. Кметът на Добрич Детелина Николова приканва гражданите да бъдат на 28 февруари от 10.00 часа в Храм \"Света Троица\" и да запалят свещ в памет на Валерия, Антоанета, Даниел и Калчо, загинали във влака София - Кардам. В същия час в храма ще започне панихида за загиналите и водосвет за здравето и благоденствието на добруджанци, отслужени от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. На този ден всяка година Добрич ще почита паметта на своите съграждани, които не успяха да стигнат до домовете си.

На 28 февруари 2009 година се навършва точно една година от жестоката трагедия във влака София - Кардам, в която нелепо загинаха девет души. Най-много почернени семейства имаше от Добрич. Във влака изгоряха студентката Валерия Желева. Тя така и не успя да отпразнува 20-ия си рожден ден. Изпепелена бе и 22-годишната й приятелка, Антоанета Тодорова, която бе третокурсничката със специалност “Приложна математика” в Софийския университет. Изгоря 26-годишният корабен инженер Даниел Вичев, който трябваше да се ожени за приятелката си от Минск след ден. Той така и не успя да замине на работа в Норвегия, където го изпращаше компанията му. Загина 44-годишната кардиоложка във Втора градска болница - София д-р Галя Георгиева от Генерал Тошево, която като лекар бе спасила много животи. Не успя да се спаси и 57-годишният Калчо Стефанов. Елена Халачева от София бе жената, спасила пътници от влака. Но майката на три деца, която идваше на гости при близки в Добрич, също изгоря.

В навечерието на тъжната годишнина попитахме близките на загиналите дали през тази една година успяха да свикнат със загубата и да простят. В пожара загинаха и хора от други краища на страната. Поклон пред паметта им.

ЕДНА ГОДИНА СТРАДАНИЕ

Георги Иванов от Генерал Тошево е баща на д-р Галя Георгиева. “Никога няма да се примиря със загубата на детето ми”, каза той пред НДТ. Споделя, че случилото му се е отразило. „От голямата мъка се промених. Една година прекарах в страдание. Постоянно плача.“, разказва хлипайки бащата на загиналата лекарка. И продължава: “Двете ми деца бяха много добри, с пълно отличие завършиха, приеха ги студентки от първия път. Бяхме много щастливо семейство“. Съпругата му починала през 2002 г., преди година загуби дъщеря си, а неотдавна и баща си. Упование му е другата му дъщеря, която живее в София. Той споделя, че е облепил дома си със снимки на д-р Георгиева. Най-скъпа му е тази, на която е седнала върху бял кон. Снимала се докато била на почивка в Синеморец. “Беше страхливичка, но се качила на коня за снимката”, казва бащата. И допълва през сълзи, че държи тази снимка близо до леглото си. Казва, че постоянно нощем се буди. Светва лампите, за да може да вижда снимките й. За него вече няма никакво значение дали ще бъде казана истината за случилото се и наказани виновните. Знае, че това няма да върне момичето му. „Важното е да се вземат мерки, за да не се повтаря с други“, хлипа мъжът. И добавя: „Моята мъка с нищо не може да се компенсира, нито с присъди, нито с пари“.Наясно е, че нищо няма да върне изпепелените във влака. „Паметник й направихме. От София го докараха. Постоянно ходя на гробището. Стоя пред камъка и роня сълзи. Зная, че в ковчега, който погребахме нямаше нищо. Само лекарската слушалка и една бяла престилка, която сестра й занесла, са сложили“ - разказва бащата. Въпреки огромната болка в навечерието на годишнината от жестоката трагедия, той зключава: „На никого не пожелавам участ като нашата. Искам само хората да се радват на децата си и да се обичат. Никому да не се случва това, което се случи на нас“.

“С ТАЗИ МЪКА НЕ МОЖЕ ДА СЕ СВИКНЕ”

Желю Желев е баща на 20-годишната студентка Валерия Желева. Пред НДТ той сподели:”Всеки ден плачем. С тази мъка не може да се свикне“. И разказва как тези дни със съпругата си посетили училището, където Валерия е завършила – хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Поканили учителите на Вал, за да я поменат. И всички плакали докато си спомняли лъчезарното младо момиче.

