Елена Митева е родена в Челябинск - Южен Урал, Русия. Завършила е художествено училище в родния си град, а след това - Художествено-промишлената академия в Санкт-Петербург в специалността \"Пространствен дизайн\". След завършване на висшето си образование работи като дизайнер-консултант в магазин за мебели, а след това - като художник-постановчик в телевизия в Санкт-Петербург.
Омъжена е тук, живее в Добрич от три години. Със съпруга си имат момиченце на две години и половина, което се казва София.

- Бихте ли споделила, в началото на нашия разговор, какво Ви запали по рисуването? Откъде води началото си Вашата любов към изкуството?
- Моят брат рисува много добре и на мен това винаги ми е харесвало, още докато бях дете. Така реших да тръгна по неговите стъпки. Иначе, в нашия род нямаме професионални художници. Чичо ми също рисува много хубаво, въпреки че няма художествено образование. Дядо ми пък е изключително добър в бродирането, макар и това занимание да не е толкова характерно за мъжете.
- В Русия има ли повече възможности за хората на изкуството да се развиват, да показват своите способности, включително и да печелят добре?
- Като цяло не бих казала, че има. Всъщност, може би, единствено в Москва хората на изкуството биха могли по-лесно да намерят реализация.
- Харесва ли Ви България? Успяхте ли да разгледате страната и кои местенца Ви впечатлиха най-много? Открихте ли вдъхновения за Вашето изкуство?
- Не съм ходила все още на много места. Посетих Троян и красивите местенца около него, Велико Търново, Несебър и стария град. Останах безкрайно впечатлена от Троянския манастир, дори върху едно от моите яйца изобразих чудотворната икона \"Света Богородица Троеручица\". Този манастир е много силно място, сякаш попаднах в друг свят. Велико Търново също е невероятен град - с неговите баири и интересните къщи. Ако имах време, щях да отида там, да седна на някое местенце и да рисувам града. Балчик също е много красив, естествено, харесвам и Добрич.
- Има ли нещо характерно и специфично по отношение на техниката при рисуването на икони върху яйца? Какви са тънкостите?
- Не бих казала, че има нещо кой знае колко специфично. Различното е, че това е миниатюрна техника. Практиката да се рисуват икони върху яйца е била известна още в началото на 19 век. Освен бои, за декорацията се използват също малки стъкълца, скъпоценни камъни и т.н.
Моите икони са нарисувани върху дървени яйца. Преди да ги направя аз се срещнах с отец Велико от църквата \"Света Троица\", той ми даде една книга с различни икони. Едно момиче от храма също много ми помогна. Защото аз не съм завършила \"Иконопис\", а в случая е много важно да се спазват каноните.
- Към кои направления и течения в изобразителното изкуство е насочен Вашият интерес?
- Обичам да рисувам натюрморти и портрети. Допадат ми творците-импресионисти. Харесвам Рембранд.
- Какво, според Вас, е специфичното при рисуването на портрети?
- За мен лично не е удачно да се рисува портрет по снимка. Смятам, че творбата се получава най-добре, ако художникът се срещне с човека. Да поговори с него, да разбере неговия характер и емоциите му.
- Имате дъщеричка на две години и половина. Тя обича ли да рисува и бихте ли я подкрепили, ако един ден реши да тръгне по Вашите стъпки и да се насочи към изобразителното изкуство?
- О, да, София много обича да рисува. Оставям я да цапа с боички, колкото иска. А що се отнася до това към какво ще се насочи, аз бих я подкрепила в нейното решение, независимо какво е то. Макар да смятам, че с изкуство не се печелят пари. Някои успяват, но, като че ли, не е масова практика.
- Като бяхте дете, как отбелязвахте с Вашето семейство в Русия Възкресение Христово?
- Знаете, че по съветско време празнуването на Великден беше забранено. Но въпреки това, ние винаги боядисвахме яйца. Дядо ми използваше люспи от лук. Правехме козунаци и винаги у дома миришеше много хубаво. Сега козунаците и яйцата се освещават в църква.
- Каква е разликата между живота в Русия и тук, в България?
- О, аз съм живяла в Санкт-Петербург и в Москва, това са огромни, безумни градове. Има много хора, климатът е влажен, ветровито е. Така и не свикнах. Вярно е, Санкт-Петербург е невероятно красив град. Москва пък е изключително забързан град, непрекъснато е в движение. Но аз така и не успях да намеря себе си там. А в Добрич е толкова спокойно. Тук хората се познават, някак си отношенията помежду им са по-близки и по-топли. В големия град всеки е за себе си и всеки гледа собствения си интерес.
- Славянски народи сме, еднакви ли са руснаците и българите?
- Като че ли, студеният климат в Русия се е отразил и върху манталитета на руснаците. Така ми се струва. А и самите мащаби на държавата..., тя е безкрайна. Осем дни се пътува с влак от единия до другия край на Русия. Тази безкрайност също се е отразила върху характера на руснаците.
- В какво възпитава изкуството?
- Изкуството изгражда вкус към красивото и естетичното. Кара те да се замислиш.
- Имате ли идеи за някакви по-мащабни проекти, експозиции?
- В главата си имам много идеи, разбира се. Бих се насочила към проекти, свързани с натюрмортите. Или, например, някаква инсталация, което напоследък е много модерно. Особено актуални са и пърформансите, при тях се съчетават изобразително изкуство, театър, телевизия и т.н. Има някакво действие.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели по повод Възкресение Христово?
- Желая им на първо място да са здрави. Да посрещнат с радост и хубави емоции този светъл празник, Възкресение Христово.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА