите пътувания го вдъхновили да започне непознат дотогава бизнес за България. Виждал по морските държави как хората са превърнали мидите в свой поминък и му ставало болно, като знаел, че у нас ги изхвърлят на боклука. Идеята да създаде мидена плантация обаче му хрумва по-късно. \"През 1989 г., точно когато напуснах ВМС, започнах с приятели да вадя рапани. По това време гледах и доста филми за това , как хората на Запад превръщат отглеждането на миди в успешен семеен бизнес\", си спомня собственикът на първата частна мидена ферма в страната.

Първият му опит да построи плаваща плантация в Дълбока е през 1993 година. Тя се състояла от плаващи по повърхността линии, които и досега са в залива, но служат като заграждения срещу лодките на заблудени рибари. После решил да изгради ферми, здраво стъпили в грунда и с водолазно обслужване. Съоръженията, които представляват метални тръби и конструкции, са разположени на два метра под водата, но не опират в дъното, за да не влиза пясък в черупките. Веселин Прокопиев започва брегоукрепване, изгражда пътна връзка до платото, която преди това е стръмна и труднодостъпна за автомобили. До 2000 година той влага в начинанието общо 150 000 евро и произвежда 22 тона миди годишно.

През 2003-2004 година дружеството кандидатства и успешно защитава проект за култивирано отглеждане на черни миди по програма САПАРД - сектор \"Рибарство и аквакултури\", на стойност 206 000 евро. Фермата е с площ 780 кв. м и с нея Прокопиев увеличава производството си на 60 т. През 2006 година той започва втория етап на проекта на стойност 300 000 евро. С европарите увеличава площта на желязната конструкция на 1640 кв.м, а сега общата производствена площ на фермата е 2660 кв. м и годишното производство гони 130 т миди с черупки.

\"Цялото съоръжение е високо 16 метра - колкото триетажна сграда, забито е в грунда 2.5 метра, връхната му част също е 2.5 метра\", обяснява неговият собственик. Платформата е светлинно сигнализирана, предвижда се да бъде покрита със сулфатоустойчив бетон. Когато бъде излят, сортирането на мидите, което се извършва на брега, ще се премести на платформата.

\"Крайната цел на проекта е общата площ на плантацията да достигне 34 дка, а годишното производство - 730 т. Но дотогава трябва да бъдат финализирани третият, четвъртият, а като му дойде редът - и петият етап от разширението. Но за това са необходими пари, много пари, уверява управителят на \"Дълбока\".

Успешното производство на черни миди му дава кураж да насочи усилията си и към разработване на нова дейност. През 2006 година се опитва експериментално да отглежда кафяво морско водорасло. Според Прокопиев производството е уникално и няма аналог в нито една от черноморските държави. Намерението му е да отглежда водораслите на площ от 300 дка, но опитите да ги закрепи по въжетата на плантацията пропадат. След няколко неуспешни опита разбира, че заливът между Калиакра и Каварна не е достатъчно защитен от вълните, защото след всяко по-сериозно вълнение стихията ги отнася.

И ако експериментът с отглеждането на водорасли пропада, спонтанният опит на предприемача да създаде на брега ресторант, се оказал повече от успешен. Плахият му ресторантьорски опит започнал в началото на 1997 година. \"Аз сам си бях и готвач - казва Прокопиев - прекарвах много време в кухнята, където бърках, овкусявах и експериментирах. После виках гастрономи, които с охота пробваха менюто ми. И ако искаш да знаеш, ресторантът съм го направил, за да оцелявам и да си продавам стоката, а не защото съм търсил лесен успех, отговаря бизнесменът на въпроса - влизаше ли заведението в проекта и кое е по-печелившо.

Заведението обаче става известно и от сезонно се превръща в целогодишно. Противно на всякаква логика все повече любители на морската кухня предпочитат залива, където сякаш времето е спряло. Сядат по примитивно скованите дървени пейки, като по селските сватби, наслаждават се на спокойствието и на кухнята. През летните месеци на паркинга над заведението вече се виждат все повече чужди автомобили, а предварителната резервация е задължително условие, за да опиташ някое от мидените блюда. БТА

Текст и снимки Димитър АПОСТОЛОВ