изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 15:16 EET
Тодор Георгиев: 109 са жертвите от земетресението в град Свищов на 4 март 1977 година    
Интервюта 32 години след земетресението с епицентър планината Вранча – Румъния Агенция „Фокус” разговаря с полк. Тодор Георгиев. През 1977 г. той е началник на криминалния отдел при Окръжното управление на МВР – Велико Търново. Броени часове след трагедията той пристига в дунавския град и в продължение на 31 дни ръководи операциите, свързани с възстановяването на града.

Фокус: Господин Георгиев, бил сте ръководител на спасителната операция след земетресението, което нанесе значителни щети в Свищов, земетресение, което причини и смъртта на десетки жители на града. Какво си спомняте от тази трагедия 32 години по-късно?
Тодор Георгиев: Тогава бях началник на криминалния отдел във Велико Търново. В деня на земетресението, 4 март, в 21,20 часа бях в къщи, гледах един филм по телевизията, когато бяха първите трусове. След 10 – 15 минути по разпореждане на началника на Окръжното управление трябваше да замина спешно за Свищов.
Фокус: Каква бе обстановката в Свищов непосредствено след земетресението, Вие сте пристигнали в града броени часове след него?
Тодор Георгиев: Обстановката никога няма да я забравя. Картината беше ужасяваща. Дни преди земетресението ми се роди дъщеря, която беше само на 13 дни. Когато аз заминах за Свищов, оставих едно бебе. Не знаех къде отивам, съобщенията тогава бяха много разнопосочни и получавах разни информации. Когато пристигнах в града, Свищов бе в пълен мрак. Електрическото осветление беше изключено. Чуваше се само вой на коли, на сирени, движение на стотици коли, които напускаха града, заминаваха в неизвестна посока. Нашите органи, тогава органи на Народната милиция, единствено останаха в този град. Те трябваше да създадат сигурност на живущите, да се погрижат и да осигурят спокойствието на хората, да не допуснем мародерство. При такива случаи винаги се намират мародери, които посягат на всичко.
Фокус: Какви мерки предприехте след пристигането си в града?
Тодор Георгиев: Ние разположихме нашите сили в града в първите дни след трагедията. Тогава покойният вече полк. Христо Цочев, който беше началник на Районното управление ме посрещна разтревожен. Блокът, в който живееха служителите на милицията, беше съборен. Ние с него отидохме и какво да видим – сринат до основите жилищен блок. Нямам думи какво изпитах в онзи момент. Той ми казва – другарю полковник да отидем на другия блок. Другият блок беше жилищен блок на химкомбинат „Свилоза”, в който живееха над 150-160 човека. Блокът също беше сринат. Това беше една ужасяваща картина!
Фокус: Какви бяха първите действия, които бяха предприети в нощта на трагедията и първите дни след нея?
Тодор Георгиев: Събрахме наличният състав, който беше в момента. Проведохме една оперативка. Аз разпоредих какво трябва да се прави. Обадих се във Велико Търново, обадих се в съседните градове да се изпратят допълнително сили. Тях разположихме на входовете на Свищов, за да не допуснем външни хора да влязат в огнището на поражението. Изпратиха се вече допълнително войскови поделения от Строителни войски, техника. Трябваше да се разчистват съборените жилищни блокове и да изваждаме хората, които бяха вътре.
Фокус: Имаше ли случаи на мародерство след земетресението в Свищов?
Тодор Георгиев: Не. Ние съсредоточихме там изключително голям брой служители на Народната милиция, които охраняваха обществени сгради, банки, „Свилоза”. Т.е. местата откъдето можеше нещо да се вземе, да се открадне всичко бе под контрола на милицията. Ние не допуснахме нито от частни домове, нито от обществени сгради да се извърши мародерство или кражби. Точно по онова време не се допуснаха и други противообществени прояви. Дисциплина имаше изключително голяма. И моралът на хората, които участваха в тези събития бе висок. Организацията, която бе създадена по охрана, бе много добра.
Фокус: Най-страшното, което помните и няма да забравите?
Тодор Георгиев: 109 човешки трупа минаха през моите ръце! Тези трупове ги изваждахме и ги превозвахме в тогава строящата се общинска болница на Свищов. През това време аз бях около 31 – 32 дни в Свищов. Тогава работеше химкомбинатът „Свилоза”, който бе един голям завод и в него бяха дошли от цялата страна хора, да работят в него.
87 хора от загиналите бяха с висше образование – елитът на един град. Всички загинали бяха добри хора – учители, директори, инспектори, инженери, химици и много деца.
