Още за патента на "българския чадър"

Знае се, че отровата в него най-вероятно е рицин, разработена в тайни лаборатории на бившия СССР. Но и днес това си остава мистерия.

Една случка от края на 70-те обаче поразително прилича на историята на Г. Марков. Към Първо Главно управление на MВP - служба за външно разузнаване, бил създаден изключително таен отдел, който да работи с българската имиграция на Запад. По негов план

в средите на имиграцията се внедрявали агенти,

които се легитимирали чрез искане на политическо убежище. Такива са били например и Живко Попов, зам.-министър на външните работи, а всъщност служител на Първо Главно, и Владо Костов, които поискаха убежище във Франция.

Един от тези "дълбоко засекретени" имигранти бил видният гражданин на Виена Цоло Цолов, роден в село Шумнене, Ловешко. Преди 1944 г. той учи в странство, но в началото на 50-те имигрира във Виена. Успешно успява да се внедри сред австрийския хайлайф, като се жени за сестра на общински съветник, а по-късно и кмет на Виена.

Не може да се отрече, че

българският Остап Бендер има качества и скоро натрупва богатство в пари и имоти

Още в първите си имигрантски години чрез зет си Цолов се докопва до новия градоустройствен план на Виена и успява да убеди собствениците на имоти около старата австрийска столица да му ги продадат бързо. За целта той внушава на наивниците, че според плановете на следвоенна Европа Австрия ще се присъедини към социалистическия блок и имотите им ще бъдат национализирани (впрочем такива планове наистина е имало на Техеранската конференция за Австрия и Гърция, твърдят историците – б. а.).

Макар и неутрална, по-късно Австрия става център на световния шпионаж и любимо място за соцелита, където той изнася парите си и купува имоти. Имоти там имаха Живкови, Дойнови, Дража Вълчева, много по-едри и по- дребни нашенски соцфункционери. Те така през 60-те българчето Цолов се оказва един от най-богатите австрийци и австрийската преса гърми как балканджийчето е преметнало хитрите им сънародници.

Тесни контакти с управляващата върхушка

През 70-80-те години на миналия век Цолов е търсен от редица "строители на развитата социкономика и култура". Той вероятно е бил ключова фигура в каналите за източване на редица български финансови фондове. Името му фигурира в доста смесени българо-австрийски фирми.
Търсен е от емисари на клановете Живкови и Луканови. Дори е споменаван заедно с Людмила Живкова в скандала около закупуването на двореца, наречен “Дом Витгенщайн”, където по-късно се помещава Българският културен център.

Братът на Цолов се издига до генерал в МВР

Интересно е, че Цоло Цолов произхожда от комунистическо семейство. По-малкият му брат Стефан Цолов е бил най-младият партизанин в Ловешкия отряд, близък с Митка Гръбчева и мъжа й Димитър. След 1944 г.

Стефан прави кариера като скромен офицер от Гранични войски. И изведнъж, странно как, вместо като брат на "невъзвращенец" да бъде репресиран и да се скрие в "миша дупка", през 70-те малкият Цолов бива изваден от дълбоката провинция и "спуснат с парашут" на длъжността зам.-директор на Дирекция на народната милиция. Получава и генералски чин. Започва да бъде ухажван от соцелита, дружи с Вълка Горанова, Такови, Велко Палин и Радулов от ЦК, с Васил Цанов, министър на транспорта, с шефовете на външната търговия Хр. Христов и Георги Вутев.

Към края на 70-те обаче се случва нещо странно

Тъкмо наскоро е създадена голямата смесена фирма "ДЕМАН", в която участие имат братята Вили и Боби Бец, които откупуват дял от проспериращата СО “МАТ”. До България идва вест, че Цоло Цолов е на смъртно легло, повален от странна болест. Една сутрин в цветущо здраве, докато прави поредната си езда на кон, случайно се одрасква на стремето и до вечерта е приет в болница. Въпреки усилията на виенските специалисти след дни умира от сепсис. А брат му Стефан няколко години след смъртта му работи като генерален директор на "ДЕМАН" във Виена, но никога не продумва и дума за случилото се.