Не глобално затопляне, а планетарно захлаждане чака човечеството, твърди в новия брой на Списание 8 българският учен проф. д-р Борис Комитов, който изследва циклите на слънчевата активност.
Тезата му е в ярък контраст със съвременната истерия около промените в климата, предизвиквани от човешката дейност. Според Комитов е имало тенденция на затопляне в периода от 1778 - 2000 г. От 2000 г. насам обаче заради промяна в слънчевите цикли температурите се задържат, а скоро ще започнат и да падат.
Причината е, че има наслагване на няколко минимума от циклите на слънчевата активност, които водят до свръхвекови минимум. Средните температури ще се понижат с 0,4 градуса до 2030 г. и с още 0,3 градуса до 2070 г., прогнозира ученият. Астрофизикът обяснява, че вече се случват доста странни явления, които объркват колегите му по цял свят. Общото магнитно поле на слънцето например е най-слабо от 50 г. насам.
През 2008 г. почти отсъства геомагнитна активност. От 2006 г. насам по Слънцето не са се образували петна. Между броя на слънчевите петна и слънчевата активност има пряка връзка - колкото повече са те, толкова по-мощно е лъчението на светилото. При спад на слънчевата активност пък се усилва действието на галактичните лъчи върху атмосферата на Земята - това на свой ред води до захлаждане поради увеличаване на атмосферните аерозоли.
Проф. Комитов е третият най-четен автор в електронното издание Cambridge Journals. Авторът е завършил астрономия в Софийския университет \"Св. Климент Охридски\". Работи в БАН от 1979 г. Публикувал е около 70 научни и над 50 научнопопулярни статии, както и 3 книги. actualno.com