Фокус: Вие казвате 109 жертви, а официалните данни са за повече загинали...
Тодор Георгиев: Аз съм единственият човек, който пази оригиналния списък, който аз съм изготвил на всички загинали с трите имена, възраст и образование. 109 са жертвите от земетресението в град Свищов, което беше на 4 март 1977 година. За зла участ списъкът го пазя тук в едни мои папки, никой друг не може да го каже това нещо. Тогава се разнесоха какви ли не слухове, но това е истината – 109 човека загинаха при това страшно земетресение в град Свищов.
Фокус: Полковник Георгиев, от дистанцията на времето, коментирайте създадената тогава организация по спасителните и възстановителните дейности?
Тодор Георгиев: Организацията, която беше създадена бе безупречна. Тогавашният кмет на Свищов Иван Димитров и цялото ръководство на град Свищов прояви хладнокръвие. Здравните работници – лекари от Свищов, от Велико Търново, от Плевен, от Левски, от Павликени, проявиха изключителен героизъм. Това са лекари и сестри, които пристигнаха с линейки в Свищов, за да оказват съдействие и помощ на пострадалото население. Трябва да ви кажа, че ако в момента в България стане едно подобно земетресение не знам дали ще бъде създадена подобна организация. След това, през 1986 година след земетресението в град Стражица аз бях на самото място на Стражишкото земетресение – там има само една единствена жертва от земетресението за разлика от Свищов. Тогава държавните органи, общинските органи в град Свищов, Окръжният народен съвет, Окръжният комитет на партията във Велико Търново направиха всичко възможно и бе създадена организация. В нея се включиха органите на Народната милиция, войскови поделения от Велико Търново, Павликени, Строителни войски, от град Белене бе пратена техника от тамошното поделение. В Свищов имаше изключителна мобилизация. В града на третия ден пристигна и Тодор Живков, който тогава беше държавен глава. Лично прие, присъства на място за да види как се развиват спасителните действия, възстановителните дейности, разчистването на жилищните блокове, които бяха съборени.
Фокус: Освен тези екипи от съседни градове включиха ли се в спасителните операции жителите на Свищов?
Тодор Георгиев: Много, много. Вижте, при една такава ситуация реакциите са различни. Голяма част от местните хора избягаха. За сметка на това обществеността, държавните органи бяха на мястото си. Няма да забравя как лекарите от родилното отделение – гинеколозите, акушерките грабваха бебета току-що родени, грабваха ги и ги изнасяха навън, търсейки безопасно място. Те искаха да спасят родените току-що бебета! С удоволствие си спомням, ако мога да използвам тази дума за мрачната картина от онова време в Свищов, здравните работници, които проявиха героизъм. Те проявиха хладнокръвие, оказваха помощ на всички нуждаещи се.
Фокус: Извърши ли се разследване за предпоставките, довели до толкова жертви и разрушения?
Тодор Георгиев: Да, бе проведено разследване защо бяха съборени тези сгради. Няколко месеца след земетресението стана ясно, че не са били слагани достатъчно укрепителни материали в основите на сградите. Причината за големия брой жертви според мен е все пак, че епицентърът на земетресението бе изключително близко до Свищов. Трагични събития бяха, дай Боже никога да не се повтарят подобни събития. В момента като следя природните катаклизми в страната – наводнения и подобни ми е трудно да дам прогноза, какво ще бъде, ако се случи второ свищовско земетресение. Никога не пожелавам подобна трагедия да се повтори особено в този момент, когато нашата държава изживява подобна криза – икономическа, стопанска.
Александър ШАБОВ
Агенция "Фокус"

Пет по Рихтер разтресе страната

Силно земетресение звъня и буча

Нов земен трус е регистриран в с. Асеново, Община Стражица

Броят на жертвите на земетресението в Китай от 12 май се увеличи от 69 до 159 хиляди души

Румънски печат: Опасност от земетресение с магнитуд 7 по Рихтер, забрана на фаст-фууд в училищата

Предречен трус от 7-ма по Рихтер ужаси Гърция

Броят на жертвите при земетресението в Пакистан наближи 40 000

УЖАСНО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ В ЮЖНА АЗИЯ

СИЛАТА НА ТРУСА В СУМАТРА Е БИЛА 8.7 ПО РИХТЕР

СЛЕД АПОКАЛИПСИСА В ИНДИЙСКИЯ ОКЕАН

ЖЕРТВИТЕ ОТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО В ИНДИЙСКИЯ ОКЕАН НАДМИНАХА 100 00 И ВЕЧЕ СПРЯХА ДА ГИ БРОЯТ

ЛЮЛЯ НИ ЗЕМЕТРЪС - 5.5 ПО РИХТЕР

 


Сходни връзки

Тодор Георгиев: 109 са жертвите от земетресението в град Свищов на 4 март 1977 година | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди