Симеон Втори Български - държавник, цар на България от шестгодишна възраст, без да се е отказал от правата на  династията си, бивш министър-председател на Република България, лидер на своята партия НДСВ - постига най-големия си политически  и личен успех с победата си на демократичните избори през 2001 г., след половин век изгнание.

 По време на едно от светкавично посещение в Мадрид, за да види първородния си син княз Кардам, той даде интервю пред в. \"Ел економиста\" в жилището си в Мадрид, където е прекарал по-голямата част от изгнанието си. Маслен портрет на майка му, царица Йоанна, заема челно място в кабинета, в който се срещаме. Държи се любезно, с изтънчена вежливост, с осанка на държавник и в същото време на човек, който добре познава и бизнеса.

- Вашият случай е безпрецедентен. По линия на династията сте цар на българите, а освен това бяхте демократично избран за министър-председател на Република България.

-  Най-сходен до моя случай, макар и неидентичен, е този на камбоджанския крал Сианук - бил е крал, след това министър-председател, после живее в изгнание, за да се върне отново като крал. Необичайният ми житейски опит ми помогна по време на мандата ми като министър- председател при големите международни срещи. Многогодишният изгнанически живот ми отвори много врати. Ако човек има нещастието да бъде изгнаник, получава  и компенсации, като тази да се върна в България с подобен \"багаж\". Нещата винаги имат и положителна страна. Това е един от  моите девизи - много полезен в живота.

-  Опитът в частното управление помага ли в управлението на обществените дела?

- Има общи точки. Доброто управление се получава тогава, когато си рационален, обективен, прагматичен и работиш със спокойствие. 

- България реално консолидирана демокрация ли е?

- Да. Фактът, че е в Европейския съюз и в НАТО показва ясно, че мисленето на обществото ни е демократично.

- На 1 януари започна шестмесечното чешко председателство на Европейския съюз. Известна е подчертано евро скептичната позиция на президента Вацлав Клаус.

- Президентът Клаус е шокиращо антиевропейски настроен. Когато беше в България на държавно посещение през 2005 г., ме посъветва  \"да не правим толкова усилия за влизане в Европейския съюз\". Аз  и сътрудниците ми останахме много изненадани.

- Клаус е на мнение, че Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство играят прекалено голяма роля в Европа.

- Харесва ни или не, това са страни със значителна тежест. Не може да се претендира, че България или Естония могат да тежат повече от която и да е от тях. От икономическа гледна точка би
било абсурдно. И не че правя комплимент на Саркози, но добре, че  в едно толкова сложно шестмесечие председателството се падна на Франция, с един толкова активен президент.

- Ще влязат ли Украйна и Турция в Европейския съюз?

- И това ще стане. Една част от Турция физически е в Европа, страната е в НАТО от 50 години. Някои в самия Европейски съюз твърдят, че тя не е част от Стария континент. Докато Турция и
нейните войски покриваха особено опасни фронтове срещу Съветския  съюз, турците бяха прекрасни. Сега, когато става дума за пари, се казва, че те са азиатци и не трябва да бъдат европейци. Е, не е справедливо.

- Изправени сме пред една от най-лошите икономически кризи. Как може да се управлява една извънредна ситуация от такъв мащаб?

- Наполеон е казал, че да управляваш, значи да предвиждаш. Да предвиждаш означава да си способен да погледнеш отвъд кризата и да разбереш, че от нея ще излезе един свят, различен от настоящия, с нови пазари. Важно е да не слагаме нещата под общ знаменател: негативен е не капитализмът, а зле разбраният капитализъм. Не системата изобщо е поставена под съмнение. Между
другото, защото няма алтернатива - комунизмът и колективизмът се провалиха. Комунизмът бе един провал, един голям икономически и идеологически неуспех.

- Прилича ли кризата на тази от 1929 година?

- Днес е налице взаимосвързаност между всички икономически фактори в света, което прави тази криза съвсем различна от кризата през 1929 г. Този аспект ми вдъхва известен оптимизъм. От друга страна, прекалено много се вълнуваме. Ако новините пристигаха до нас с бавната скорост отпреди 50 години, щяхме да имаме повече време, за да обмисляме решенията. Сега целият свят трябва да мисли върху тях, а не само една страна или една велика сила.

Цветелина Узунова,
прессекретар на лидера на НДСВ

Интервюто е взето от БТА