„Очакваме прокуратурата да излезе със заключение, за да видим дали ще кажат някаква истина за причините детето ни и другите да изгорят във влака“, каза бащата на Валерия. И допълва: „Продадоха новите вагони, а  нашите деца изгоряха в старите вагони. Вместо това търсят вина в други хора“. Той се съмнява, че истината ще излезе наяве. Според него, вагонът е бил подвижна бомба и не е трябвало да се пуска в движение. Но, заявява, че ще коментират след като им съобщят резултатите от разследването. “Най-страшното е, че загиналите деца не могат да се върнат. Ако имаше начин да го сторим, бихме направили и невъзможното, но няма. Оставаме с мъката си“, продължава бащата.

СЯКАШ ТОНИ Е ЗАМИНАЛА НАДАЛЕЧ

Светла Русева е леля на 22-годишната студентка Антоанета Тодорова: „Усещането ни е, че Тони е заминала някъде надалеч. Такова е чувството, което имаме и аз, и семейството на сестра ми, и майка ми. Може би, защото не я видяхме за последно. В ковчега няма нито едно нещо от нея. По нищо не я разпознаха. Заключиха, че е тя по метода на изключването. С д-р Галя Георгиева са били заедно. Най-вероятно костите им са се премесили. Сега нямаме нищо, което да остане като спомен от последните й мигове“, разказва лелята на Тони. Тя е категорична, че за тази една година, а и никога занапред, близките й не биха забравили или прежалили Тони. Да простят – не знаят на кого. Според лелята, истината за трагедията няма да излезе наяве или ще се случи след много години, когато никому няма да е нужна вече.

\"ВЕЧЕ СЪМ ПЕСИМИСТ. СЪБРАКАНА Е ЦЯЛАТА ФИЛИСОФИЯ\"

С болка и горчивина в гласа коментира Васил Вичев - бащата на Даниел, който така и не можа да изживее живота си и е една от жертвите на влака - убиец. \"За тази една година, която отмина никой нищо не свърши - нас още не са ни запознали с обвинителните актове. Смятам, че виновните са от високите етажи, като не мога да кажа дали има чадър, но не е изключено. С тези експертизи просто кипи безсмислен труд и си уплътняват работното време. 42 експертизи, разпитани 120 свидетели. В това число и аз съм разпитван като свидетел, дето не съм бил там. Това не е нормално. Ние още не знаем кой е обвинен за какво, срещу кого е обвинителният акт. Сигурно ще стане 3 хилядната година, после делото ще се отлага. Отначало бях оптимист, относно правосъдието, постепенно във времето станах умерен, а сега вече съм краен песимист. Всички, които загубихме близките си сме тотално разочаровани. Смятам, че тотално е сбъркана философията на експертизите. Защо никой не покани експерти от заводите, където са произведени вагоните. Вярно, че това е била бившата ГДР, но в завода се пази техническа документация...\"- задава въпроси без отговори бащата на Даниел. С болка в гласа мъжът допълва, че на 21 февруари е трябвало да бъде открит паметника на мястото на трагедията, издигнат от близките на загиналите, заедно с община Червен бряг. \"Оказа се, че това не може да се случи заради лошото време, но парадоксът е, че не може да стане по-рано от 21-22 март, защото следващата седмица било Тодоровден, а след това - не можела и нямало по-рано свободни дати\" - разказва Васил Вичев.

Семействата на тримата младежи - Даниел, Тони и Валерия ще почетат паметта им в събота в гробищния парк. НДТ

ДА СИ СПОМНИМ ЗА ЖЕРТВИТЕ ОТ ВЛАКА-УБИЕЦ: ТРЯБВАЛО Е САМО НЯКОЙ ДА ОТВОРИ ВРАТИТЕ